ГРАНУЛЯР~СИНТЕСИС (GRANULAR~SYNTHESIS): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
''' NoiseGate (1998) ''' | ''' NoiseGate (1998) ''' | ||
[[Файл:Screenshot 2025-05-26 at 16.31.27.png|300px|thumb|Right|NoiseGate]] | |||
Широкоинсталационен проект с 6 видеопроектора и 12-канално озвучаване. Представлява „спектакъл” от шест гигантски видеопрожекции в тъмно помещение със суббас. На екраните се появяват „клонирани” човешки фигури, затворени в клетки. Премиерата е за изложба в Science and Media Museum, Брадфорд (Великобритания) и по-късно в Бруклин (Creative Time Anchorage). Критиката нарича NoiseGate „спектакъл от шум” с визуални образи на „клаустрофобично пленени същества” | Широкоинсталационен проект с 6 видеопроектора и 12-канално озвучаване. Представлява „спектакъл” от шест гигантски видеопрожекции в тъмно помещение със суббас. На екраните се появяват „клонирани” човешки фигури, затворени в клетки. Премиерата е за изложба в Science and Media Museum, Брадфорд (Великобритания) и по-късно в Бруклин (Creative Time Anchorage). Критиката нарича NoiseGate „спектакъл от шум” с визуални образи на „клаустрофобично пленени същества” |
Версия от 16:34, 26 май 2025

Биография
Грануляр~Синтесис (Granular~Synthesis) са артистичен тандем, основан от Курт Хентшлагер и Улф Лангхайнрих. Започват съвместна работа във Виена през 1991г. и се утвърждават като едни от водещите фигури на аудиовизуалното изкуство. Творческите им проекти изследват връзките между звук и изображение през грануларния синтез. Създават пърформънси и имерсивни аудио-визуални инсталации, предизвикващи силно и понякога шокиращо емоционално въздействие. Представят Австрия на Венецианското биенале с работата им Рестартиране (Reset) през 2001г. Тандемът съществува до 2004 година когато Курт Хентшлагер и Улф Лангхайнрих се разделят и развиват самостоятелни кариери.
Творчество
Основният метод на Granular~Synthesis произлиза от грануларната синтеза – техника в аудио синтеза, при която звукови фрагменти се изрязват и пренареждат. Дуетът разширява тази идея и във визуалната сфера – изображенията се раздробяват и „гранулират”, създавайки абстрактни, репетитивни или експресивни картини. Този подход се проявява особено ясно в Modell 5, където лицето на изпълнителката Акеми Такея е обработено до «киборгоподобен» образ и „плетеница от клонинги”. В своите произведения Хентшлагер и Лангхайнрих изследват сензорното възприятие чрез дезориентиращи ефекти: комбинация от силен суббас, пулсиращо осветление и абстрактни видеоформи. Работите им често са „монументални” и „имерсивни” – те обграждат зрителя със звук и изображение, създавайки близко до театрално преживяване. По същество творбите на Granular~Synthesis са абстрактни и хаотични, понякога интерактивни, и пресъздават борбата със емоционалното претоварването на сетивата. Изследването на софтуерния потенциал е в центъра на техния подход – те изграждат иновативни софтуери (напр. аудиовизуалната платформа „VARP 9”), които интегрират изображение и звук и ги „синтезират” в едно цяло. Всички техни произведения споделят синтетичен, минималистичен звук, ниски честоти и абстрактни, пулсиращи изображения, които поставят под въпрос човешкото възприятие в технологична среда.
Значими проекти
Modell 5 (1994–1996)

Видео перформънс, разположен на няколко екрана, в който лицето на изпълнителката (японският артист Акеми Такея) е подложено на „гранулирана” обработка. Звуците и изображенията се накъсват във фрагменти, превръщайки говорещото лице в поредица от киборгизирани клонинги. Ефектите са съзвучие на силен бас и пулсираща визуализация, чието въздействие е описвано като “едно от най-красивите експерименти с дигитално видео в театрална среда.”
NoiseGate (1998)

