СТЕЛАРК (Stelarc)
Стелaрк (Stelarc)
Стелaрк (Stelarc) е кипърско-австралийски медиен и пърформанс артист. Роден като Стелиос Аркадиу на остров Кипър, но израснал в Австралия. На 26-годишна възраст името му е законно променено на Стелaрк. Изследва връзката между човека и машината от около 30 години. Неговите пърформанси и интерфейси се фокусират върху човешкото тяло и връзката му с технологиите, експериментирайки с протези, роботика, системи за виртуална реалност и интернет. За Стелaрк душата или духът на човека е само културен конструкт. Личността на индивида се определя от взаимодействието с другите. Само чрез взаимодействието идеите на човека се екстернализират, като по този начин се създава система от индивиди - компоненти. Той превръща тази философия на физиологията в реалност в своите пърформанси, работейки със собственото си тяло.
Човешкото същество с неговата телестност е зависимо и се определя от множество външни фактори. За да компенсира това несъвършенство то винаги е разполагало с поддържащи технологии. Стеларк използва технологията като средство за подобряване и разширяване на тялото и по този начин я вгражда в него, “правиeйки хората уникални”. Протезата не като заместител на дефектите, а надграждаща телесните функции. Съществото развива себе си като киборг - хибрид между човек и машина - система от органични и технически компоненти.
Артисът работи паралелно върху различни идеи и проекти като многократно изпитва физическите граници. Kонцепцията за свързването на тялото с останалия свят присъства в много от другите творби на Стеларк, където "Хората се превръщат в портали за интернет преживявания”. От имплантирането на трето ухо на ръката до свързването на сетивата с интернет той е известен с екстремните си изпълнения, които извеждат тялото до предела и размиват границите между технологиите и човека.
Remote Suspension / Суспензия - Окачване
(MOCA, Brisbane, 1986)
Aкцията Суспензия / Окачване е опит да се преустанови действието на законите на гравитацията. Пробождайки кожата си с куки Стеларк се оставя да бъде издигнат във въздуха, няколко пъти, на различни места и с различни конструкции на окачването. При пробиването кожата се разширява. Тя вече не ограничава егото. Извивките, създадени от окачването на куките, визуализират законите на гравитацията. В продължение на 13 години в Япония, САЩ, Германия и Австралия са извършени 25 операции по окачване в различни позиции, на различни места и в различни ситуации. Не всички изпълнения са статични. Тялото се люлее, върти, поклаща и задвижва само себе си.
Повечето от тези пърформанси се провеждат в частни галерии или на отдалечени места, без публика, с изключение на групата, която помага на художника. Двата най-публични такива, които привличат голяма аудитория са в Ню Йорк и в Копенхаген. Окачване на 30 метра височина, при единственото, което се чува са двигателите на крана, свистенето на вятъра и на кожата.
Въпреки, че окачването е свързано с физическото тяло, то няма религиозни намерения (трансцендиране), стремеж към шаманизъм или йогийски прояви. Реализацията не е нито намерение за инициационни ритуали, нито за садо-мазо изследване на болката и удоволствието. Болезненото преживяване разрушава разграничението между ума и тялото. Обзетият от болка възприема себе си като физическо обект, не като "аз", който мисли и обективно оценява.
Опънатата кожа е своеобразен гравитационен пейзаж, наказание, което се плаща за окачването в гравитационно поле. Анонимното тяло осъзнава своята ненужност. Тревогата и несигурността съпътстват усещането на уязвимост. Голотата и безмълвността в статичните суспензии е образ - тяло, анестезирано, но там, изпитващо болка, но мълчаливо и стоически празно, отсъстващо, действащо неволно. Спряно между състоянията, не в настоящето, в напрежение, но без очакване, без минало и отрекло бъдещето.
