НОЛ, Майкъл (NOLL, Michael)
Майкъл Нол е американски инженер и почетен професор в Аненбърг школата по комуникация и журналистика на Университета на Южна Калифорния. От 1992 до 1994 г. е бил временен декан на тази школа. Той е сред най-ранните пионери на дигиталното и компютърното изкуство, както и на триизмерната компютърна анимация и тактилната комуникация. Особено известен е с работата си през 1960-те години в изследователските лаборатории на Bell (Bell Labs), където създава едни от първите произведения на компютърното изкуство.
Биография
Майкъл Нол завършва електроинженерство и последователно получава три академични степени: бакалавърска от Инженерния колеж в Нюарк, магистърска от Нюйоркския университет и докторат по електротехника от Политехническия институт на Бруклин, който защитава през 1971 г. През 1961 г. след дипломирането си Нол постъпва на работа в изследователските Bell Laboratories в Мъри Хил, Ню Джърси, където прекарва близо петнадесет години, занимавайки се с фундаментални научни изследвания.
В Bell Labs той работи в разнообразни области – от въздействието на комуникационните медии върху междуличностното общуване до триизмерна компютърна графика и анимация, тактилни (осезателни) интерфейси човек-машина, обработка на речеви сигнали и експериментална естетика.
В началото на 1970-те години Нол е включен в екипа на Научния съветник на президента на САЩ, където се занимава с въпроси като компютърната сигурност и поверителност, технологичния износ, научно-техническата информация и образователните технологии. След този период Нол продължава кариерата си в корпорацията AT&T, присъединявайки се към отдела за маркетинг на потребителски продукти. Там той извършва технически оценки и проучва възможности за нови продукти и услуги – например телеконференции и видеотекст.
През 1984 г. Нол се ориентира към академична дейност като става професор по комуникации в школата Аненбърг към Университета на Южна Калифорния, а в периода 1992–1994 г. изпълнява длъжността декан на школата. Той преподава в USC до пенсионирането си през 2006 г., след което получава званието професор емеритус.
Успоредно с това Нол е бил директор по технологичните изследвания и старши научен сътрудник в Института по телекомуникации към Колумбийския университет (Columbia Institute for Tele-Information), съветник към фондация Marconi Society, гост-преподавател в Медийния център на Юридическия факултет на Нюйоркския университет, както и доцент в програмата за интерактивни телекомуникации (ITP) на Нюйоркския университет. През 1970 г. почетното инженерно общество Eta Kappa Nu отличава Майкъл Нол с почетна грамота като един от изтъкнатите млади електроинженери.
Ранно компютърно изкуство
Vertical-Horizontal Number Three (1964) е една от ранните компютърно генерирани графики на Майкъл Нол, съставена от вертикални и хоризонтални линии, подредени в случайна композиция. Още през лятото на 1962 г. Нол, тогава млад изследовател в Bell Labs, започва да експериментира със създаването на визуални шарки с помощта на цифров компютър. Началото било положено донякъде случайно – негов колега (Елуин Берлекамп) допуснал програмистка грешка, която изведнъж генерирала безредна графична картина на изходния графоплотер, наречена на шега „компютърно изкуство“. Това вдъхновява Нол да програмира компютъра умишлено да рисува абстрактни изображения, черпейки идеи от познанията си по изобразително изкуство.
Първите резултати той описва във вътрешен технически меморандум, озаглавен „Patterns by 7090“ (по името на компютъра IBM 7090), разпространен на 28 август 1962 г. По този начин Нол се нарежда сред най-ранните инженери, създали изкуство с програмиране на цифров компютър. Неговите ранни произведения комбинират математически функции с елементи на случайност – подход, който днес би се нарекъл алгоритмично или генеративно изкуство.
Нол формализира употребата на псевдослучайни алгоритми при създаването на визуални композиции, поставяйки основите на тази новаторска форма на изкуство. Всички творби той програмира самостоятелно на Fortran, използвайки написани от него програмни подрутинни пакети.
Сред ранните компютърни картини на Нол се открояват Gaussian-Quadratic (създадена 1962–63) и Vertical-Horizontal Number Three (1964) – черно-бели графики, получени чрез съчетаване на математически зависимости (квадратична функция, синусоида и др.) и псевдослучайно генерирани координати.
Стимулиран от течението оп-арт в изкуството, Нол създава около 1964 г. творбата Ninety Parallel Sinusoids with Linearly Increasing Period („Деветдесет паралелни синусоиди с линейно нарастващ период“), която компютърно пресъздава визуалния ефект на известната оп-арт картина “Currents” (1964) на художничката Бриджит Райли. Тази негова работа демонстрира колко лесно един цифров компютър може да бъде програмиран да генерира подобни сложни визуални модели.