Широкоинсталационен проект с 6 видеопроектора и 12-канално озвучаване. Представлява „спектакъл” от шест гигантски видеопрожекции в тъмно помещение със суббас. На екраните се появяват „клонирани” човешки фигури, затворени в клетки. Премиерата е за изложба в Science and Media Museum, Брадфорд (Великобритания) и по-късно в Бруклин (Creative Time Anchorage). Критиката нарича NoiseGate „спектакъл от шум” с визуални образи на „клаустрофобично пленени същества”
Areal (1997–2004)
Мултиекранна инсталация-дезориентатор, често описвана като „лабoратория”. Първата версия представя изображения на човешки торс на широк киноекран, придружен от съраунд звук. В следващи версии визуалното съдържание е все по-абстрактно: мащабни приближения, размазване и силно примигаване. Проектът е динамичен, като от вариант до вариант замества фигуративно видео с абстрактно и усилва ефекта на „трескаво мигане”. Areal се показва на фестивали като Steirischer Herbst и Musiques en Scènes в Лион и има множество еволюции до 2004 г.
Pol (1998–2008) Мащабна 4-канална (7-екранова) аудиовизуална среда/пърформънс с пеене и образи на Диаманда Галаяс. В Pol зрителите са подложени на агресивно визуално-акустично „атакуване”: ослепително мигащи светлини, абстрактни шумове и грохотни ниски честоти. Шест екрана образуват панорамно обкръжение, от което изображения и звук избликват от центъра. Ефектът е преднамерено дезориентиращ – основна тема е сетивното претоварване. Фрагменти от гласови проби и близки кадри на Галаяс изплуват за момент от морето от дигитален шум, превръщайки частични „парчета плът” в мигове на напрежение. Проектът премиерно е представен на фестивала ISEA в Ливърпул (1998) и многократно обновяван до 2008 г.
Влияние
Проектите на Granular~Synthesis получават внимание и признание от международната критика и любителите на съвременно изкуство. Участват във водещи фестивали и музеи в различни държави – от Музея по приложни изкуства във Виена и MoMA PS1 в Ню Йорк до Центъра за изкуство и медии (ZKM) в Карлсруе. Работи на дуото са показвани на Венецианското биенале (австрийски павилион, 2001), както и в култови събития и изложения като Steirischer Herbst, Ars Electronica и други. Критиците често отбелязват крайното силово въздействие на спектаклите им: The Wire описва Modell 5 като „екстремен и много страшен”, но същевременно „все още въздействащ”. Според рецензията в The Wire образите в Modell 5 се превръщат в „плач на клонирани киборги”, а звукът е „груб и силно биещ”, съчетани с „гигантски” мащаб на визуализацията. Така и Reset е охарактеризиран като напрегнат аудиовизуален спектакъл с „гранулирани цветове” и пулсиращи електронни звуци.
Двуезичният каталог Immersive Works (Hatje Cantz, 2004) документира етапи от творчеството им и подчертава „изключителното” ниво на емоционална интензивност, постигнато от инсталациите им. Академичната общност проявява интерес към тези изследвания на сетивата; техни идеи за възприятие и психология се цитират в изследвания за медийни и инсталационни изкуства. Наградите и отличията на Granular~Synthesis – като Наградата на Биеналето в Нагоя (1995) – също свидетелстват за техния принос. Влиянието им се усеща в развитието на аудиовизуалната сцена и имерсивните инсталации, а Granular~Synthesis заема важно място в историята на дигиталното изкуство.
Проекти и работи
Modell 3 Modell 5 Sweetheart We want God now Areal Noisegate Form Pol Reset Sinken Feld < 360 > LUX Minus Lichtwerk Varp 9 Xtended Thrill N
Изброените могат да бъдат видени на уебсайта на Granular~Synthesis.