"Телевизията като творческо средство" (TV as a Creative Medium)
През май 1969 "TV as a Creative Medium" (Телевизията като творческа средство) отваря врати в галерията Хауърд Уайз Ню Йорк. Тази творческа изложба е предвестила процъфтяващо развитие, което става известно като "видео арт". Първата изложба в САЩ посветена на видеото, "TV as a Creative Medium", сигнализира за радикалните промени, вдъхновява поколение артисти да се занимават с видео и провокира коментари, простиращи се далеч отвъд каналите на изкуствоведските беседи. Сред дванадесетте артисти в шоуто са Нам Джун Пайк (Nam June Paik), Шарлът Мурман (Charlotte Moorman), Райън, Пол Луис (Ryan, Paul Louis), Ира Шнайдер (Ira Schneider), ЖИЛЕТ, Франк (GILLETTE, Frank) и Ерик Сийгъл (Eric Siegle). Далновидна в своето разнообразние, изложбата включва пърформанс, предмети, верижно затворени записи и инсталации, с разнородни творби като "TV Bra for Living Sculpture" на Пайк и Мурман, "Wipe Cycle" на ЖИЛЕТ, Франк (GILLETTE, Frank) и Шнайдер и "Archetron" на Томас Тадлок (Thomas Tadlock). Както при други революционни изложби "TV as a Creative Medium" е едновременно големия финал на една идея за кинетичното движение в изкуството на 60-те и признак за бъдещето - влиянието на видеото и телевизията в ръцете на артистите.[1]
Произведения
Централно място в „”TV as a Creative Media” заема "Wipe Cycle" (Празен цикъл) на ЖИЛЕТ, Франк (GILLETTE, Frank) и Шнайдер, която приветства зрителите на тяхното пристигане в галерията от асансьора. Творбата се състои от 9 монитора, скрита камера в средата на мониторите излъчва на живо картината в централния екран. Тази картина е се мести на външните монитори в 8- и 16-секундови интервали, така че по всяко време зрителите могат да се видят преди 8 или 16 секунди. Тези живи картини се пресичат с изчъчвнаните по телевизията, записи на живо отвън и вътре в галерията и в периодични интервали се наблюдават празни екрани. "Wipe Cycle" е една от първите видео инсталации, която включва зрителят в активна роля на екрана. Това предоставя елемент на изненада и нейната връзка между картината на зрителя и излъчваните образи поставя ударение върху индивидуалната връзката с информацията.
"Wipe Cycle" остава една сложна и интригуваща творба. Както критикът Ричард Костеланец пише:"Зрителят се чувства заловен в една интелигентна, наблюдателна, несъзнаваща система, чиито непрестанни и променливи наблюдения остават впечатляващи и мистериозни дори след като тяхната операция е обяснена"
Друга изключителна работа в изложбата е "TV Bra for Living Sculpture" ("Телевизионен сутиен за жива скултура") на Пайк, един дългопросъществувал пърформанс от авангардната челистка Шарлът Мурман. В него Мурман носи 2 малки телевизора на гърдите си, докато свири на виолончело. Свирейки, музиката променя образа на мониторите.
В изложбата Пайк представя също Participation TV ("Съучастие ТВ"). Това е интерактивна творба с образи на зрителите, генерирани в различни цветове на няколко монитора.
Много от произведенията в "TV as a Creative Medium" включват преструктуриращи се телевизори. В "TV Time Capsule" ("ТВ капсула на времето") на Джери Сийри (John Seery) телевизор е отлят в прозрачна пластмаса, така че вътрешностите му да са видяни. Телевизорът излъчва продължително, изгаряйки 2 пъти по време на шоуто. Сийри пише:"Когато телевизорът спре да функционира, творбата е завършена".
В "Three Experiments within the TV Tube" ("Три експеримента в телевизията") на Ърл Райбак (Earl Reiback), леко скултурно протеже на Уилфред (Thomas Wilfred) , който има образование на ядрен инжинер, боядисва стената на телевизора с фосфорна боя. Зрителите на неговия "Electron Beam" ("Електронен лъч") могат да използват външен магнит за да повлияят на движенията на фосфора. В "Suspension"("Напрежение") и "Thrust" ("Доверие") тази техника е приложена върху излъчвана телевизия.