Stomach Sculture - Скулптура на стомаха
(Fifth Australian Sculpture Triennale, NGV, Melbourne, 1993)
В Скулптура на стомаха артистът работи върху тялото като куха форма. По този начин той прониква във вътрешността му и вмъква в него своите произведения на изкуството. В стомаха се поставя капсула. Същата излъчва светлина и звуци, които могат да се видят и чуят чрез ендоскоп. Той се намесва не в смисъла на протеза или с медицинска цел, а като естетическо произведение. Скулптурата е създадена за петото австралийско триенале през 1993 г. Темата е работа за конкретен обект, но тази не е предназначена за общественото пространство, а за частното физиологично пространство и е празен орган.
Изработена е с помощта на бижутер, производител на инструменти за микрохирургия и музикант. Използваните материали (злато, сребро и неръждаема стомана) са биосъвместими и не реагират на киселинното съдържание на стомаха. Прикрепянето е към външна контролна кутия и се задвижва от мотор и логическа схема. Механизмът с винт е прост и надежден като се затваря в капсула, за да може да се вкара безопасно през хранопровода в стомаха. Стомахът е напомпан с въздух, за да бъде поставянето по-безопасно. Въвеждането бива заснето с медицински ендоскоп. Артистът ръководи поставянето и видеодокументацията, наблюдавайки монитора. В продължение на два дни са необходими шест поставяния, за да се запишат петнадесет минути видео.
След като влиза в стомаха, скулптурата, която се отваря и затваря, се разтяга и се прибира, разигравайки проста машинна хореография с мигаща светлина и звуков сигнал. Поставена е на 40 см в стомашната кухина, не като протезен имплант, поради медицинска необходимост, а като естетическо допълнение. Тялото се превръща от помещаващо психиката в произведение на изкуството. Пърформансът се провежда в частна клиника, в случай че стомахът бъде случайно пробит. Единствените присъстващи са асистентите и един фотограф. Ендоскопистът предпочита да остане анонимен. Скулптурата бива изложена като самостоятелен обект с придружаващото я вътрешно видео.
Без да разграничава между публични, частни и физиологични пространства кухото тяло се превръща в приемник. Кожата е началото на света и едновременно с това границата на Аз-а, която бива разтеглена, пробита и пронизана от технологиите. Разкъсването на повърхността заличава вътрешното и външното. Киберпространството навлиза чрез акта на тялото, свалило кожата си, не като затворена структура, а като изтласкана система. Чрез това изтласкване Азът се намира отвъд. Тази празнота не се дължи на липса, а на разширяване на възможностите, на новите му сензорни антени и на все по-осъвършенстваното му функциониране.
Extended Arm - Трета ръка
(Mutalogues, Avignon, 2000)
Механична човекоподобна ръка е прикрепена към дясната ръка като допълнителна. Концептуалния контекст предполага размерите на истинска дясна ръка. Движенията се контролират от електрически сигнали - обикновено от коремните мускули и мускулите на краката. Сигналите от мускулните съкращения се улавят, усилват предварително и се изпращат към системата.
Ръката е базирана на прототип, разработен в университета Waseda и завършена през 1980 г. в Йокохама. Използвана е в пърформанси на артиста в Япония, САЩ, Европа и Австралия в периода 1980-1998 г., превръщайки се в най-известния и най-дълго използвания обект за пърформанси на артиста. Първоначално е замислена като полупостоянно прикрепяне към тялото, но поради дразнене на кожата от гела на електродите и теглото, носещата конструкция и батерията се превръщат в специално устройство за пърформанси - символ на взаимодействието на технологията - не като заместител, а по-скоро като допълнение към тялото - протезно разширение.
Пърформансите Трета ръка допринасят за киборгичният дискурс, включен в по-нови пърформанси като Fractal Flesh, Ping Body и Parasite. В спектаклите Фрактална плът, Пинг тяло и Паразит човешкото тяло се контролира от външни агенти чрез сензорен екран, времето за реакция на протокола - ping или чрез информация от интернет. В проектът, наречен Пинг тяло, Стеларк прикрепя електроди към мускулите си, които след това се активират на 40 места по света в отговор на времето за реакция. В Паразит той изгражда виртуална нервна система, генерирана от изображения от интернет. Изображенията се прожектират върху тялото и едновременно с това предизвикват мускулна стимулация. Това създава противоречиво, едновременно пасивно и активно отношение към тази информация.
