"Къде е Серендип?"

Къде е Серендип?

“Тримата принца от Серендип” е поема написана през 1301 г. от Амир Хосрав. Според разказа, персийският цар Бахрам Гур си почива след лов в някой от седемте павилиона, във всеки от които живее принцеса от различен край на света. Историята за принцовете от Серендип му е разказана от индийска принцеса, в черния павилион, в един съботен ден.

Едно начало напомнящо на рубриката “Знаете ли че…”, крие риск от лека досада. Имало едно време... е друг вариант за начало на този текст, като изглежда и по-подходящ, защото историята за принцовете от Серендип е всъщност приказка. Тя е повод английският писател Хорас Уолпоул през 1754 г. да синтезира персийския разказ в едно единствено понятие – “серендипити” (serendipity). Непреводима дума, експортирана от английски на много други езици, но не и на български. Понятието “серендипити” си има точно определена география, произлиза от Серендип, старото име на Шри Ланка (също позната като Цейлон). То си има трима братя в екзотичен ореол – трима принца от Серендип и история пълна с приключения и поуки.

Основните събития ни въвеждат в стандартен модел за посвещение: недостиг-препятствие-успех. Недостигът приема формата на екзистенциална необходимост, която главните герои търсят начин да удовлетворят. В процесът на търсене, те се натъкват на препятствия, които служат за вътрешната подготовка на героите спрямо набелязаната цел. Нестандартното в разказа е най-вече природата на техния успех. Успехът в този случай се дължи на различни обстоятелства, които можем да наречем щастлива случайност, случайна находка, късмет, приятна изненада, лъки страйк или да уцелиш десетката – все думи, които на български език могат да се приемат за синоними на серендипити. Вярно, но не достатъчно. Серендипити е нещо повече. “Случайната находка” е направена не от кой да е. В разказа е създаден профилът на хора, способни да видят мостове там, където другите виждат дупки и да свържат събитията креативно, въз основа на възприятието на важни взаимовръзки. Как да разберем, че изгубената камила, която никога не сме виждали, е сляпа с едното око, че куца и ѝ липсва зъб, че на гърба си носи бременна жена, а на левия и десен хълбок носи мехове с мед и масло? Наблюдателност, проницателност, съобразителност, шанс, случайност, навигиране, браузване, хиперлинкове, мрежа от кодове, знаци, алгоритми, семантика, интуиция, ерудиция, наука... Това е. Серендипити е наука, но извън традиционните ѝ атрибути - логика и предвидимост. Серендипити е изследване на неочакваното, то е осмисляне на случайното, свързване на разпокъсаното. Серендипити е пеницилинът <references>penicilin и микровълновата фурна <references> mikro </references>.

Грешка при създаване на миникартинка: Файл с размери по-големи от 12,5 MP

Плакат за изложбата “Cybernetic Serendipity” 1968, ICA – London, дизайн Франчишка Темерсон (Franciszka Themerson)

За първи път попаднах на понятието серендипити, откривайки (за себе си) из историята на дигиталните изкуства името на една изложба наречена “Кибернетик серендипити” (Cybernetic Serendipity) открита през 1968 г. в Института за съвременно изкуство, Лондон (ICA, London). Заглавието е гениална находка на кураторката Джасиа Рейхард (Jasia Reichardt). Гениална в типичната за тази област находчивост по заемане на идеи и метафори от други форми. Работещите в областта на новите медии знаят добре това.

Поглед към изложбата. На преден план се вижда електро-хидравлично опериращата звуко-търсачка SAM, творба на Едуард Игнатович (Edward Ihnatowicz).

Основният инструмент или по-точно партньор – компютърът, е всъщност не просто инструмент или обект, а също така и метафора. Метафора, която ни свързва по необичаен начин със света и пре/осмислянето му, необичаен в конструирането на нашата среда и идентичност, необичаен в демонстрацията на преценъчна мощ, необичаен технологичен митопоетичен тласък.

