ЛEВИН, Голан (LEVIN, Golan)
Голан Левин (Golan Levin) роден през 1972 г. е американски художник, инженер, композитор, изследовател и педагог, интересуващ се от нови пресечни точки на машиния код, визуалната култура и критично й създаване.
В работата си той се фокусира върху проектирането на системи за създаване, манипулиране и изпълнение на едновременно изображение и звук, с помощта на формалните езици на интерактивността и на не вербалната комуникация в кибернетичните системи. Чрез пърформанси, дигитални артефакти и виртуална среда, често създадени с различни сътрудници, Левин прилага творчески обрати към цифровите технологии, които подчертават връзката ни с машините, правят видими начините ни на взаимодействие помежду си и изследват пресечната точка на абстрактната комуникация и интерактивността. Работата на Левин съчетава еднакви мерки на причудливите, провокативните и възвишените в голямо разнообразие от онлайн, инсталационни и изпълнителни медии. Той е известен с проекти като Dialtones: A Telesymphony [2001], концерт, чиито звуци са изцяло изпълняват чрез хореография от набиране и звънене на собствените мобилни телефони на публиката; интерактивни информационни визуализации като The Secret Lives of Numbers [2002] и The Dumpster [2006], които предлагат нови перспективи за милиони онлайн комуникации. Преди това Левин получи награда за отличие в Prix Ars Electronica за Audiovisual Environment Suite [2000] интерактивен софтуер и придружаващото го аудиовизуално изпълнение, Scribble [2000]. Други проекти от последните години включват Re: MARK [2002], Messa di Voce [2003] и The Manual Input Sessions [2004], разработени в сътрудничество със Захари Либерман (Zachary Lieberman), и Scrapple [2005] и Ursonography [2005]; тези пърформанси и инсталационни работи използват технологии с добавена реалност, за да създадат визуализации на речта и жестовете на участниците в реално време. В проектите на Левин, като Opto-Isolator [2007] и Double-Taker (Snout)[2008], използва интерактивна роботика и машинна визия, за да изследва темата за погледа като основен нов режим за комуникация между човек и машина.