Изложби и „Мондриан експеримент“
През април 1965 г. компютърните творби на Майкъл Нол са показани за пръв път пред публика в рамките на изложбата „Computer Generated Pictures“ („Компютърно генерирани картини“) в галерия Howard Wise в Ню Йорк. Нол участва в изложбата заедно с учения Бела Юлеш от Bell Labs, като двамата представят както плоски двумерни, така и триизмерни стереоскопични изображения, създадени с помощта на компютър. Посетителите разглеждат 3D творбите през специални поляризационни очила – един нетрадиционен за времето експеримент в изкуството.
В рецензия за New York Times тази експозиция е определена като „вълната на бъдещето [в изкуството] … [където] художникът ще може просто да твори, освободен от механиката на направата на картината“. Въпреки че нито една творба не е продадена, изложбата се смята за историческа – тя е първата публична демонстрация на цифрово генерирано изкуство в САЩ, успоредно с независимите изложби на германските пионери на компютърното изкуство Фридер Наке и Георг Нес, състояли се същата година. Няколко месеца по-късно, през ноември 1965 г., Нол представя своите картини и на конференцията Fall Joint Computer Conference в Лас Вегас, редом с примери за аналогово компютърно изкуство на Молнър и Мейсън.
През 1965 г. Нол провежда също така новаторски експеримент в сферата на естетиката, оставащ емблематичен за ранното дигитално изкуство. Той програмира компютъра да генерира картина от черни линии върху бял фон, наподобяваща композицията на известната абстрактна творба „Композиция с линии“ на художника Пийт Мондриан.
В т.нар. „Мондриан експеримент“ Нол показва репродукции на двете изображения – компютърното и оригиналната картина на Мондриан – на група зрители, без да разкрива кое изображение какъв произход има. Мнозинството от анкетираните предпочитат компютърно генерираната картина и дори погрешно я идентифицират като истинската творба на Мондриан. Този резултат демонстрира, че поне при този случай машината успява да заблуди човешката преценка – своеобразен естетически аналог на Тюринг-тест за изкуство.
Компютърната графика на Нол, озаглавена Computer Composition with Lines („Компютърна композиция с линии“), получава през 1965 г. първа награда на ежегодния конкурс за компютърно изкуство, организиран от списание Computers and Automation.
В следващи експерименти (около 1965–66 г.) Нол изследва влиянието на реда и случайността върху човешките естетически предпочитания – например установява, че триизмерните стереоскопични образи са по-харесвани от еквивалентните им плоски 2D изображения, а твърде подредените структури се възприемат като по-малко естетически от тези с известна доза случаен елемент.
Компютърна анимация и триизмерна графика
Освен статични изображения, Майкъл Нол експериментира и с ранна компютърна анимация и триизмерна графика. Той програмира генерирането на стереоскопични двойки образи, съставени от множество случайно разположени линии в тримерно пространство – при наблюдение с подходящи устройства лявото и дясното око виждат различните проекции и мозъкът създава илюзия за дълбочина.
Нол е сред първите, които създават компютърно генериран филм на научна тематика: около 1967 г. той реализира кратка анимация, изобразяваща въртенето на четиримерен хиперкуб (тесеракт), проектиран в тримерното пространство. По-късно Нол експериментира и с поставяне на думи в четиримерно пространство и тяхното завъртане и проекция в двумерен филмов кадър – ранни опити за компютърна анимация с текст.
През 1969 г. Нол (в сътрудничество с инженера Дж. Джак Маклийн) изобретява и внедрява в лабораторията интерактивен графичен дисплей, използващ стандартен телевизионен екран, свързан към компютър DDP-224. Този специализиран терминал първоначално работи в монохромен режим, а по-късно е доразвит с цветен монитор – по същество един от първите примери за директна компютърна визуализация върху екран, предшественик на съвременните графични работни станции. Разработването на подобни устройства и филми затвърждава ролята на Нол като пионер в областта на триизмерната компютърна графика и анимация.
Публикации и патенти
Майкъл Нол е публикувал над 90 научни труда и има регистрирани 6 патента като изобретател. Той е автор или съавтор и на около дванадесет книги, основно посветени на телекомуникациите, информационните технологии и историята на Bell Labs.
В средата на 1960-те Нол публикува едни от първите научни статии, посветени на компютърното изкуство. Например, през октомври 1967 г. излиза неговата статия “The Digital Computer as a Creative Medium” („Цифровият компютър като творческа медия“) в сп. IEEE Spectrum, която изследва потенциала на компютрите като инструмент за творческо изразяване. Друг негов ранен труд, “Computer-Generated Three-Dimensional Movies and Pictures” („Компютърно генерирани тримерни филми и картини“), разглежда възможностите на 3D графиката и анимацията и е издаден като технически меморандум на Bell Labs през януари 1966 г.
Нол също така демонстрира нови методи за визуализация – през 1971 г. в статията “Scanned-Display Computer Graphics” (сп. Communications of the ACM) описва използването на сканиращи растерни дисплеи за генериране на компютърна графика.
