МАКЛУЪН, Маршал (MCLUHAN, Marshall)
Маршал Маклуън /1911-1980/ е известен канадски културолог, педагог, теоретик и изследовател в областта на комуникациите и медията. През 1928г. започва следването си по литература в университета на Манитоба, където получава бакалавърска и магистърска степен. Печели златен медал на университета в областта на науките и изкуствата. Специализира във Великобритания в университета на Кеймбридж. През следващите години преподава в редица университети в САЩ. През 1952г. получава научната степен – професор в университета в Торонто, Канада.
Създател е на „Център за култура и технологии”, със създаването на този център, Маклуън се посвещава на изследванията и ефекта на електронните технологии върху човешката същност.Той се противопоставя на господството на масовите медии, особено на телевизията и пояснява последствията от наркотичното въздействие на комуникациите . Предвижда, че персонализираните дози информация и технологии могат да доведат до фундаментална промяна в човешкото съзнание. Според Маклуън - нищо от това, за което хората могат да използват електронните медии, не може да се сравни с онова, което те причиняват на човека неврологично и органически. Медиите директно са засегнали централната нервна система на човека и са променили структурата на мисълта му и схемата на поведението му. Съобщенията, предавани посредством новите медии са съвсем неуместно сравнение с начина, по който електронните медии преобразяват човешкия живот. Оттук произлиза и втората след „Средството е съобщението” прочута формула на Маклуън, представяща света в края на XX век като глобално село. „Глобално село” е фраза въведена от Маклуън, за да опише света, който се е „свил” до едно „село” от съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на комуникационните системи на разгъната централна нервна система окончателно свързала всеки с всеки в света. С известната формулировка „Средството е съобщението”, той предизвиква революционен поврат в медиязнанието и определя развитието на медийната комуникация през целия ХХ век, а както се оказва в последствие и за в бъдеще.
Първата му книга - “Механичната годеница. Фолклор на индустриалния човек”, 1951 г., е опит за анализ на поп културата, за синтез на постиндустриалния индивид, на тясната връзка на модерния човек с машината . В “Галактиката на Гутенберг” Маклуън развива своята авангардна тема за медиите като продължение на сетивата и за това, че технологиите, които използваме всеки ден, след време променят начина на функциониране на мозъка и оттам на сетивата ни, на начина ни на възприемане на света.
Най-известния му труд - “За да разберем медиите. Продълженията на човека”, доразвива тезата за влиянието на медиите върху обществото и съзнанието и се обръща към един феномен, когото традиционният хуманизъм не признава или комуто не отдава голямо значение, тоест, че знанието не е единствено въпрос на съдържание и че самият тип знание и средствата за комуникацията му са неразделни от него.
Източници
http://www.marshallmcluhan.com