КИБЕРФЕМИНИЗЪМ (Cyberfeminism)

Киберфеминизъм е термин, създаден през 1994г. от Сади Плант, директор на Изследователския отдел за кибернетична култура в Университета в Уоруик, Великобритания, за да опише работата на феминистки, които се занимават с теоретизиране, критикуване и анализиране на интернет пространството и новите медийни технологии. Терминът и движението възникват от “третата вълна” феминизъм, съвременното феминистко движение, което следва “втората вълна” феминизъм от 70-те години на миналия век, фокусиран върху равните права на жените и който сам по себе си следва “първата вълна” феминизъм от началото 20-ти век, който се концентрира върху избирателното право на жените. Киберфеминизмът включва основно млади, технологично образовани жени. Редовете на киберфеминистите обаче нарастват и наред с това се увеличават различията в представите за киберфеминистките действия.

Преди появата на киберфеминизма, феминистките изучават технологичното развитие като социално и културно конструирано. Един от основните аргументи е, че технологията е позиционирана като част от мъжката култура - нещо, от което мъжете се интересуват, разбират и следователно, с което се ангажират повече от жените. Въпреки че жените през хода на историята са били активни в разработването на нови технологии, феминистките твърдят, че технологията все още се разглежда като мъжко творение. Например, макар че жените са участвали в създаването на компютъра, техният принос е до голяма степен маргинализиран и участието им често се игнорира. Следователно, феминистки като Джуди Вацман, професор по социология в Австралийския национален университет в Канбера и Синтия Кокбърн, независим учен и активист в Лондон, твърдят, че технологията трябва да бъде непрекъснато поставяна под въпрос и реконструирана и, че жените трябва да станат по-активни в технологичните области.

Основна заслуга за възникването на киберфеминизма има работата на Дона Харауей, професор в Калифорнийския университет в Санта Крус. В нейното новаторско есе „Манифест на Киборга", тя описва социалистически, феминистки киборг, който оспорва идентичността и "решетките на контрол”, които ограничават жените и други маргинализирани групи. Харауей също твърди, че жените трябва станат по-активни в технологично отношение, по-способни да се ангажират с „информатиката на господството“ и да я конфронтират. Жените трябва да бъдат политически осъзнати потребители на технологичните системи, а не просто ползватели.