АБРАМОВИЧ, Марина (Abramović, Marina)

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9

---

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл

© Marina Abramovic-courtesy AcuteArt

Марина Абрамович, (родена на 30 ноември 1946 г. в Белград, Югославия [сега в Сърбия]), художник-пърформър с югославски произход, известна с произведения, които тестват драматично издръжливостта и ограниченията на собственото ѝ тяло и ум.

Абрамович е отгледана в Югославия от родители, които воюват като партизани във Втората световна война и по-късно работят в комунистическото правителство на Йосип Брос Тито. През 1965 г. тя се записва в Академията за изящни изкуства в Белград, за да учи живопис. В крайна сметка обаче Абрамович проявява интерес към възможностите на изкуството на пърформанса, по-специално към способността да използва тялото си като място за провеждане на художествено и духовно изследване. След като завършва следдипломна квалификация в Академията по изящни изкуства към Университета в Загреб, Хърватия, през 1972 г. Абрамович замисля поредица от интуитивно създадени пърформанси, които включват тялото ѝ като предмет и като средство. В „Ритъм 10” (1973 г.), например, тя методично пронизва с нож пространствата между пръстите си, което понякога предизвиква кървене. В „Ритъм 0” (1974 г.) тя стои неподвижна в стая в продължение на шест часа заедно със 72 предмета, вариращи от роза до зареден пистолет, които публиката е поканена да използва спрямо нея, както пожелае. Тези произведения предизвикват противоречиви реакции не само поради рисковете, които крият, но и поради честата голота на Абрамович, която по-късно става обичаен елемент от нейната работа.

През 1975 г. Абрамович се премества в Амстердам, а година по-късно започва да си сътрудничи с Франк Уве Лайзипен – Улай, немски художник със сходни възгледи. Голяма част от съвместната им работа се отнася до половата идентичност, най-скандално известна е „Непредвидимо” (1977 г.), в която стоят голи, докато са обърнати един към друг в тесния вход на музея, принуждавайки посетителите да се притиснат между тях и по този начин да изберат към кого да се обърнат с лице. Двойката също така пътува много и тяхното „Nightsea Crossing” (1981–87), продължителен акт на взаимна медитация и концентрация, се изпълнява в над дузина места по света. Когато през 1988 г. решават да прекратят отношенията си, те символично отбелязват раздялата си с произведение, в което тръгват от двата края на Великата китайска стена и се срещат по средата, за да се сбогуват.

Абрамович добива популярност през 1997 г., когато печели „Златен лъв” за най-добър художник на Венецианското биенале. Нейният проект „Балкански барок” използва както видео, така и изпълнение на живо, за да се извлече информация за културната ѝ и фамилна идентичност. Също така тя привлича общественото внимание към „Къщата с океанския изглед” (2002 г.), инсталация в галерийна среда, в която Абрамович живее аскетично в продължение на 12 дни в три открити куба, монтирани на стената. Към 2005 г. тя започва да размишлява върху наследството на изкуството на пърформанса, жанр, в който отделните творби обикновено нямат живот извън първоначалната си поставяне, с изключение на спорадичното им запечатване на филмова лента. През същата година, в опит да противодейства на тази традиция, Абрамович представя в музея „Гугенхайм” в Ню Йорк “Seven Easy Pieces”, поредица от реконструкции или „повторения” на знакови пърформанси – две нейни собствени и пет на други пърформъри, включително Брус Науман и Йозеф Бойс.

Biesenbach, K. Marina Abramović: The Artist Is Present. Essays by Klaus Biesenbach, Arthur C. Danto, Chrissie Iles, Nancy Spector, and Jovana Stokić. MoMA, 2010.

През 2010 г. Музеят за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк представя пространна ретроспектива на творчеството на Абрамович „Артистът присъства”. За изложбата Абрамович дебютира с едноименния пърформанс, в който седи тихо, докато посетителите на музея се редуват да седят срещу нея и да я гледат, докато тя е втренчена в тях. Възможността да участват в творбата помага да се привлекат дълги колони от посетители. Ретроспективата включва и група изпълнители, пресъздаващи по-ранните творби на Абрамович. Въпреки че повторените пърформанси често са критикувани за премахването на енергията и непредвидимостта на оригиналните представяния, те и новият ѝ пърформанс носят още по-голямо признание на Абрамович, както и документалният филм на HBO от 2012 г. „Артистът присъства”. Хроника на ретроспективната изложба, документира също и теста на Абрамович за физическа издръжливост, тъй като тя седи неподвижна в продължение на седем часа всеки ден по време на тримесечната изложба.

След ретроспективата в MoMA, Абрамович става нещо като знаменитост, като си сътрудничи с такива поп икони като Джей Зи, Лейди Гага и Джеймс Франко. Тя продължава да изследва наследството на изкуството на пърформанса, като преподава принципите си чрез уъркшопове в художествени галерии и по-късно чрез своите организации, най-вече „Институт Марина Абрамович” в щата Ню Йорк (Marina Abramovic Institute (MAI)). През 2016 г. Абрамович публикува автобиографичната си книга „Разходка през стени”.

Източник:

Cunningham, John M. Marina Abramović. Encyclopædia Britannica, inc. Date Published: November 26, 2018 https://www.britannica.com/biography/Marina-Abramovic Access Date: December 11, 2019.

Външни препратки:

Official website: [1]

Marina Abramović From Wikipedia, the free encyclopedia: [2]

Marina Abramović | TED2015 (An art made of trust, vulnerability and connection): [3]

Parry, Caroline L., The Abramović Method: The Performance Art of Marina Abramović, 2010 to Present. A THESIS Presented to the Department of the History of Art and Architecture And the Graduate School of the University of Oregon, 2015. [4]

Александрова, С. Марина Абрамович разчиства миналото. Култура / Брой 4 (2953), Декември 2018. [5]

Петкова, С. и Геновева Димитрова. Митът Марина Абрамович. Култура / Брой 39 (2701), 16 ноември 2012. [6]

Part of the performance The Artist is Present, 2010 (Europost)

Marina Abramović. The House with the Ocean View, 2002 (MoMA)