През май 1969 "TV as a Creative Medium" (Телевизията като творческа среда) отваря врати в Ню Йорк. Тази творческа изложба е предвестила процъфтяващо развитие, което става известно като "видео арт". Първата изложба в САЩ посветена на видеото, "TV as a Creative Medium", сигнализира за радикалните промени, вдъхновява поколение артисти да се занимават с видео и провокира коментари, простиращи се далеч отвъд каналите на изкуствоведските беседи. Сред дванадесетте артисти в шоуто са Нам Джун Пайк (Nam June Paik), Шарлът Мурман (Charlotte Moorman), Пол Райън (Paul Ryan), Ира Шнайдер (Ira Schneider), Франк Жилет (Gillette) и Ерик Сийгъл (Eric Siegle). Далновидна в своето разнообразние, изложбата включва пърформанс, предмети, верижно затворени записи и инсталации, с разнородни творби като "TV Bra for Living Sculpture" на Пайк и Мурман, "Wipe Cycle" на Жилет и Шнайдер и "Archetron" на Томас Тадлок (Thomas Tadlock). Както при други революционни изложби "TV as a Creative Medium" е едновременно големия финал на една идея за кинетичното движение в изкуството на 60-те и признак за бъдещето - влиянието на видеото и телевизията в ръцете на артистите.[1]