"ZKM: ЦЕНТЪР ИЗВЪН ЦЕНТЪРА "

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архив на дигитално изкуство, Колекциониране на дигитално изкуство, Фунция и съдържание на център за нови медийни изкуства, ZKM, музейно дело, културни институции, Изкуство и Дизайн; етика на научните изследвания, научна дейност, лаборатория

Представяне на дейността и развитието на Zentrum Für Kunst Und Medientechnologie, град Карлсруе, Германия

Докладът описва дейността и значението на Центъра за изкуство и медии в град Карлсруе, Германия - ZKM. Още от момента за създаването си, ZKM се очертава безспорно като значим фактор в културно и социално отношение – на местно ниво, но и в световен план. Това се случва във време, когато съвременните творци, изследователи и публика са изправени пред много нови интересни въпроси и възможности, с които ZKM борави по забележителен начин. Центърът придобива голямо значение през годините, благодарение на активната си научна дейност и партньорствата с ключови фигури в областта на Съвременното изкуство. Този доклад е резултат от направено предварително проучване и осъществено посещение на ZKM през февруари 2017 г., с включени по време на посещението две срещи – със социолога д-р Марина Лякова [1] и сътрудника към департамента по Архивиране в ZKM, съвместно с Университета по Изкуство и Дизайн – Филип Тьогел [2] , които спомогнаха много за развитието на текста и основните изводи по отношение на общественото значението на Центъра.


Немски език: ZKM | Zentrum für Kunst und Medientechnologie Английски език: ZKM | Center for Art and Media Karlsruhe Български език: ZKM | Център за Изкуство и Дигитални технологии Управление: основател на ZKM е Хайнрих Клотц [3] . Изпълнителен директор днес е Петер Уейбел [4]. Центърът се управлява от борд на директорите. Финансиране: Центърът е основан с изцяло публично финансиране.


Съдържание на Центъра за изкуство и нови медии:

В ZKM се помещават изследователски институти и департаменти; основни помещения за концерти, изложби и събития; Музей за Съвременно изкуство, Музей за Дигитални изкуства, колекционерски сектор, звено за реставрация и консервация, Инситут за визуални медии и Музикално-Акустичен Институт, студия и театър за нуждите на новите медийни театрални продукции; Градската Галерия. ZKM притежава право на издателска дейност, има библиотека и книжарница. Центърът развива тясно сътрудничество с Депратамент за Изкуство и Култура на Университета по Изкуство и дизайн и Музикалния Университет в Карлсруе, както и с други научни организации. Центърът организира биеналето MultiMediale и провежда редица събития по награждаване с различни значими за изкуството и науката награди.

(1) ZKM old building

Устройство:

Първоначалната концепция на Хайнрих Клотц е да направи „център за всички изкуства и жанрове“, подобен на музея Bauhaus, в Десау, Германия. Като резултат, ZKM представя основно изкуство, базирано на дигиталните технологии. В него, като институт и изследователски център, едновременно се свързват технологията и изкуството, с поглед към бъдещето. Развитието на идеята за основаване и откриване на ZKM се осъществява в годините между 1984-1997 г. Преминава през различни етапи като съставянето на „Проектна група ZKM“ през 1988 г., изменението в плана за строеж на изцяло нова сграда и реконструкцията на старата фабрика на архитекта Филип Якоб Манц, през 1992 г. и основаването на прилежащите институти, в годините до 1997 г. До тогава се правят също много публични изяви на артисти, извън самия център, правят се научни конференции и значими обществени събития под ръководството на ZKM и се провеждат биеналето MultiMediale и събитията по връчване на наградите Siemens Media Art Prize и International Video Art Prize. Това определено привлича вниманието на публиката към ZKM по онова време. Но с най-голямо значение е събитието по официалното откриване на 18 октомври, 1997 г. и представянето на целия ресурс, с който разполага Центърът пред публиката.

