Gary hill

== Гари Хил

Гари Хил е роден през 1951 г., в Санта Моника, Калифорния. Работи с широк спектър от медии – включително скулптура, звук, видео, инсталация и пърформанс – от началото на 70-те години на миналия век. Често разглеждан като един от основополагащите художници във видео изкуството, базирано на едноканална работа и на видео и звук инсталации, той всъщност започва работата си като скулптор в края на 60-те години. Днес той е най-известен с международно изложени инсталации и пърформанс изкуство. Занимават го колкото иновативния език за комуникация, толкова и технологиите, и най-вече продължаване на работата с широк спектър от медии. Дългогодишната му работа с интермедия продължава да изследва набор от въпроси, вариращи от физичността на езика, синестезията и главоблъсканици за възприятието до онтологичното пространство и интерактивността на зрителя. През годините получава много награди, неговите творби са били излагани в повечето големи музеи за съвременно изкуство по света, включително има самостоятелни изложби във Fondation Cartier pour l’art contemporain, Париж; Музей на модерното изкуство в Сан Франциско; Център Жорж Помпиду, Париж; Музей Гугенхайм Сохо, Ню Йорк; Museum für Gegenwartskunst, Базел; Museu d’Art Contemporani, Барселона; Kunstmuseum Wolfsburg и много други. Изпълнените проекти включват произведения за Музея на науката в Лондон и Сиатълската централна обществена библиотека в Сиатъл и Вашингтон, както и инсталация и пърформанс за Колизеума и Храма на Венера и Рим в Италия. Хил е получавал стипендии от Националния фонд за изкуствата и фондациите Рокфелер и Гугенхайм. Носител е на множество награди и отличия, най-вече наградата Леоне д'Оро за скулптура на Венецианското биенале (1995 г.), Джон Д. .и Награда за стипендия на Фондация Катрин Т. Макартър (1998 г.), Kurt-Schwitters-Preis (2000 г.), както и почетни докторски степени от Академията за изящни изкуства Познан, Полша (2005 г.) и Cornish College of the Arts, Сиатъл, Вашингтон (2011 г. ).

---

Биография

1951 – 1968 г

Роден на 4 април 1951 г. в Санта Моника, Калифорния. Израства в Редондо Бийч, карайки сърф и скейтборд. Става национален шампион по скейтборд през 1964 г.; участва във филмовия фестивал в Кан - носител на наградата, Skaterdater [1]. На 15 години среща художника Антъни Парк, който го насърчава да се захване със заваряване и скулптура. Вторият му баща му построява малко студио в задния двор и така той започва да се занимава с изкуство.

1969 г

Премества се в щата Ню Йорк и посещава лятната програма в Съюза на студентите по изкуства в Уудсток [2], Ню Йорк. Издържа се с различни случайни работи, най-вече с миене на чинии.

1970 – 1972 г

Учи самостоятелно при художника Брус Дорфман. Среща творчеството на композиторите Ла Монте Йънг и Тери Райли.

След като вижда изложбата „Нюйоркска живопис и скулптура 1940 – 1970 г.“ в Музея на изкуствата Метрополитън [3], прави серия от конструкции със смесена техника, използвайки стоманен прът с медно покритие, телена мрежа, платно и емайл. Експериментира широко със звукогенериращи конструкции от стоманени пръти и електронно генерирани звуци.

Първа самостоятелна изложба в Art Gallery Polari в Уудсток, Ню Йорк.

1973 г

Първи експерименти с видео чрез Woodstock Community Video в Уудсток, Ню Йорк. Съдейства в местната кабелна телевизия срещу използване на оборудване. Запознава се с видео групите Videofreeks и Earthscore в щата Ню Йорк.

Импровизира с генериращи звук природосъобразни конструкции, използвайки пръти за промишлено заваряване в Уудстокската асоциация на художниците.

1973 – 1974 г

Първа групова изложба „Художници от северната част на Ню Йорк“ в галерия 55 Mercer в Ню Йорк. Прави първата видео инсталация, Hole in the Wall [4], в Асоциацията на художниците Уудсток. Излага първите видеокасети в The Kitchen Center for Video and Music [5] в Ню Йорк.

1974 – 1976 г

Продължава да работи с Woodstock Community Video като координатор на Artists TV Lab, подкрепян от Щатския съвет на Ню Йорк по изкуствата. Започва да работи с видео, като го интересува корелацията на картина със звук.

1974 – 1977 г

Като художник-резидент в Експерименталния телевизионен център, Бингамтън, Ню Йорк, среща инженера Дейв Джоунс.

1977 г

Премества се в Баритаун, Ню Йорк, с Дейв Джоунс и изгражда експериментални видео инструменти, проектирани от Джоунс. Среща поетите Джордж Куаша и Чарлз Щайн, които стават дългогодишни приятели и сътрудници.

1978 г

Създава първи творби, занимаващи се с говорещия глас във връзка с образ. Получава безвъзмездна помощ за продукция от Щатския съвет на изкуствата в Ню Йорк, стипендия за публични услуги на артисти и първата от четирите стипендии на Националния фонд за изкуствата.