Muscle Machine - Мускулната машина (Animation - Steve Middleton Nottingham Trent University, UK, 2003)
Мускулната машина е ходещ робот с шест крака и диаметър пет метра. Той е хибридна система, задвижвана с помощта на флуидни мускулни съкръщения. Тялото стои на земята в рамките на машината, включваща екзоскелет за долната част на тялото, свързващ го с робота. Мускулите се свиват и разтягат. Енкодерите в тазобедрените стави предоставят данните, позволявайки на човешкия контролер да движи и насочва машината, както и да променя скоростта, с която тя се движи. Действието на човешкия оператор, вдигащ крак, повдига трите алтернативни крака на машината и ги завърта напред. Чрез завъртане на торса тялото кара машината да се движи в посоката, в която е обърната. По този начин интерфейсът и взаимодействието са по-директни, което позволява интуитивната хореография човек/машина. Системата за ходене с прикрепените към нея сензори предоставя данни, които генерират компютърно структурирани звуци, допълващи акустиката при работата на машината. Звуците регистрират и усилват движенията и функциите на системата. Операторът произвежда звуци, хореографирайки движенията. Отпада въпросът дали човекът или машината има контрол, тъй като те стават напълно интегрирани, движейки се като едно цяло. Шесткракият робот, наподобяващ насекомо удължава тялото, трансформирайки двукраката походка в движение,
Exoskeleton - Екзоскелет
(Video - Anet Nyffeler
Cyborg Frictions, Dampfzentrale, 2003)
Конструирана машина за ходене с шест крака, чийто локомотив с вълнообразна или тринога походка, движеща се напред, назад, настрани и завиваща на място. Тялото е разположено върху въртяща се маса, позволяваща му да се върти около оста си. Той може също да кляка и да се повдига, като разгъва или свива краката си. Горната част на тялото и ръцете му са снабдени с екзоскелет. Лявата ръка е удължена с пневматичен манипулатор. По форма тя прилича на човешка, но има допълнителни функции. Пръстите се отварят и затварят, превръщайки се в многобройни хващачи.
Удължената ръка е изработена с естетиката на Трета ръка, като са използвани материали като неръждаема стомана, алуминий и акрил. Това е човекоподобна ръка с пет пръста и някои нови възможности. Функциите ѝ включват въртене на китката, палеца, индивидуалното сгъване и разгъване на всеки пръст. Всеки пръст може да захваща самостоятелено. Първото представяне представлява непрекъснато 4-часово събитие в Авиньон, позволяващо на хората да се движат, да идват и да си отиват. Докато дясната ръка е изпъната и автоматизирана, лявата се движи неволно чрез мускулна стимулация на осем канала, което позволява не само сгъване на ръката и китката с делтовидните, бицепсовите, сгъвателните и разгъвателните мускули, но и активиране на някои индивидуални сгъвания на пръстите. Така разделено тялото е едновременно автоматизирано и неволево. Щраканията на пръстите отново са усилени акустично, а сигналите от превключвателите задействат и синтезират звуци. Ритъма на изпълнението е оркестриран не само от визуалната хореография, но и от звуците. На стената е прожектиран модел на манипулатора, който циклично извършва поредица от движения, понякога имитиращи физическия обект. Тялото и неговата протегната ръка хвърлят голяма сянка на стената отреща, прожектира се видео микс на живо от 4 гледни точки на камерата, включително разположена над тялото и такава за импровизирани, забавени кадри в близък план.
Интерфейсът за пространствено движение, който се увива около горната част на торса, има 3 степени за всяка ръка, позволяващи 64 възможни комбинации. Тялото не е разделено на ляво и дясно, а на торс и крака. Докато ръцете се задействат от кода на аватара, краката се движат, въртят и натискат сензори на пода, което от своя страна модулира поведението на аватара, влияейки ритъма и сложността на позите. Екзоскелета може да се разглежда като мускулите на аватара в реалния свят. Това е виртуален/действителен интерфейс, в който се генерира диалог. Докато във Фрактална плът тялото се превръща в носител на отдалечен и чужд агент (човек, който се намира на друго място), тук тялото споделя своите действия с изкуствена същност. Виртуално тяло, способно да развива поведението си и аватарът като вид вирусна форма на живот.
