АДЕР, Бас Ян (ADER, Bas Jan)

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9

Бас Ян Адер (Bastiaan Johan Christiaan Ader) е холандски автор, чиято работа обхваща сферите на пърформанса, видеото, фотографията и инсталацията.

Биография

Роден на 19 април 1942 г., Адер израства в село в холандската провинция. И двамата му родители са калвинистки свещеници. Баща му е екзекутиран от нацистите през 1944 г., след като е арестуван заради това, че е укривал евреи по време на Втората световна война. Загубата на баща му оставя дълбока следа в работата на Адер и често се свързва със силното усещане за липса и екзистенциално търсене в неговото изкуство. Адер посещава курсове в Академията „Герит Ритвелд“ в Амстердам, а по-късно и в Съединените щати по време на програма за обучение в чужбина. Адер завършва Колежа по изкуства и дизайн „Отис“ през 1965 г. с бакалавърска степен по изобразително изкуство и Университета „Клеърмонт“ през 1967 г. След това преподава в различни институции, сред които са колежа „Маунт Сан Антонио“, католическия колеж „Непорочно сърце“ и Калифорнийския университет в Ървайн. През 1969-70 г. Бас Ян Адер анонимно публикува сатиричното списание за концептуално изкуство „Landslide“ (букв. „Свлачище“) заедно с приятеля си Уилям Ливит. Списанието съдържа „интервюта“ с несъществуващи художници и други шеги. Макар и сатирично адресирайки концептуализма, самото списание се счита за произведение на концептуалното изкуство.

Избрани творби

Сред най-емблематичните му творби е серията от 16-милиметрови филми, известна със заглавието „Падане“ („Fall“). Актът на падането, с посредничеството му между земните сили и човешките слабости, става централен в творчеството на Адер от началото на 70-те години. Всеки от тези филми е заснет в един статичен кадър. „Падане I, Лос Анджелис“ от 1970 г. започва с Адер, седнал на стол на покрива на дома си. Художникът внезапно се навежда, губи контрол и пада от покрива в храстите отдолу. Въздействието на това събитие е подсилено от използването на забавен каданс от автора. Друг филм от същата година, „Падане II, Амстердам“, показва път край канал. Адер влиза в кадъра с велосипед, карайки равномерно, но няколко секунди по-късно рязко се отклонява и пада във водата. И двете сцени са изрязани, преди да видим Адер да се появява отново – той по същество изчезва. Филмите обхващат темите за провала, детерминизма, съдбата, ограничената сила на човешкото тяло и най-важното - намерението на художника, тъй като във видеата това привидно ирационално движение, което инициира падането, е умишлено извършено действие.

В интервю за списание „Avalanche“ от 1971 г., бр. 2, авторът обяснява водещият мотив в тази своя серия с думите: „Гравитацията надделя над мен.“

„Broken Fall (Organic)“ от 1971 г. започва с художника, висящ от клон на дърво над поток. В този случай Адер се поставя в ситуация, в която падането е неизбежно – той вече не контролира ситуацията. Зрителят знае, че силата на Адер в крайна сметка ще се изчерпи. Тук сизифовският характер на творбата е напълно изразен.

Тези видеа демонстрират извършването от автора на целенасочени действия срещу автономността, волята, равновесието и логиката на поведение. Тялото става подвластно на гравитацията, която се стреми да го деконструира.

„Твърде тъжен съм, за да ти кажа“ представлява 3-минутен черно-бял филм oт 1971 г., на който авторът плаче; към него Адер прави няколко свои снимки и пощенска картичка, изпратена до приятелите му с надпис „I’m too sad to tell you“.

„В търсене на чудотворното“ и изчезване

През 1973 г. той създава първата част на творбата „В търсене на чудотворното“ („In Search of the Miraculous“) – „Една нощ в Лос Анджелис“, серия от фотографии, изобразяващи самотната фигура на автора, скитаща в Лос Анджелис с фенерче през нощта. Всяко изображение е придружено от ръкописен цитат от текста на песента „Searchin’“ на „Coasters“ от 1957 г. Тази серия е планирана като първата част част от триптих. Документацията от прекосяването на Атлантика от Адер е планирана като втора част, а като трета – аналогична на първата фотографска серия на нощно търсене, но заснета в родната му Холандия. Представянето на фотографиите е съпътствано от хоровото изпълнение на морски песни, което се осъществява в галерия в Лос Анджелис преди отпътуването му и е планирана следваща подобна изява при пристигането му в Грьонинген. Поради изчезването на Адер, триптихът никога не е завършен. Заглавието „В търсене на чудотворното“ е препратка към книгата на П. Д. Успенски. Адер е опитен моряк и плаването е част от младостта му – на 19-годишна възраст художникът пътувал с американски моряк от Мароко до Канарските острови и около Тихия океан. На 9 юли 1975 г. Адер отплава от Кейп Код в американския щат Масачузетс с модифицирана 4-метрова лодка с името „Ocean Wave“ (букв. „Океанска вълна“), за да извърши самостоятелно прекосяване на Северния Атлантически океан с най-малкия плавателен съд, правил това досега. Той смята, че пътуването ще му отнеме около два месеца и половина. Заминаването му е документирано от съпругата му Мери Сю Адер Андерсен, която го снима на борда на лодката. Дестинацията на Адер е Фалмът, Англия, а оттам той трябва да пътува до музея в Грьонинген, където да представи своите творби и да завърши триптиха. Близо година след заминаването му, през април 1976 г., испански рибарски екипаж открива лодката на Адер край ирландския бряг. Самият Бас Ян Адер е безследно изчезнал в морето. Той взима със себе си фотоапарат и тефтери, които не са открити. Интересът на Адер към мотивите за съдбата, провала и отсъствието придава известна психологическа достоверност на появилите се теории, че той се е скрил. Изчезването му поставя завършека на проект, изграден около идеята за риска и границите на живота. „В търсене на чудотворното“ не е просто пътешествие, а съзнателно напускане на сигурността в търсене на нещо отвъд физическото – жест на вяра, че духовното просветление може да възникне именно в зоната на опасността. Фактът, че Адер не достига до края на пътуването си не е определящ – стойността на творбата се крие не в осъществяването на намерението му, а в самия акт на опита. Силата на тази работа се крие в негативното пространство, в предположенията и в митологичирането, а не в обективния опит. Така „В търсене на чудотворното“ е още една стъпка по-далеч от пърформанса, защото съществува не в реалния свят, а само в съзнанието на зрителя. Едва през 1985 г. се провежда първата посмъртна самостоятелна изложба на художника. Интересът към неговата работа се повишава рязко през 90-те години на миналия век, до голяма степен поради подновената ангажираност на света на изкуството с концептуализма.

