КИБЕРФЕМИНИЗЪМ (Cyberfeminism)
Киберфеминизъм е термин, създаден през 1994г. от Сади Плант, директор на Изследователския отдел за кибернетична култура в Университета в Уоруик, Великобритания, за да опише работата на феминистки, които се занимават с теоретизиране, критикуване и анализиране на интернет пространството и новите медийни технологии. Терминът и движението възникват от “Третата вълна” феминизъм, съвременното феминистко движение, което следва “Втората вълна” феминизъм от 70-те години на миналия век, фокусиран върху равните права на жените и, който сам по себе си следва “Първата вълна” феминизъм от началото 20-ти век, който се концентрира върху избирателното право на жените. Киберфеминизмът включва основно млади, технологично образовани жени. Редовете на киберфеминистите обаче нарастват и наред с това се увеличават различията в представите за киберфеминистките действия.
Преди появата на Киберфеминизма, феминистките изучават технологичното развитие като социално и културно конструирано. Един от основните аргументи е, че технологията е позиционирана като част от мъжката култура - нещо, от което мъжете се интересуват, разбират и следователно, с което се ангажират повече от жените. Въпреки че жените през хода на историята са били активни в разработването на нови технологии, феминистките твърдят, че технологията все още се разглежда като мъжко творение. Например, макар че жените са участвали в създаването на компютъра, техният принос е до голяма степен маргинализиран и участието им често се игнорира. Следователно, феминистки като Джуди Вацман, професор по социология в Австралийския национален университет в Канбера и Синтия Кокбърн, независим учен и активист в Лондон, твърдят, че технологията трябва да бъде непрекъснато поставяна под въпрос и реконструирана и, че жените трябва да станат по-активни в технологичните области.
Основна заслуга за възникването на Киберфеминизма има работата на Дона Харауей, професор в Калифорнийския университет в Санта Крус. В нейното новаторско есе „Манифест на Киборга", тя описва социалистически, феминистки киборг, който оспорва идентичността и "решетките на контрол”, които ограничават жените и други маргинализирани групи. Харауей също твърди, че жените трябва да станат по-активни в технологично отношение, по-способни да се ангажират с „информатиката на господството“ и да я конфронтират. Жените трябва да бъдат политически осъзнати потребители на технологичните системи, а не просто ползватели.
Австралийски феминистки учени, като Сюзън Лъкман от Университета на Куинсланд и Анна Мюнстер от Университета на Нов Южен Уелс, смятат, че идеята жените да придобият авторитет само чрез засилената употреба на новите медийни технологии е прекалено опростена, принизява сложните технологични системи до обикновени инструменти и пренебрегва историческото им значение. Според тях технологиите са вградени в силови структури, които не винаги оказват позитивно влияние. Когато употребата им не е обвързана с критично мислене, тя не работи в полза на културното контекстуализиране на тези технологии и не е ориентирана към тяхното развитие. Жените трябва да бъдат активна част от бъдещето, като изследват безбройните възможности, но и опасностите, които носят новите технологии.
Други критици на ранния Киберфеминизъм предполагат, че призивът повече жени да се ангажират с новите технологии се основава на погрешни предположения за реалните условия на живот. Не всички жени имат достъп до компютър и интернет и трябва да се вземат предвид материалните условия, когато става въпрос как най-добре да се развият феминистките идеи.
Какво е Пост-киберфеминизъм?
Кога и защо Киберфеминизмът се превръща в Пост-киберфеминизъм?
"Когато Киберфеминизмът вече не кореспондира адекватно с най-належащите проблеми в дигиталната сфера, като сексуален тормоз чрез социални мрежи и защита на изображенията онлайн“, пише Хелън Хестър в своето есе от 2017г., „След бъдещето: N хипотези на Пост-киберфеминизма“. Обсъждайки предполагаемото падане на Киберфеминизма в съвременното изкуство, Хестър твърди, че терминът „кибер“ е загубил високата си позиция, поради асоциация с опитомяването на дигиталното. Тъй като Киберфеминизмът се нуждае от актуализация, започват да се налагат термините пост-киберфеминизъм и киберфеминизъм 2.0.
По време на X през 1997г. се състои “The First Cyberfeminist International” - първата международна киберфеминистка среща. През 2017г., по случай 20-годишнината от това събитие, е организирана петдневна конференция в Лондонския институт за съвременно изкуство, озаглавена „Post-Cyberfeminist International“, по време на която се „ъпдейтват“ идеите на Киберфеминизма и се поражда ново движение – Пост-киберфеминизъм.
„Историята на феминисткото изкуство и Киберфеминизма често не се преподава в учебни програми и се налага на артистите да правим връзки в собствените си дискурси, за да не сме съучастници в заличаването на историите на съпротивата“, казва Виктория Син, артист от Лондон, участник в “Post-Cyberfeminism International“. В своето творчество тя „поставя под въпрос реификацията на идеалния женски образ“.
Докато обществото става свидетел на бързото разпространение на хаштагове като #metoo и #notsurprised като примери за използване на дигитални инструменти за овластяване на жените, се появяват и множество технологични недостатъци. С възможностите на световната мрежа се злоупотребява в името на корпоративни и правителствени интереси за изследване и контрол на потребителите. Феминистките методологии за анализ на силовите структури се налагат като ключов инструмент за борба с неинформираността и безразличието.
Художници, които работят в тази област днес:
Аника Йи,
Мери Магик,
Корнелия Солфранк,
Саломе Асега,
Айн Бейли,
Анаис Дюплан,
Каспар Хайнман,
Шане Микалейн Холоуей,
Зарина Мухамед и други.
Източници:
https://study.sagepub.com/sites/default/files/Ch17_Cyberfeminism.pdf
https://news.artnet.com/art-world/an-introduction-to-post-cyberfeminism-1156271
Допълнителна информация:
https://www.vice.com/en_us/article/4x37gb/we-are-the-future-cunt-cyberfeminism-in-the-90s