ЛEВИН, Голан (LEVIN, Golan)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Версия от 11:40, 22 юни 2021 на Subhuman (беседа | приноси) (Нова страница: „Голан Левин (Golan Levin) роден през 1972 г. е американски художник, инженер, композитор, изследо...“)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Голан Левин (Golan Levin) роден през 1972 г. е американски художник, инженер, композитор, изследовател и педагог, интересуващ се от нови пресечни точки на машиния код, визуалната култура и критично й създаване.

В работата си той се фокусира върху проектирането на системи за създаване, манипулиране и изпълнение на едновременно изображение и звук, като част от по-общо проучване на официалните езици на интерактивността и на невербалната комуникация в кибернетичните системи. Чрез представления, цифрови артефакти и виртуална среда, често създадени с различни сътрудници, Левин прилага творчески обрати към цифровите технологии, които подчертават връзката ни с машините, правят видими начините ни на взаимодействие помежду си и изследват пресечната точка на абстрактната комуникация и интерактивността. Работата на Левин съчетава еднакви мерки на причудливите, провокативните и възвишените в голямо разнообразие от онлайн, инсталационни и изпълнителни медии. Той е известен с концепцията и създаването на Dialtones: A Telesymphony [2001], концерт, чиито звуци са изцяло извършва чрез внимателно хореография набиране и звънене на собствени мобилни телефони на публиката, както и за интерактивни информационни визуализации като Тайните Животът на номера [ 2002] и The Dumpster [2006], които предлагат нови перспективи за милиони онлайн комуникации. Преди това Левин получи награда за отличие в Prix Ars Electronica за своя Аудиовизуална среда[2000] интерактивен софтуер и придружаващото го аудиовизуално изпълнение, Scribble [2000]. Други проекти от последните години включват Re: MARK [2002], Messa di Voce [2003] и The Manual Input Sessions [2004], разработени в сътрудничество със Захари Либерман , и Scrapple [2005] и Ursonography [2005]; тези изпълнения и инсталационни работи използват технологии с добавена реалност, за да създадат визуализации на речта и жестовете на своите участници в реално време. Проекти на Левин, като Opto-Isolator [2007] и Double-Taker (Snout)[2008], използвайте интерактивна роботика и машинно виждане, за да изследвате темата за погледа като основен нов режим за комуникация човек-машина.