"Видение - авторски пърформанс от Съпромат и Цвета Дойчева"
Пърформансът „Видение“ на Съпромат (Михаела Добрева, Борис Далчев) и Цвета Дойчева се провежда в Национален студентски дом с начални часове 18:00, 19:30 и 21:00 часа. Участват Биляна Георгиева, Иван Николов, Стилиян Желязков и Цвета Дойчева, а музиката е на Ангел Симитчиев. Времетраенето е между 30-45 минути.
„Видение“ е интерактивен пърформанс, в който публиката може свободно да се движи в пространството и да взаимодейства с артистите. Пърформансът комбинира различни медии, за да въздейства на всички сетива – музика, дигитални медии, хореография и пространствена инсталация. „Възприятията за реалността са пречупени, както и усещането за „себе си“ във физическите измерения и спрямо другите. Търсим възможността за припознаване в другия, заместването на огледалното „аз“ с „ти“.“, пишат авторите.
Тук трябва да се отбележи новаторския подход на авторите. Вярвам, че такъв тип пърформанси биха представлявали интерес за една по-широка публика, именно заради тяхното разнообразие и амбивалентност, която разкрива присъствието на едно интригуващо съвременно изкуство в България.
Пърформансът използва интериора на репетиционната зала на Национален студентски дом, който включва високи тавани, осем ниши и олющена мазилка, разкриваща тухления градеж на стените, за да създаде интересни и завладяващи ефекти. „Видение“ е интересен и с това, че не може да се постави в специфична рамка, т.е. няма определен жанр, но заради смесените медии, които използва може да се каже, че е хибриден пърформанс.
.jpg){kind=link}
Инсталацията се състои от четири широки огледални призми, движещи се ритмично в залата, като публиката е свободна да ги следва, ако пожелае. Геометричните траектории, в които се движат призмите, drone музиката както и необикновените игри на осветлението изграждат една съновна и някак сюрреалистична атмосфера. Музиката e неизменна част от действието и е създадена от шумове и звуци, записани по време на репетициите, което отново създава връзка с пространството.
Призмите, макар и широки напомнят на енигматичния монолит от „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик, като огледалната им повърхност само засилва усещането за мистериозност, което излъчват. Те създават една непрестанно променяща се геометрична и странно въздействаща композиция. В някои моменти хипнотично мигащи светлини ни позволяват да надникнем вътре в тях, като по този начин огледалният тотем се превръща в своеобразен прозорец “към другия“. Публиката се движи из пространството и избира от кой ъгъл да наблюдава случването.
В кулминацията на пърформанса игрите на светлините, артистите и призмите стават особено динамични и публиката е въвлечена в директно взаимодействие. Тук се дава възможност за упражняване на кинетично въздействие един върху друг. На представлението, на което аз присъствах(16.07.2020) имаше много активни зрители, които търсеха контакта с артистите през цялото време.
Разнообразието от артистично изразяване в пърформанса „Видение“ е богато и дава възможност на посетителя да интерпретира свободно преживяването и да изгради характерно впечатление за него. Несъмнено то ще бъде различно за всеки.
Текст и снимки: Ива Велева