Въвличането на „дигиталното изображение“ в процеса на създаване на произведения на изкуството, макар и не винаги плодотворно, все пак представя една изцяло нова категория в изкуството, която все повече няма как да бъде игнорирана. С употребата на „подвижната картина (“moving image”), показана пред публиката от творците от средата на 60-те години на XX век, неминуемо се повлиява не само на начина, по който възприемаме изкуството и до днес, но и на всички нови форми, методи и инструменти, с които си служат съвременните творци при създаването на изкуство. Именно поради това се налага и създаването на нов тип пространство, каквото е ZKM. То има за цел да даде платформа за показване на видео скулптура (video sculpture), електронни инсталации (electronic installation), звукова скулптура (sound sculpture), холографски образи (holography), като цяло на различни примери от Съвременно изкуство в неговата нова медийно-технологична форма. Именнно в този смисъл ZKM е Център за изкуство и медии – за произведения, създадени с помощта на нови медиини технологии.

(2) ZKM Entrance

Музеят за Дигитални изкуства е с размер около 4 000 кв.м изложбено пространство, в което се представят преди всичко и най-вече произведенията от колекцията на ZKM, подбрани предвид високите си качества и мащабно значение.

Музеят за Съвременно изкуство се състои от изложбено пространство и колекционерски сектор, който е достъпен за публиката или 13 400 кв.м., включващи пространства за изложби и административни помещения, департамент за Дизайн и Архитектура, Градската галерия.

Институтът за Визуални медии,

Музикално-акостичният институт и

Изследователският център продължат дейността на ZKM, като представят нови неща, създадени в процеса на работа на Центъра и с помощта на международната творческа и научна общност.

Водещи творци от сферата на дигиталното изкуство всъщност развиват и представят произведенията си именно благодарение на сътрудничеството с този институт. Едно от големите имена е Бил Виола (The Tree of Knowledge (1997) [5] Списъкът на изложбите, работилниците, семинарите и събитията е много дълъг, но фокусът тук е преди всичко върху социално значимите теми на нашето всекидневие, работата с езика и новите технологии, експериментирането с различните нови форми в изкуството. Всичко това се помещава в адаптираната за целта сграда на бивша фабрика като пример за значимия по онова време тренд в архитектурната практика – за приспособяване и вдъхване на нов живот на пространства, които са изпълнили завета от миналото и са готови да бъдат отново въвлечени в архитектурната и социална значимост. Разбира се, част от този тренд е и задължението да се съобразяват трансформациите с новите модели за екологично присъствие. ZKM разполага със соларни панели за генериране на енергия от възобновяеми източници и сградата е пригодена за употреба, посредством множество технологични изменения и подобрения. Резултатът е устойчив архитектурен модел, с грижа към околната среда и традициите, който едновременно с това става прикрепен към настоящето и отговарящ на нуждите на съвремието. Всичко това показва ползата от ZKM като мост към стремежа да се отговори на актуалните въпроси, без да се губи връзката с миналото, нито пък да има един болезнен и натрапчиво фиксиран модел към „новото“, заради самото него [6] .

Цел:

Пред ръководството на Центъра е поставена нелеката задача да се насърчат посетителите към контакт със Съвременното изкуство в среда, която предава духа на съвремието. Тя трябва да остава винаги актуална, разпознаваща и в същото време приемаща този нов, понякога хаотичен и постоянно разширяващ се жанр в изкуството, с голямо разнообразие на формите, изразните средства и представянето. Според Хайнрих Клотц [7] “класическите музеи“, предлагат възможност на посетителя да се разхожда спокойно и последователно от една зала в друга, докато разглежда свободно разположените образци на скулптурата и като цяло кавалетното изкуство по стените му, но не биха могли да изпълнят задачата, която си поставят музеите, имащи за цел да представят Съвременно изкуство. На първия етаж в сградата е Музеят за медийно изкуство (Media Museum). В него се представят творби, развити чрез различни нови техники на дигиталните изкуства. Техен основен фокус е сферата на взаимодействие с посетителя. Именно тук се изменя ролята на всеки, който пристъпи в този музей. От обикновен наблюдател или пасивен зрител, посетителят се превръща в „протагонист“, в главно действащо лице, което не просто влиза във взаимодействие с изложбата, но и често се вплита в нея като участник и като неизменна част от нейното съществуване. Представяне на изложба или някакво произведение тук е отвъд границите на конвенционалните форми и в резултат на това човек е въвлечен напълно, посредством сетивата си в произведенията. Всеки би могъл да получи нова перцепция, усещане за изкуството, която следва да бъде обследвана и това никога няма да се случи по пасивен начин.