Ударът на краката в земята налага носенето на удароустойчиви ботуши, което е една от причините изпълнителят да бъде облечен за първи път от около 30 години. Роботът върви напред и назад с нещо като вълнообразна походка и настрани наляво и надясно с походка на триножник. Той се върти, кляка, стои и се поклаща от една страна на друга. Тялото е разположено на въртяща се маса, добавяйки още едно движение към хореографията на машината. Пътник, с екзоскелет, обвит около горната част на торса, магнитни сензори на всеки ставен сегмент и жестовете на ръцете, избиращи режима и посоката на придвижване. Пърформансът предсавлява ходене, продължаващо около 45 минути. Започва с иницииране на топуркащо движение на краката, до голяма степен импровизирано, като решетката от светлини се съобразява с позицията му в пространството. Механичните, акустично усилени звуци съставят сензорна какафония. Машината се движи или от светлината в тъмнината, или обратното, а вслушвайки се в звуковата композиция движенията създават хореография.
Walking Head - Ходеща глава
(Centre of Life, Newcastle, 2008)
Ходещата глава е 6-крак робот за автономно ходене с диаметър 2м. На шасито му вертикално е монтиран въртящ се LCD екран, на който се изобразява компютърно генерирана човекоподобна глава. Роботът има сканиращ ултразвуков сензор, който открива присъствието на човек пред него. Той седи неподвижно, докато някой не влезе в пространството на галерията - след това се изправя, избира едно движение от предварително програмирана библиотеката и изпълнява хореографията. След това спира и изчаква, докато открие друг човек. Движи се върху платформа с диаметър 4м, а сензорната му система за наклон открива кога е близо до ръба и се отправя в друга посока, превъръщайки се в реално-виртуална система, тъй като механичните движения на краката задействат лицевата експресия - кимане, завъртане, накланяне, мигане и вокализация. Други възможности включват управляванието на робота от уеб-базиран 3D модел с меню и икони за движение.
Prosthetic Head - Протезна глава
(BEAM Festival
Brunel University, London, 2010)
Протезната глава е без физическо тяло. Виртуална 3D глава олицетворява агент, чиято задача е да въвлече зрителя в разговор. Оборудвана със синхронизация на устните в реално време и синтез на речта, изследва понятието за съзнание и идентичност, противопоставяйки се на несъвършенното физическо тяло.
Автоматизираната, анимирана и разумно информирана изкуствена глава говори на човека, който я разпитва. Проектът представлява 3D аватар, наподобяваща артиста, синхронизиращ устните в реално време, синтезиращ реч и лицеви изражения. Невербалните сигнали като кимане, накланяне и завъртане на главата, както и промяната на погледа на очите допринасят за индивидуалността на агента. Това е разговорна система, за която може да се каже, че е толкова интелигентна, колкото е и човекът, който я разпитва. Направен е опит протезната глава да бъде по-креативна в отговорите си като в нея са вградени алгоритми, позволяващи ѝ да генерира поезия и пее всеки път, когато ѝ бъде зададен въпрос. Система от ултразвукови сензори, предупреждава агента за присъствие, сигнализирайки възможността да започне разговор. С помощта на зрителна система са възможни остановяване на цвета на дрехите на потребителя и анализ на поведението му.
Това не е илюстрация на безтелесен интелект. По-скоро понятията за съзнание, идентичност, посредничество и въплъщение биват поставени под въпрос. Патологична, философска или просто флиртуваща Протезната глава е симулация на разпознаване и реагиране в реално време. Увеличавайки своята база данни тя става по-автономна в отговорите си, тогава художникът вече няма да носи пълна отговорност за това, което казва инсталацията.
