Преглед на кода на ГЕРЦ, Йохен (GERZ, Jochen)

Йохен Герц е немски концептуален артист, роден в Берлин, през 1940. Той прекарва по-голямата част от живота си във Франция (1966-2007), а от 2007 год. живее в Ирландия. Започва кариерата си в полето на литературата още през 60те, докато работи като чуждестранен кореспондент за немската новинарска агенция от Лондон (1961-62). Учи Немски език и литература, Английски език и литература и Китаистика в Кьолн, а през 1962-66 Археология и Праистория в Базел. След преместването си в Париж става част от движението Визуална поезия. През 1976 год. участва на 37то Венецианско бианале, във германския павилион, заедно с Йозеф Бойс и Райнер Рутенбек, а през 1977 год. и 1987 год. участва на Документа 6 и Документа 8. Работите му проследяват връзката между живота и изкуството, историята и спомена, свързани са с културата, обществото, публичните пространства, публично участие и авторство. Работи с текст, фотография, видео, арт книги, инсталация, пърформанс.



СЕЛЕКТИРАНИ РАБОТИ


''Изложба на Йохен Герц до негова фотографска репродукция (1972 г.)''

През 1972 год. Герц прекарва два часа на улица в Базел, като себе си поставя собствена портретна фотография. По този начин той обръща внимание върху проблемите свързани с медиите, с масовата култура, с физическото присъствие на копието и физическото присъствие на оригинала.


''Да викаш до изтощение (Rufen bis zur Erschöpfung, 1972)''[https://www.jochengerz.eu/works/to-call-until-exhaustion]

През 1972 год. Герц прави пърформанс, без публика, който заснема в 18 минутно видео. Във видеото се вижда, как се е покачил на строителната площадка на бъдещото летище Шарл де Гол, от където вика на разстояние от 60 метра към камерата и микрофона, докато гласа му падне.
Да живея (Leben, 1974)
Пише с тебешир върху пода думата „leben“ („да живея“) върху част от експозиционното пространство на Музея по изкуство в Бохум. Запълването на пода, с размер 9/17 метра му отнема 7 часа. На отсрещната стена е разположен машинопис в рамка, като за да прочете текста в рамката публиката трябва да мине през текста написан на пода и буквално да го разруши. 


''Трудността на кентавъра да слезе от коня (Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976)''[https://www.jochengerz.eu/works/die-schwierigkeit-des-zentaurs-beim-vom-pferd-steigen]

Инсталацията е осъществена  за 37то Венецианско биенале. Представлява дървена скулптура с размери 810 x 588 x 160 cm. Тя е поместена в две пространства и е разделена от стена. По-голямата част има цепнатина през която може да се влезе. През нея се стига до вътрешността на скулптурата, където Герц прекарва няколко дена. В пространството са разположени и 24 ръкописа свързани с работата, изписани от дясно на ляво.
 [[Файл:Die_Schwierigkeit_des_Zentaurs_beim_vom_Pferd_steigen_1,_1976.jpg|300px|thumb|left|Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976]]
[[Файл:Die_Schwierigkeit_des_Zentaurs_beim_vom_Pferd_steigen_2,_1976.jpg|300px|thumb|center|Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976]]



''Транссиб. гледка (Der Transsib.-Prospekt, 1977)''[https://www.jochengerz.eu/works/der-transsib-prospekt]

Тази инсталация (или пърформанс без публика) е участвала на документа 6. В споразумението между автора и документа 6 е било договорено, че Герц ще осъществи пътуване Москва-Хабаровск-Москва. Това са 16000 км за 16 дни. По време на пътуването от  Москва към Хабаровск с Транссибирската железопътна линия прозореца на влака е бил покрит, така че нищо да не се вижда от пътуващите в купето. Той е носил със себе си 16 плочи за писане, върху които да почиват краката му всеки ден. Инсталацията съдържа дървен подиум с размери  40 x 600 x 600 cм, 16 стола, 16 шистови плочи (57/57 см), съдържащи отпечатъците от стъпалата на автора, звук от движещ се влак и информация за уговорката между документа 6 и автора. В информацията не става ясно дали пътуването на връщане зад запечатани прозорци се е състояло или не.


''Новини при новините (Пепел при пепелта), News to News (Ashes to Ashes), 1995''[https://www.jochengerz.eu/works/news-to-news-ashes-to-ashes]

Инсталация състояща се от 16 монитора, образуващи правоъгълен блок с размер 300 x 360 x 70 cm. Екраните им са обърнати към стената, и са на разстояние 36 см от нея. На всички тях тече запис на огън в камина. Като аудио запис се чува звука от огъня.
[[Файл:News to News (Ashes to Ashes), 1995.jpg|400px|thumb|left|News to News (Ashes to Ashes), 1995]]  
 





























''2146 Камъка – Монумент против расизма (2146 Stones – Monument against Racism, Saarbrücken, 1993)''[http://www.medienkunstnetz.de/works/2146-steine/images/2/]

Това е тригодишен проект започнат през 1990 год. и завършен през 1993 год. Герц го осъществява в колектив с студенти по изкуствата от Академията за визуални изкуства Saar (Hochschule für Bildende Kunst Saar) в Саарбрюкен. Работата представлява интервенция в публичното пространство на базата на съставен списък на Еврейските гробища съществували в Германия преди Втората световна война. Имената са гарвирани от долната страна на паветата на булеварда срещу двореца Саарбрюкен – седалище на местния парламент и някогашна Нацистка администрация. За периода за който е направен проекта, замяната на паветата се е случвала, тайно, през ноща, докато не поставили всичките 2146 гравирани камъка на място. Едва след като проекта станал публичен, бил дискутиран с държавното правителство. Това довело до решението площада да бъде наречен „Площада на невидимия монумент“.
[[Файл:2146 Stones 1 1993.jpg|200px|thumb|left|2146 Камъка – Монумент против расизма]]
[[Файл:2146 Stones 2 1993.jpg|200px|thumb|centre|Паве от проекта 2146 Камъка – Монумент против расизма]]




----
ИЗТОЧНИЦИ

https://www.jochengerz.eu/info

https://www.moma.org/artists/30914

https://en.wikipedia.org/wiki/Jochen_Gerz

http://www.medienkunstnetz.de/works/rufen-bis-zur-erschoepfung/

http://www.medienkunstnetz.de/works/2146-steine/