(3) Bill Viola, The Night Journey (2007-2018), experimental art game

ZKM улавя сложни процеси на трансформация на възприятията не само на публиката, но и на творците в изкуството. Проследявайки наследството, тази трансформация става все по-видима и от изключение, се превръща в лесно за посочване правило. Ключови елементи тук са налагането на „дигиталното изображение“, движещите се картини , които не просто изменят начина на общуване между хората, но и променят естетическите принципи и разбиране. Изцяло се променя и концепцията за публика и творец. Дали публиката е просто зрител или е и участник? Дали творецът е просто артист, човек отдаден на изкуството или е същевренно технолог, инженер, човек с научни познания? Дали средата е реална или е дигитално генерирана? Дали става дума за произведение или експеримент? Границите са толкова размити, че е трудно да си представим, че подобен род творби се побират било то на една стена в музей или дори една стая от няколко стотин квадрата. Тук се появява именно нуждата от пространства от нов тип, които съчетават в себе си не просто изложбения ареал, а и още няколко квадрата изследователски звена, институти и лаборатории, обслужващи екипи с напълно научен подход към изкуството днес. Физическите измерения за представяне са поставени под въпрос. По същия начин, както се поставя под въпрос въобще възможността за колекциониране, архивиране или съхранение на дигиталното изкуство. Поради тази причина, а и за да потърси възможните отговори на актуалните теми, ZKM разполага с реставраторски и колекционерски институт. В подкрепа на тяхната дейност се явява и лабораторията за стари видео системи към медийната библиотека. Това е и една от водещите, в световен мащаб, лаборатории за консервация и реставрация на стари записи и техника. Архивът на ZKM към момента се състои от около 12 000 произведения, разпределени тематично в двата музея и библиотеката. Отделно самата библиотека предоставя достъп до над 60 000 тематични публикации от XX и XXI век. Частичен архив на заглавията и артистите може да бъде разгледан на официалната страница на Центъра. Сред подредените в азбучник архивни работи са произведения на Карл Кованц, Нам Джун Пайк, Дани Матис, Марина Абрамович, Херман Нич, Масаки Фуджихата, Бил Виола, Джон Кейдж, Джефри Шоу и много други.

Проблемът пред хората, които се занимават с подбора и съхранение на произведенията е концепцията за оригиналността и естестическата стойност на произведението. В образците на съвременното дигитално изкуство, в произведенията, развити благодарение на технологични средства и нови медии, въпросът за оригиналността почти не може да бъде разглеждан като релевантен. Дигиталното изображение е „студено“, то не притежава онази „аура“, за която разказва Валтер Бенямин, то може да бъде възпроизведено безброй много пъти, запазвайки всичко, до най-дребния детайл, без дори да се вълнува за автентичността на „първообраза“. В дигиталните изображения всеки образ е повторение и всеки образ е същевременно автентичен сбор от нули и единици, посочва Хайнрих Клотц. По този начин най-ефективно, според основателя на ZKM, тези произведения съществуват преди всичко като копия, чийто брой се оказва напълно ирелевантен. Става дума за произведения, които напрактика материално несъществуват, в много от случаите. Едва когато бива „включвано“ и едва, когато системата бъде задействана и успешно затворена (или успешно прекъсната), едва тогава произведението бива „извиквано“ и от дематериализирано става видимо. Именно в този смисъл запазването на това произведение, неговото продължение в процеса на съществуването му, е заложено в постоянното копиране или възпроизвеждане. За да онагледим казаното до тук можем да се запитаме какво би се случило с произведението на Нам Джун Пайк „TV-Buddha“, ако спрем камерата или екрана на телевизорчето?