В областта на експерименталната естетика той публикува резултатите от своя „Мондриан експеримент“ през 1966 г. в статията “Human or Machine: A Subjective Comparison of Piet Mondrian’s ‘Composition with Lines’ and a Computer-Generated Picture” (The Psychological Record, том 16). По-късно, през 1972 г., изследва влиянието на художественото образование върху предпочитанията към случайно генерирани визуални шарки в статия в същото списание (The Psychological Record, том 22).
Нол е активен и извън академичните журнали – през годините е публикувал над 150 популярни статии, колонки и мнения в различни вестници и списания, коментирайки тенденциите в телекомуникационната индустрия и технологиите. Освен това има принос и като историк на Bell Labs – той е съредактор на сборника „Bell Labs Memoirs: Voices of Innovation“ (IEEE, 2011), съдържащ спомени на известни учени от лабораториите.
Получените от Майкъл Нол шест патента датират основно от работата му в Bell Labs; сред тях е патент №3,919,691 за „Tactile Man-Machine Communications System“ – тактилно устройство за комуникация между човек и компютър (подаден 1971, издаден 1975 г.), считано за предшественик на съвременните VR системи и хаптични устройства.
Сътрудничества и влияние
Като един от първите творци в сферата на дигиталното изкуство, Майкъл Нол оказва значимо влияние върху развитието на този нов жанр и вдъхновява множество последователи. Заедно с немските изследователи Фридер Наке и Георг Нес, които през 1965 г. също правят самостоятелни изложби на компютърни графики, Нол се смята за основоположник на алгоритмичното изкуство като форма на модерното изкуство. Неговите ранни работи доказват, че изчислителните алгоритми могат да се използват за генериране на визуални композиции, с което проправят пътя към по-късни течения като генеративното изкуство, компютърната графика в дизайна, дигиталната анимация и др. Самият Нол в свои изявления подчертава виждането си, че компютърът може да се разглежда като „нов творчески партньор“ на художника – концепция, която впоследствие се възприема от мнозина дигитални артисти.
Творческата атмосфера в Bell Labs през 60-те години стимулира взаимодействието между изкуството и технологиите, като Нол е активна фигура в този процес. В лабораториите той споделя опита и ресурсите си с външни артисти. Например, през късната 1966 г. прочутият впоследствие видео артист Нам Джун Пайк посещава Bell Labs, за да се запознае с компютърното изкуство и анимация от първа ръка – Нол и композиторът Макс Матюс демонстрират на Пайк възможностите на техниката, а композиторът Джеймс Тени го обучава на основи на програмирането на Fortran. Пайк дори създава няколко собствени компютърно генерирани визуални творби през 1967–68 г., преди да се съсредоточи отново върху аналоговото видео изкуство.
Друг пример за междудисциплинарно сътрудничество е самата изложба в галерия Howard Wise (1965), където Нол и колегата му Бела Юлеш – специалист по зрителното възприятие – обединяват на едно място научния и артистичния подход към образа.
Нол работи редом с още редица иноватори в Bell Labs, които подпомагат съюза между изкуство и технология. Сред тях е инженерът Били Клувър, който през 1966 г. заедно с художника Робърт Раушенбърг основава движението Experiments in Art and Technology (EAT) – организация, свързваща артисти с инженери за общи проекти. Макар Нол да не участва директно в EAT, неговата дейност в същата среда допринася за утвърждаване на идеята, че художници и технолози могат да си сътрудничат плодотворно.
Със своите лекции и демонстрации Нол популяризира компютърното изкуство пред по-широка аудитория – например през 1968 г. участва в симпозиума „The Machine as Seen at the End of the Mechanical Age“ в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, където представя компютърни графики.
Някои от оригиналните произведения на Майкъл Нол днес са част от колекциите на престижни музеи: негови принтове и филмови кадри се съхраняват в Музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк, в Музея Виктория и Албърт в Лондон, ZKM Център за изкуство и медии в Карлсруе, Лосанджелиският окръжен музей на изкуството (LACMA), както и в специални архиви на университети и институти. Чрез своите експерименти, публикации и преподавателска дейност Майкъл Нол трайно е повлиял върху интегрирането на цифровите технологии в изкуството и е вдъхновил както инженери, така и творци да изследват нови форми на художествено изразяване.
Източници
- Noll, A. Michael. The Digital Computer as a Creative Medium. IEEE Spectrum, 1967.
- Noll, A. Michael. Human or Machine: A Subjective Comparison of Piet Mondrian’s “Composition with Lines” and a Computer-Generated Picture. The Psychological Record, 1966.
- Bell Labs internal technical memoranda, 1962–1966.
- Computers and Automation Magazine, Annual Computer Art Contest, 1965.
- MoMA Collection Archives – Computer Art, Bell Labs.
- Victoria and Albert Museum Digital Art Archives.
- IEEE History Center – Biography of A. Michael Noll.
- Annenberg School for Communication and Journalism, University of Southern California – Faculty Records.