ИНАТОВИЧ, Едуард (IHNATOWICZ, Edward)
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9
Едуард Инатович е кибернетичен скулптор, работещ в края на 60-те и началото на 70-те години във Великобритания. Неговите кибернетични скулптури изследват комуникацията между собствените му роботизирани произведения и публиката. От 1939 до 1943 г. е бил бежанец от войната в Румъния и Алжир. През 1943 г. пристига във Великобритания, а от 1945 до 1949 г. посещава училището по рисуване и изобразително изкуство "Рускин", Оксфорд. През 1962г. заминава за Полша, за да търси своите артистични корени, живее в гараж, експериментира със скулптура и портрети.Един от материалите,с които често работи е скрап . От 1971-1986 г. работи като научен сътрудник в катедрата по машиностроене в университетския колеж в Лондон. През 1988 г. умира от миокарден инфаркт.
Изкуство и кариера:
"SAM"
Първата му кибернетична работа, се движи директно и разпознаваемо в отговор на това, което се случва около нея.Нарича се "Sound Activated Mobile "(SAM). Това негово произведение се състои четири микрофона, монтирани пред параболични рефлектори от фибростъкло (напомнящи цвете) подобни на колона от алуминиеви отливки, имитиращи формата на гръбнака. Хидравличните бутала в устройствата, приличащи на гръбначния стълб, позволяват на врата да се завърти от едната страна до другата и да се огъне напред и назад. За управление на хидравликата се използва аналогова схема, чрез която роботът се движи в посока на преобладаващия звук. Експонатът е изложен на изложбата Cybernetic Serendipity в Лондон през 1968 г., а по-късно е обикaля Канада и САЩ и завършва в Exploratorium в Сан Франциско. Именно там,роботът „САМ“, обръща лице към хората присъстващи на изложбата, докато говорят, и проследява движенията им, когато млъкнат.“САМ“ е по-сензитивен към тихите звуци и шумове,отколкото към силните викове, а именно това насърчава много от зрителите да се тълпят пред него, опитвайки се да му привлекат вниманието.
„The Senster“
Най-значимата му работа е „The Senster“, голям хидравлично задействан робот, който следва звука и движението на хората около него, създавайки впечатление, че е жив. Разработен е през 1969-71 г. и е предназначен за технологичната витрина на Philips ,както и за постоянното си шоу Evoluon, в Айндховен. Представене за първи път през 1970 г. „The Senster“ вероятно е първата роботизирана скулптура, която трябва да бъде управлявана от компютър. За направата на робота,Инатович използва масив от четири микрофона, за да открие посоката на звука около него и две доплерови радарни масиви за измерване движението на хората. Скулптурата използва сензори за звук и движение, за да отговори на поведението на посетителите,a компютърна програма контролира хидравличните задвижващи механизми, за да се движи тялото, така че „Сензорът“ да бъде привлечен от звук и движение, но отблъскван от силни шумове и насилствено движение. Програмата има силна прилика с тази, използвана в роботиката, базирана на поведението и разработена десетилетие по-късно. . "Тhe Senster" e едно от първите компютърно контролирани интерактивни роботизирани произведения на изкуството.
“The Bandit”
През следващите години, докато бил зает в Катедрата по машиностроене на Университетския колеж в Лондон, и правел изследвания в областта на роботиката, той изобретил няколко устройства, които, макар и скулптурни в оригиналната си концепция, накрая се оказали част от научноизследователската екипировка. Още в ранен стадий на своето развитие,едно от устройствата е изложено като част от кибернетичното изкуство. Нарича се "Бандитът"(the Bandit) и е просто лост- като тези на машините за игрални автомати в Лас Вегас (оттам и името). Под компютърен контрол скулптурата може да се движи и да усеща движението, ако самата тя бъде преместена от някого. Произведението е показано на изложбата "Computer Art Society" на Единбургския фестивал през 1973 г., когато сравнително проста програма му позволява да взаимодейства по очевидно целенасочен начин с всеки, който премести лоста и чрез статистически анализ на последващото движение в повечето случаи успява да класифицира лицето по отношение на пола и темперамента. „Бандитът“ е и последната кибернетична скулптура на Инатович.
Статии от Едуард Инатович:
• "The Relevance of Manipulation to the Process of Perception". Публикувана в Математическия институт през май 1977 г.
• "Towards a Thinking Machine"- Написана през септември 1975 г. и публикувана в "Художник и компютър", редакция-Рут Левит.
• "Maggoty Intelligence"- Непубликувано.
• „Brochure“ –Публикувана от Едуард Инатович през 1986г.
• "Portrait of the Artist as an Engineer"- Непубликувана и незавършена книга с неизвестна дата.