Основни теми в работата му

Работата на Бас Ян Адер се причислява към концептуалното изкуство и пърформанса, като обединява минимализъм, романтизъм и тъга в силно личен визуален език. Творчеството му може да се опише едновременно като меланхолично и абсурдно, емоционално и концептуално, просто, но сложно. В центъра на практиката му стои идеята за падането — както буквално, така и метафорично — което той използва като метафора за липсата на контрол и човешката слабост. Темите за изчезването и отсъствието също са ключови, особено в контекста на последната му творба. Природата, морето и движението през пространството често се явяват символи на духовно търсене, копнеж и самота. Творчеството му резонира със спомена за романтичната фигура на художника като трагичен герой. Работата на Бас Ян Адер се отличава с чувствителност и дълбоко екзистенциален заряд, преминаващ през автопоетичен и автокритичен подход. Неговите видеа и пърформанси изследват натрапчиво Аз-а —водеща линия в историята на видеоарта. В тях е осезаема една болезнена уязвимост, в която тялото и психиката стават арена на изпитание, риск и понякога на саморазрушение. Творчеството му носи усещане за автентично преживяване на проблема за човешката крехкост и представлява смесица от сизифова борба, абсурдистки хумор и хуманистична загриженост. Моментът на загуба на контрол се превръща за Адер в съзнателно решение; провалът е просто неизбежно житейско преживяване. Адер непрекъснато се стреми да локализира човешкото същество екзистенциално, тръгвайки в търсене на скритото и чудотворното, като през цялото време приема риска от нанасяне на вреда върху тялото и в крайна сметка се лишава от живота си. С изчезването му в морето романтичното му търсене на чудотворното се превръща в притча за човешката уязвимост. Целенасочеността, с която произведенията му са замислени и изпълнени, и простотата на тяхното представяне им придават сила и сплотеност. „В търсене на чудотворното“ ефективно функционира като апотеоз на творчеството на Адер – тази работа обединява всички негови търсения; интересите му към абсурда, към съдбата и към отсъствието.

Изложби

• 1961 г. – изложби в три галерии във Вашингтон

• 1970 г. – самостоятелна изложба в Художественото училище „Chouinard“, Лос Анджелис

• 1971 г. – участие в „Prospekt '71: Projektion“, Кунстхале Дюселдорф и участие в „Sonsbeek '71“, Грьонинген, Холандия

• 1972 г. – изложби в Музея на изкуствата в колежа Помона, в галерия „Art & Project“, Амстердам, в „Kabinett für Aktuelle Kunst“, Бремерхафен, Германия и в галерия „Claire S. Copley“, Лос Анджелис

• 1972 г. – съвместна изложба с Уилям Ливит в Училището за изкуство и дизайн, Нова Скотия и участия в групови изложби с Гер ван Елк, Джон Балдесари, Гилбърт и Джордж, Джак Голдщайн, Алън Руперсберг, Марсел Бротарс и др.

• 1988 г. – ретроспективна изложба в музей „Stedelijk“, Амстердам

• 1993 г. – изложби в музей „Boijmans Van Beuningen“, Ротердам

• 1994 г. – изложба в „Kunstverein“ Мюнхен и в Музея за модерно изкуство на град Париж

• 1999 г. – Калифорнийски университет в Ървайн (първа ретроспективна изложба в САЩ)

• 2010 г. – изложба „В търсене на чудотворното: 30 години по-късно“ в „Centro Gallego de Arte Contemporáneo“, Сантяго де Компостела

• 2025 г. – изложба в Кунстхале Хамбург по случай 50 години от изчезването му

и др.

На Бас Ян Адер са посветени също филмът „In Search of Bas Jan's Miracle“ от 1998 г. на Ерика Йоманс, документалният филм „Here Is Always Somewhere Else“ от 2007 г. на Рене Даалдер и песен, включена в албума „Five Dice, All Threes“ от 2024 г. на „Bright Eyes“.

Творбите на художника са част от значими публични колекции, като например тези на Музея на изкуствата на окръг Лос Анджелис (LACMA), Музея за модерно изкуство (Ню Йорк), Музея на американското изкуство „Уитни“ (Ню Йорк), Национална художествена галерия (Вашингтон) Художествения институт в Чикаго, Замъка Риволи (Торино, Италия), Пинакотеката на модерното изкуство (Мюнхен, Германия) и Фондация „Louis Vuitton“ (Париж, Франция), както и много други.