Ear on Arm Performance
(Sculpture Biennale Lorne, 2011)
Биологичното тяло не е добре “организирано”, поради тази причина трябва да бъде свързано с интернет. Проектът "Ухо на ръката" предлага алтернативна анатомична архитектура - конструирането на нов телесен орган: наличен, достъпен и мобилен - принадлежащ и позволяващ на хората да откриват и да се вслушват в други тела и места. Проектът има за цел да създаде трето ухо на ръката на артиста - мека протеза, отгледана от човешки клетки. Интегрирана в тялото, което поставя под въпрос неговата цялост. От вътрешната страна на лявата си ръка Стеларк е в процес на "отглеждане" на трето - по-точно ляво ухо.
Ухото на ръката е най-дългият пърформанс, който досега включва две операции. Отнема му 10 години, за да намери хирурзи, които да се съгласят със предложението му. Първата операция през 2006 г. се състои в имплантиране на разширител на кожата, за да се създаде излишна кожа, която да побере ухото. "Появиха се няколко сериозни проблема: некроза по време на процеса на разширяване на кожата налага нейното изрязване и завъртане на позицията на ухото около ръката", заявява художникът на своя уебсайт. При втората операция се въвежда биосъвместим имплант, предназначен да стимулира растежа на клетките, а в ухото се поставя миниатюрен микрофон. Въпреки това той бива отстранен поради инфекция.
Стеларк планира последната операция, която ще превърне ухото във функционален орган. "Ушната мида ще бъде частично отгледана с помощта на собствените ми стволови клетки. Подобна процедура не е разрешена в САЩ, затова ще бъде извършена в Европа." При окончателната процедура ще се имплантира отново микрофонът, който ще бъде свързан безжично с интернет. Целта е да се използва за прослушване на това, което се случва на други места по света. "Ухото не е за мен. Имам две добри уши, с които да чувам, казва художникът. Например някой във Венеция би могъл да чуе това, което моето ухо чува в Мелбърн."
Ако успее, третото ухо на Стеларк ще бъде директно свързано с интернет, което означава, че тялото му може да бъде технически хакнато. Той изглежда по-скоро развълнуван от тази възможност, отколкото уплашен от нея.
Re-Wired / Re-Mixed
(Steven Aaron Hughes, Rodney Parsons, Steve Berrick, Luke Robert Mason (London), Lorin Roser (NY).
Perth, 2016)
"В пърформанса ми Re-wired/Re-mixed аз ефективно прехвърлих сетивата си на хора на други места. Това беше жест към бъдещите тела, в които ще можете да включите зрението, слуха и тактилните преживявания на хора на други места. Вашето тяло не е това локално действащо, локално възприемащо тяло, а по-скоро тяло, което е разпределено и може да се формира отвъд локалните границите на кожата си, отвъд пространството, което обитава."
Артистът продължава да изследва границите на тялото и разделението между технологиите и концепцията ни за себе си, ставаща все по-тънка с появата на устройства, интегрирани в човека - като татуировки, следящи здравето ви, електронни хапчета или интелигентни контактни лещи, свързани с интернет.
Телата ни са все по-взаимосвързани. И въпреки, че това поражда множество етични проблеми, които трябва да бъдат решени, Стеларк вижда следващата стъпка в еволюцията, за да се адаптираме към нашето време.
"Днес може да реша да виждам с очите на някой в Лондон, да чувам с ушите на някой в Монреал, а лявата ми ръка да бъде дистанционно подканена от някой в Токио да изпълни задача тук, в Сан Франциско. Така че представете си сетивно преживяване, което не е обвързано с едно конкретно място, нито с кожата или сетивата на това конкретно тяло."
Източници
Официален сайт - https://www.stelarc.org/, http://www.stelarc.net/
Stelarc - Wikipedia - https://en.wikipedia.org/wiki/Stelarc
Stelarc — Making Art out of the Human Body - https://www.labiotech.eu/trends-news/stelarc-ear-art-human-body/
For Extreme Artist Stelarc, Body Mods Hint at Humans' Possible Future - https://www.wired.com/2012/05/stelarc-performance-art/