(4) ZKM_Hall

Разпознаване и значимост:

ZKM е представителна институция за три награди от сферата на Съвременното изкуство - Giga-Hertz Award, от 2007 г. до днес, в областта на Музиката за значими артистични творби; AppArtAward, от 2011 г. до днес, в областта на дигиталните приложения и технологии; The International Siemens Media Arts Prize, за периода 1993 – 1997 г. Освен наградите, обаче, ZKM оказва силно въздействие върху развитието на градската среда в Карлсруе и региона като цяло. В разговорите със социолога Марина Лякова и сътрудника Филип Тьогел ясно пролича единодушието по отношение на значимостта на Центъра в социален и културен аспект. ZKM се явява като културен притегателен център, макар и изнесен от същинската централна градска част, за целия регион на Баден-Вюртемберг, за Германия и на международната сцена за съвременно изкуство и технологии. Целта на Центъра до голяма степен се обобщава и в следния цитат от Хайнрих Клотц: “We will not only collect works of art: we will also provide the cultural and intellectual context and the technical facilities for their production.” (Heinrich Klotz, Contemporary Art. 1997, p. 9)

Преди всичко ZKM си остава нов тип пространство насочено към публиката, в което съзерцанието и взаимодействието пробуждат реакция в съзнанието на съвсем различно ниво, когато една идейна представа или сетивност дори не е била пряко стимулирана. Всичко това се случва чрез насоченост и мултимедийни техники на провокирано преплитане между изкуството и технологията, между съзерцанието и знанието. ZKM предлага избор за посетителя от работни срещи и семинари или просто музейни сбирки, които да информират, но и да задоволят желанието на съзнанието за занимателност и увлекателност. Центърът работи като доказателство, че ние сме все още там, все още съществуващи извън това интериорно изложбено пространство, в света на постоянно променящата се реалност от събития и на бързоразгръщащата се информация. Вместо да разрушат старата фабрика, с вграждането на нов музей за съвременно изкуство, основателите на ZKM интерпретират старата сграда, подобно на новите форми на изкуство, които се помещават в нея. Тези форми не заличават старите, не им се противопоставят и не ги унищожават. Те ги допълват, разширяват, развиват и променят. Тази интерпретация отваря нови значения в съвсем други различни области, непознати до момента на тяхното създаване. В крайна сметка главната цел е интеракцията, но не в смисъла на онази която получаваме в театъра или в перфомативното изкуство, а интеракция в полето, в което преминаваме граници, изследваме обвзети от екзалтирано чувство различни нови категории и възможности, освобождавайки се от дефинициите.

Използвана литература и други източници

1. Klotz, Heinrich; Contemporary Art. The Collection of ZKM Center for Art and Media; Munich; 1997; ISBN 3-7913-1869-1

2. http://zkm.de/en/about-us/museums

Бележки

[1] Д-р Марина Лякова е социолог, заместник-директор на Института за трансдисциплинарни социални изследвания в Карлсруе (Германия). Преподава "Миграционни изследвания" и "Социални изследвания на пола" в Образователния университет в Карлсруе. (източник: http://www.marginalia.bg/author/mliakova/)

[2] Philipp Tögel is an artist, sound designer, musician, and creative programmer. In addition to freelance work as a programmer of software for museums, he worked on various audiovisual installations such as the »Tree Concert«. He studied in the Master’s program at Berlin University of the Arts (UdK) in the field »Variantologie / Archaeology of the Media«. As part of a master's thesis he created emulations of two digital publications by the philosopher Vilém Flusser for the exhibition »Without Firm Ground – Vilém Flusser and the Arts«, which was on display at ZKM in 2015. Within this project, he restored the so-called »Flusser Hypertext«, a HyperCard application that was developed in the early 1990s at the Kernforschungszentrum Karlsruhe (today KIT). (източник: http://zkm.de/en/about-us/history)

[3] Professor Heinrich Klotz (1935–1999) - founding director. (източник: http://zkm.de/en/about-us/history)

[4] Peter Weibel (роден 1944 г., Одеса, Украйна)

[5] http://zkm.de/en/media/video/bill-viola-the-tree-of-knowledge-1997

[6] Свободен превод към текста от книгата Klotz, H. Contemporary art. The Collection of the ZKM Center for Art and Media Karlsruhe. Munich; 1997; p. 7 - 32

[7] Klotz, Heinrich; Contemporary Art. The Collection of ZKM| Center for Art and Media. Munich; 1997; p. 7 - 32