Други творби се занимават с потенциала да внедрят изкуството с комерсиалната телевизия и консуматорската среда. "AC/TV (Audio-Controlled Television)" ("Аудио-контролирана телевизия") на Джо Вайнтрауб (Joe Weintraub) е устройство, което превежда "музика в сложна кинетично изображение на екрана на всеки цветен телевизор".
"Archetron" на Тадлок представя огромна конзола, състояща се от 3 монитора и сложна система от огледала и филтри, създаваща калейдоскопно изображение от излъчваната телевизия. " Не е възможно за артиста (илик който и да е, използващ Архетрон) в сила да създава едновременно произведения на изкуството на ТВ екраните в безброй домове" пише Уайз в брошурата на изложбата.
"Telediscretion" на Бутурлайн (Serge Boutourline) включва 4 телевизора подредени в редица на стена, управлявани от ключ, който позволява на зрителите да изберат измежду излъчвани програми, и видеозапис на Бутурлайн и Вин Чембърлейн (Wynn Chamberlain). Ударението върху ролята на зрителя и свободата на зрителя да избира във всички тези работи показва практическото, вземащо телевизията в свои ръце поведение, което формира много ранното видео изкуство.
Няколко други творби в шоуто се концентрират върху абстрактния електронен образ и връзката картина-звук. "Black Spiral" на Алдо Тамбелини (Aldo Tambellini) е била създадена в сътрудничество с Лабораториите Бел (Bell Laboratories). Това е много интересен видеозапис, който режисьорът и критик Джуд Ялкут (Jud Yalkut) описва като "силно контрастна спираловидна бяла светлина, която блещука, излъчва, свива се и се извива в оргазмичен екстаз, избледнява в нищото и лумва отново върху черното видео поле".
"Psychedelevision""("Психеделевизия" на Ерик Сийгъл в цвят се състои от 3 записа: "Einstein" ("Айнщайн")-обработена поредица от изображения на лицето на Алберт Айнщайн, където чертите му излъчват цветове и абстрактни образи; "Symphony of the Planets" и "Tomorrow Never Knows", акомпанирани от песен на Бийтълс. Два от последните записа показват психаделични образи в съюз с музика и Сийгъл говори за "Tomorrow Never Knows" като за "от рода на много ранно рок видеоклип". Днес обаче тази работа изглежда като нещо много повече от това. Изследванията на Сийгъл върху взаимовръзкте между абстрактния образ и звук включват изтънченост не по-различна от тази в експерименталните филми на Оскар Фишингър (Oskar Fischinger).
"Лента на Мьобиус за всекиго" (Everyman's Moebius Strip) от РАЙЪН, Пол Луис (RYAN, Paul Louis) представлява едно предизвикателство за самоусещането. Лента на Мьобиус е едностранна повърхност, направена чрез взимане на дълъг правоъгълник от хартия, завъртайки го наполовина и свързвайки двата му края. Всеки две точки на лентата могат да бъдат свързани чрез започване от една точка и проследявайки линия до другия край без да се пресекат през прекъсване или повдигане на молива. Вън е вътре. Вътре е вън. Тук мощта на видеомагнитофон (VTR) е използвана, за да заведе в собственото ни "отвън". Когато се видиш на запис, виждаш истинската си същност, твоето "вътре".
"Въпросът за човека, виждащ себе си "На живо ли сме или на запис?" може да се отговори като кажем, че ние сме и на живо и на запис. Това, което е на този запис, е твоята проектирана картина, твоята маймуна. VTR позволява да премахнеш маймуната от гърба си, където не можеш да я видиш и да я сложиш на запис, където можеш. Макар дори да си мислиш "Не мога да повярвам, че това съм аз!", маймунската работа, която се случва пред теб на запис е твоя и ничия друга. Това е точния начин, по който си се правил на маймуна. На твоята маймуна е успяло да ѝ се размине с тази работа, защото тя действа от другата страна на твоята вътрешна/външна бариера. Записната лента на Мьобиус сваля бариерата между вътрешното и външното. Предлага ти една непрекъсната пoвърхност с нищо за скриване. Ти имаш избора дали да вземеш маймуната си и да я научиш на твоята работа или да я оставиш да продължава с това." - Пол Райън