1979 – 1980 г

Премества се в Бъфало, Ню Йорк, и преподава в Центъра за изследване на медиите, Щатския университет на Ню Йорк (SUNY), Бъфало, Ню Йорк. Среща Уди и Стейна Васулка, Пол Шаритс и Холис Фрамптън.

Прави първа самостоятелна музейна изложба с инсталацията Mesh в Everson Museum, Сиракуза, Ню Йорк.

Продуцира озвучаване като резидентен артист в WNET/Channel 13, Ню Йорк. Също така завършва Around & About [6], Processual Video [7] и Black/White/Text [8], всички фокусирани върху връзката между език и изображение.

1981 г

Връща се в Баритаун, Ню Йорк и започва работа по Primarily Speaking [9]. Посещава Западното крайбрежие за лятото и подновява интереса си към сърфа. Получава на стипендия от фондацията Рокфелер за видео артисти.

1982 – 1983 г

Преподава в лятната дипломна програма в Bard College, Annandale-on-Hudson, Ню Йорк. Поканен в Американския център в Париж за ретроспекция на видеозаписи и се среща с Ан Анджелини, която по-късно участва в няколко от работите му. Повлиява се от четенията на „Стъпки към екологията на ума“ на Грегъри Бейтсън и „Центърът на циклона“ на Джон С. Лили и „Ученият“.

1984 г

Премества се в Камакура, Япония с помощта на стипендия от програмата за обмен Япония/САЩ. Там се жени за Катрин Бурбоне (по-късно се разделят). Завръща се в Баритаун, Ню Йорк за лятото и продуцира Why Do Things get in a Muddle? (Come On Petunia) [10] със съпругата му и Чарлз Щайн в изпълнение.

1985 г

Връща се в Япония, за да живее и работи в Токио. Среща Kyogan Master Don Kenny, който участва, заедно с Kathy Bourbonais, в URA ARU (the backside exists) [11]. Като художник-резидент в SONY в Хон Ацуги, завършва първата редакция на творбата.

Премества се в Сиатъл, Вашингтон, и създава видео програма в Cornish College of the Arts.

1986 г

Ражда се дъщеря му Анастасия Юмеко Хил. Запознава се с писанията на Морис Бланшо, по-специално с „Тъмният Тома“, от който той черпи вдъхновение за инсталацията In situ [12].

Получава стипендия от Гугенхайм.

1987

По поръчка от Музея за съвременно изкуство, Лос Анджелис, Калифорния, излага CRUX като "инсталация пърформанс" в аудиторията. Гост художник е в Калифорнийския институт за изкуства, Валенсия, Калифорния.

1988 г

Завършва Incidence of Catastrophe [13], също вдъхновен от "Тъмният Тома" на Бланшо, който получава първа награда на Световния видео фестивал в Хага и на Монреалския независим филмов и видео фестивал.

Заминава за Париж за шест месеца като стипендиант на Националната фондация за изкуства и получава поръчка от Националния музей за модерно изкуство, Център Жорж Помпиду, да създаде нова творба. В първото си голямо сътрудничество с Джордж Куаша адаптира избрани гностически текстове и в крайна сметка създава инсталацията Disturbance (among the jars) [14]. Среща се с Жак Дерида, който играе централна роля в творбата.

1989

Създава "Site Recite" (a prologue) [15], поръчан за испанската телевизия като част от поредицата "El Arte del Video".

1990

Излага серията видеоинсталации And Sat Down Beside Her в Galerie des Archives в Париж. Отново се появяват фрагменти от писанията на Бланшо, както и Ан Анджелини, която играе в творбата (чете в Thomas the Obscure). В Музея за модерно изкуство, Ню Йорк, е представена изложбата Inasmuch as It Is Always Already Taking Place [16].

Поръчано от La Sept в Париж за "Live", серия от видеокасети в реално време, предложени от Филип Грандьо, и създава Solstice d'Hiver, едночасов запис в реално време.

1991

Възлага на Дейв Джоунс да проектира компютърно управляван видеопревключвател за редица "превключващи" произведения, първото от които е "Between Cinema and a Hard Place" [17]. Запознава се с художничката Marine Hugonnier, която по-късно се появява в "Suspension of Disbelief" (за Marine) [18].

Завръща се в Париж като артист-резидент в L'Hôpital Éphémère.

Получава втора стипендия "Гугенхайм".

1992

Премиера на инсталацията Tall Ships, поръчана от Ян Хут за "Documenta IX". Първата от няколкото творби, в които се появяват дъщеря му Анастасия, както и други членове на семейството.

"Gary Hill", първата обзорна музейна изложба в Европа, организирана от Musée national d'art moderne, Centre Georges Pompidou, Париж. Пътувания до Валенсия, Виена и Амстердам.

1995

Получава наградата "Леоне д'Оро" за скулптура на Венецианското биенале.

1996 - 1998

Създава "Reflex Chamber", първата от редица творби, в които се използват стробоскопични светлини в съчетание с изображения и изговорен текст, последвана от "Midnight Crossing", поръчана от Westfälischer Kunstverein, Мюнстер,