ГЕРЦ, Йохен (GERZ, Jochen)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

Йохен Герц е немски концептуален артист, роден в Берлин, през 1940. Той прекарва по-голямата част от живота си във Франция (1966-2007), а от 2007 год. живее в Ирландия. Започва кариерата си в полето на литературата още през 60те, докато работи като чуждестранен кореспондент за немската новинарска агенция от Лондон (1961-62). Учи Немски език и литература, Английски език и литература и Китаистика в Кьолн, а през 1962-66 Археология и Праистория в Базел. След преместването си в Париж става част от движението Визуална поезия. През 1976 год. участва на 37то Венецианско бианале, във германския павилион, заедно с Йозеф Бойс и Райнер Рутенбек, а през 1977 год. и 1987 год. участва на Документа 6 и Документа 8. Работите му проследяват връзката между живота и изкуството, историята и спомена, свързани са с културата, обществото, публичните пространства, публично участие и авторство. Работи с текст, фотография, видео, арт книги, инсталация, пърформанс.


СЕЛЕКТИРАНИ РАБОТИ


Изложба на Йохен Герц до негова фотографска репродукция (1972 г.)

През 1972 год. Герц прекарва два часа на улица в Базел, като себе си поставя собствена портретна фотография. По този начин той обръща внимание върху проблемите свързани с медиите, с масовата култура, с физическото присъствие на копието и физическото присъствие на оригинала.


Да викаш до изтощение (Rufen bis zur Erschöpfung, 1972)[1]

През 1972 год. Герц прави пърформанс, без публика, който заснема в 18 минутно видео. Във видеото се вижда, как се е покачил на строителната площадка на бъдещото летище Шарл де Гол, от където вика на разстояние от 60 метра към камерата и микрофона, докато гласа му падне. Да живея (Leben, 1974) Пише с тебешир върху пода думата „leben“ („да живея“) върху част от експозиционното пространство на Музея по изкуство в Бохум. Запълването на пода, с размер 9/17 метра му отнема 7 часа. На отсрещната стена е разположен машинопис в рамка, като за да прочете текста в рамката публиката трябва да мине през текста написан на пода и буквално да го разруши.


Трудността на кентавъра да слезе от коня (Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976)[2]

Инсталацията е осъществена за 37то Венецианско биенале. Представлява дървена скулптура с размери 810 x 588 x 160 cm. Тя е поместена в две пространства и е разделена от стена. По-голямата част има цепнатина през която може да се влезе. През нея се стига до вътрешността на скулптурата, където Герц прекарва няколко дена. В пространството са разположени и 24 ръкописа свързани с работата, изписани от дясно на ляво.

Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976
Die Schwierigkeit des Zentaurs beim vom Pferd steigen, 1976


Транссиб. гледка (Der Transsib.-Prospekt, 1977)[3]

Тази инсталация (или пърформанс без публика) е участвала на документа 6. В споразумението между автора и документа 6 е било договорено, че Герц ще осъществи пътуване Москва-Хабаровск-Москва. Това са 16000 км за 16 дни. По време на пътуването от Москва към Хабаровск с Транссибирската железопътна линия прозореца на влака е бил покрит, така че нищо да не се вижда от пътуващите в купето. Той е носил със себе си 16 плочи за писане, върху които да почиват краката му всеки ден. Инсталацията съдържа дървен подиум с размери 40 x 600 x 600 cм, 16 стола, 16 шистови плочи (57/57 см), съдържащи отпечатъците от стъпалата на автора, звук от движещ се влак и информация за уговорката между документа 6 и автора. В информацията не става ясно дали пътуването на връщане зад запечатани прозорци се е състояло или не.


Новини при новините (Пепел при пепелта), News to News (Ashes to Ashes), 1995[4]

Инсталация състояща се от 16 монитора, образуващи правоъгълен блок с размер 300 x 360 x 70 cm. Екраните им са обърнати към стената, и са на разстояние 36 см от нея. На всички тях тече запис на огън в камина. Като аудио запис се чува звука от огъня.

News to News (Ashes to Ashes), 1995
















2146 Камъка – Монумент против расизма (2146 Stones – Monument against Racism, Saarbrücken, 1993)[5]

Това е тригодишен проект започнат през 1990 год. и завършен през 1993 год. Герц го осъществява в колектив с студенти по изкуствата от Академията за визуални изкуства Saar (Hochschule für Bildende Kunst Saar) в Саарбрюкен. Работата представлява интервенция в публичното пространство на базата на съставен списък на Еврейските гробища съществували в Германия преди Втората световна война. Имената са гарвирани от долната страна на паветата на булеварда срещу двореца Саарбрюкен – седалище на местния парламент и някогашна Нацистка администрация. За периода за който е направен проекта, замяната на паветата се е случвала, тайно, през ноща, докато не поставили всичките 2146 гравирани камъка на място. Едва след като проекта станал публичен, бил дискутиран с държавното правителство. Това довело до решението площада да бъде наречен „Площада на невидимия монумент“.

2146 Камъка – Монумент против расизма
Паве от проекта 2146 Камъка – Монумент против расизма




ИЗТОЧНИЦИ

https://www.jochengerz.eu/info

https://www.moma.org/artists/30914

https://en.wikipedia.org/wiki/Jochen_Gerz

http://www.medienkunstnetz.de/works/rufen-bis-zur-erschoepfung/

http://www.medienkunstnetz.de/works/2146-steine/