Обложка на плочата, съдържаща компютърно генерирани музикални композиции, част от изложбата. Изображението е елемент от партитурата за “Four Sacred April Rounds’ 1968 от Петер Зиновиев (Peter Zinovieff)

Изложбата е ярка илюстрация на урока от Серендип. Джасиа Рейхард казва, “Кибернетик серендипити е международна изложба, която изследва и демонстрира някои от възможните взаимоотношения между технология и креативност.” Позволявам си да добавя, демонстрация на един нов етап на взаимоотношенията между алгоритъм и евристика. Компютърно-генерирани графики и анимации, композиции, концерти и хореографии, компютърни поеми и текстове, кибернетични устройства и среди, автоматизирани и фийдбек системи, роботизирани рисуващи машини, всички те образуват нещо съвсем идентично на това което наричаме “изкуство”. Изложбата се занимава повече с възможностите, отколкото с постиженията, без героични претенции. Изчислителната техника е там не за да ни спести усилия, а точно обратното, за да активизира усилията. Можем леко да се подсмихнем на факта, че голяма част от произведенията не са функционирали добре. Изложбата е съпътствана от серия технически гафове.

Един от 40 000 хиляди зрители, които преминават през изложбените пространства. Вижда се работата на Роланд Емет (Rowland Emett) The Honeywell-Emett Forget-me-not Computer.

Ако приемем, че всичко казано досега попада в рубриката “Знаете ли че...” и то ви е добре известно, бих искал да обърна внимание на неразказаната част от приказката, която крие много неизвестни. Неизвестност, главно произтичаща от обстоятелството, че непосредствени участници в историята сме самите ние, бомбардирани от претенцията си да знаем и можем. 23:24 ч. 21.09.2016. Сега. Аз съм фантазьор и инженер, философ и изобретател, разказвач-библиотекар и учен-милитарист, Борхес и Ваневар Буш в един епидермален чувал. Аз съм кибернетично прост. Контролирана случайност, случаен достъп, команда, контрол, комуникация. Норбър Винер. Human Use Of Human Beings. Киберпънк. Поетиката в контекста на технологиите е политическо действие. Кой е Хитър Потър, какво е Трибратиеизлатнаябълковост, християнската традиция допуска ли паралелно да съществуват няколко истини, а техно-културата? Глич. Недостиг-препятствие-успех, недостиг-препятствие, недостиг...

Знаете ли че Уилям Бойд измисля дума противоположна на серендипити? Обратно на приятната изненада, зембланити (zemblanity) означава неизненадваща неприятност (unpleasant unsurprise). Произлиза от англоезичното произношение на остров Нова Земя (Nova Zembla). Студена и безплодна земя, приютила 224 нуклеарни детонации, включително и най-мощната за всички времена 50 мегатонна Цар Бомба.

Неразказаната част е екстракт от всичко, което знаем, от всичко което забравяме, от всичко което имаме в изобилие или пък не ни достига. Ние сме разказвачи-следотърсачи, пътешественици-откриватели-корабокрушенци, кормчии в кораба на капитан Недостиг, пътуващи към Серендип. 01:39 ч. 22.09.2016.

22.09.2016. Венелин Шурелов

• Откриването на пеницилина се приписва на шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година, когато решава да разчисти бюрото си. Докато сортира нещата за изхвърляне в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг случайно забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum. Първият антибиотик в света е факт. За това откритие Флеминг печели Нобелова награда.

• • През 1946 г. американецът д-р Пърси Спенсър работи върху проект за разработка на радари към лабораторията на “Рейтиън корпорейшън” в Бостън. Спенсър изучава сърцевината на свръхвисокочестотни станции. Това е генератор, наречен магнетрон. Той забелязва, че шоколадовият десерт в джоба му се разтопява, когато пуска магнетрона. Спенсър започва да експериментира, като поставя магнетрона в затворена метална кутия. Така се създава наситеност на електромагнитните вълни, които се отразяват от стените и не се губи енергия. С тези опити започва революция в готвенето, довела до създаването на микровълновата печка.