ВИОЛА, Бил (VIOLA, Bill)
Бил Виола (роден през 1951) е международно признат като един от най-важните днес артисти в обалстта на съвременното видео изкуство. Като свой основен артистичен израз той използва електронните, звуковите и визуалните технологии в Новите медии.
Бил Виола е признат днес за един от водещите видео артисти. Той развива това изкуството в продължение на четири десетилетия и така допринася за неговото съдържателно обогатяване и формално развитие, за неговото усъвършенстване чрез прилагането на нови технологии и експериментални методи и спомага за налагането му като основен жанр на съвременното изкуство.
Неговите творби се фокусират върху универсалния човешки опит - раждане, смърт, разгръщане на съзнанието. Виола се обръща както към източната филосодия, така и към западното изкуство. Използвайки вътрешния език на субективните мисли и колективни спомени, неговите видеоматериали комуникират с широка аудитория, позволявайки на зрителите да преживеят дадено прозиведение директно и по свой собствен начин.
В продължение на 40 години Бил Виола създава видеокасети, архитектурни видео инсталации, звукова среда, електронни музикални изпълнения и работи за телевизионно излъчване. Във видео инсталациите му, които създават среда, обгръщаща зрителя в картина и звук, са използвани най-съвременни технологии и се отличават с прецизност и простота. Те са показани в музеи и галерии по целия свят и са част от изтъкнати колекции. Виола използва видео, за да изследва явленията на сетивното възприятие като пътя към самопознанието.
Неговите творби изразяват увлечението му по християнския мистицизъм и източните учения. Всъщност, още в университета художникът чете за мистицизма на исляма и християнството, за будизма – учения, които захранват страстта му към непреходното. Тази своя страст Бил Виола успява да съчетае с виртуозно боравене с техниката, с находчиво прилагане на най-новите дигитални технологии и тяхното комбиниране с различни обективи и технически инсталации.
Oбразование
През 1973 г. Виола завършва своето образование в университета Сиракуза в Ню Йорк, където учи визуално изкуство при Джак Нелсън и електронна музика при Франклин Морис.
През 70-те години живее в продължение на 18 месеца във Флоренция, Италия. Там той е технически директор на продукция за Art / Tapes / 22, едно от първите студия за видео арт изкуства в Европа. След което пътува по света, за да изучава и записва традиционни перформативни изкуства на места като Соломоновите острови. , Ява, Бали и Япония. Виола е поканен да бъде художник в резиденцията на телевизионната лаборатория WNET Channel 13 в Ню Йорк през 1976-1980, където създава серия от творби, много от които са представени по телевизията. През 1977 г. е поканен да изложи видеопроектите си в Мелбърн, Австралия. Там се запознава с кураторката Кира Перов, която и до днес е негова съпруга и съратница.
Той е първият човек на изкуството, който печели стипендията за обмен между САЩ и Япония Creative Artist Fellowship, която му дава възможност да живее в Япония в продължение на година и половина и да се запознае отблизо с Дзен будизма. Той е и първият художник (Artist in residence), който получава достъп и работи в изследователски лаборатории на Sony Corporation.
Творчество
Елементът вода е ключов в творчеството на Бил Виола. Той споделя свое преживяване като дете, което явно е оставило дълбоки отпечатъци в подсъзнанието му: при излет със семейството си пада в едно езеро, но вместо да се уплаши или да изпадне в паника при потъването, е очарован от подводния свят, от плавните движения на водата, рибите и водораслите, от усещането на безтегловност и лекота. Бил Виола използва водата като изразно средство – стихия или среда – в много от своите видео инсталации. Някои от най-впечатляващите са The Raft (2004), Tristan’s Ascension (2005), The Lovers (2005), The Transfiguration (2007), The Dreamers (2013).
Nantes Triptych – 1992 Творбата на Виола е представена под формата на триптих. Трите панела на триптиха показват видеозапис на раждане (вляво), смърт (отдясно) и метафорично пътуване между двете, представени от тяло, плаващо във вода (в центъра). Използваните кадри не са били заснети конкретно за този проект. Раждането е вдъхновено от раждането на първия син на Виола през 1988 г. (въпреки че не изобразява раждането на сина му) и е заснето в клиника за естествено раждане в Калифорния. Плаващото тяло в централния панел е заснето в плувен басейн за по-ранна негова работа на име "Преминаването" (1987—88). Виола записва майка си, докато тя умира в кома през 1991 г. Трите пасажа са придружени от саундтрак на плач, движение на водата и дишане в 30-минутен цикъл. Тук не е важно пътуването на живота, а неговото начало и край.
Five Angels for the Millennium – 2001 Пет ангела за хилядолетието е инсталация, състояща се от пет видеоклипа, проектирани в голям мащаб директно върху стените на тъмно галерийно пространство. Видеоклиповете са индивидуално озаглавени "Ангел на напускането", "Ангел на раждането", "Ангел на огъня", "Ангел на възхода" и "Ангел на създаването". Всеки видеоклип съдържа облечена мъжка фигура, която се издига и потъва в басейн в нередовни интервали. Във всичките пет филма действието е представено като бавно движение. Във всеки един човекът и водата са показани в един цвят, който се променя във времето между сини и зелени тонове и тъмно, кръвно червено. Тези оттенъци са подчертани от контрастни зони в ярко бяло и тъмночервено. Петте видеоклипа се възпроизвеждат едновременно, но не са синхронизирани и всеки от тях се повтаря в непрекъснат цикъл. Всяка прожекция е придружена от индивидуална аудиозапис с подводни шумове, които постепенно достигат кресчендо, което завършва с „внезапна експлозия от светлина и звук“, когато фигурата излиза от водата.
Заглавието на работата предполага, че петте фигури са ангели, които имат специфична връзка с новото хилядолетие, което току-що е започнало, когато тази инсталация е била заснета и редактирана. Като такава, творбата може да покани размисъл за състоянието на религиозната или духовна вяра в зората на нова ера. Виола често се опира на историята на религиозното изкуство в работата си и се опитва да предизвика силни духовни чувства чрез образите и звука на инсталациите си. Той е заявил, че „Пет ангела за хилядолетието“ произвежда „обгръщащо емоционално преживяване като това на църквата“ и че става дума за това, което „не можете да видите, нещата, които не са на повърхността“ (цитирани в J. Paul Getty Museum 2003). , стр.48, 216).
Martyrs (Earth, Air, Fire, Water) – 2014 Мъчениците показват четири индивида, в четири цветни вертикални плазмени екрана, които са измъчвани от четирите класически елемента: земя, въздух, огън и вода. Работата няма звук. Продължава седем минути.
Комисията на Бил Виола за катедралата "Свети Павел" следва голямата историческа традиция на комисиите за духовни центрове, която доведе до безценно наследство на изкуството по света. Резултатът от тази комисия е катедралата „Св. Павел“, която винаги е била водеща в ангажирането на велики художници, и е дом на едно резонансно произведение на изкуството за нашето време. Мъчениците и Мария играят важна роля в свързването на съвременните проблеми с вечните теми, въплътени в катедралата.