ГРЕЪМ, Дан (GRAHAM, Dan): Разлика между версии

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: „500px|thumb|left|Dan Graham (Interview Magazine) '''Дан Греъм''' (роден на 31 март 1942 г., град У...“)
 
Редакция без резюме
 
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Dan Graham portrait.jpg|500px|thumb|left|Dan Graham (Interview Magazine)]]
[[Файл:Dan Graham portrait.jpg|500px|thumb|left|Dan Graham (Interview Magazine)]]


'''Дан Греъм''' (роден на 31 март 1942 г., град Урбана, щата Илинойс, САЩ) е американски художник, чието творчество се занимава с такива понятия като двойната роля на зрителя (или публиката) като наблюдаващ и същевременно забелязван. За тази цел той използва изкуството на пърформанса, огледала, видеоарт, архитектура и други медии, за да изследва аспектите на човешкия поглед и ролята на индивида в обществото.
'''Дан Греъм''' (роден на 31 март 1942 г., град Урбана, щата Илинойс, САЩ) е американски художник, чието творчество се занимава с такива понятия като двойната роля на зрителя (или публиката) като наблюдаващ и същевременно участващ. За тази цел той използва изкуството на пърформанса, огледала, видеоарт, архитектура и други медии, за да изследва аспектите на човешкия поглед и ролята на индивида в обществото.


Греъм израства в Уестфийлд, Ню Джърси. Като юноша той е запален читател и силно повлиян от писателите от вълната на френския ''nouveau roman'', или „Нов роман” (литературно течение, което се ражда във Франция в средата на 50-те години на ХХ век), включително Ален Роб-Грийе (1922–2008) и Мишел Бютор (1926–2016). Греъм се премества в Ню Йорк през 1963 г. и започва кариера като писател; неговите текстове засягат най-различни теми, включително изкуство, архитектура, телевизия, музика и самоосъзнаване.
Греъм израства в Уестфийлд, Ню Джърси. Като юноша той е запален читател и силно повлиян от писателите от вълната на френския ''nouveau roman'', или „Нов роман” (литературно течение, което се ражда във Франция в средата на 50-те години на ХХ век), включително Ален Роб-Грийе (1922–2008) и Мишел Бютор (1926–2016). Греъм се премества в Ню Йорк през 1963 г. и започва кариера като писател; неговите текстове засягат най-различни теми, включително изкуство, архитектура, телевизия, музика и самоосъзнаване.


На следващата година той става съучредител и ръководи '''галерията „Джон Даниелс”''', в която са изложени произведения на художници-концептуалисти и художници-минималисти като Сол Левит (1928–2007), Робърт Смитсън (1938 – 1973) и Доналд Джъд (1928–1994). Греъм затваря галерията през 1965 г. поради несъстоятелност и започва сам да прави изкуство. В концептуалните си произведения „31 март 1966 година” (1966 г.) и „Схема (март 1966 г.)” (1966–67 г.), както и в поредица от снимки на американски жилища в предградията '''„Домове за Америка”''' (1966–67 г.) той изследва систематичното повторение.
На следващата година той става съучредител и ръководи '''галерията „Джон Даниелс”''', в която са изложени произведения на художници-концептуалисти и художници-минималисти като Сол Левит (1928–2007), Робърт Смитсън (1938–1973) и Доналд Джъд (1928–1994). Греъм затваря галерията през 1965 г. поради несъстоятелност и започва сам да прави изкуство. В концептуалните си произведения „31 март 1966 година” (1966 г.) и „Схема (март 1966 г.)” (1966–67 г.), както и в поредица от снимки на американски жилища в предградията '''„Домове за Америка”''' (1966–67 г.) той изследва систематичното повторение.


През 70-те години на ХХ век Греъм се отдава на филмови и видео изпълнения с участието на актьори, включително самият той, в помещения, които нарича '''„павилиони”''' – стоманени, обикновено подобни на стаи архитектурни структури, включващи двупосочно отражателни огледала, които дават възможност на хората да се видят така, както другите ги виждат. Често променял идеята на тези изпълнения в творби като '''„Срещуположни огледала и видеомонитори за забавяне на времето” (1974; 1993)''' – които използват видеоклипове, огледални стени и прегради, за да объркат пространствения усет на наблюдателя, и '''„Изпълнител/публика/огледало” (1977)''' < https://www.eai.org/titles/performer-audience-mirror >.
През 70-те години на ХХ век Греъм се отдава на филмови и видео изпълнения с участието на актьори, включително самият той, в помещения, които нарича '''„павилиони”''' – стоманени, обикновено подобни на стаи архитектурни структури, включващи двупосочно отражателни огледала, които дават възможност на хората да се видят така, както другите ги виждат. Често променял идеята на тези изпълнения в творби като '''„Срещуположни огледала и видеомонитори за забавяне на времето” (1974; 1993)''' – които използват видеоклипове, огледални стени и прегради, за да объркат пространствения усет на наблюдателя, и '''„Изпълнител/публика/огледало” (1977)''' < https://www.eai.org/titles/performer-audience-mirror >.

Текуща версия към 10:41, 9 януари 2020

Dan Graham (Interview Magazine)

Дан Греъм (роден на 31 март 1942 г., град Урбана, щата Илинойс, САЩ) е американски художник, чието творчество се занимава с такива понятия като двойната роля на зрителя (или публиката) като наблюдаващ и същевременно участващ. За тази цел той използва изкуството на пърформанса, огледала, видеоарт, архитектура и други медии, за да изследва аспектите на човешкия поглед и ролята на индивида в обществото.

Греъм израства в Уестфийлд, Ню Джърси. Като юноша той е запален читател и силно повлиян от писателите от вълната на френския nouveau roman, или „Нов роман” (литературно течение, което се ражда във Франция в средата на 50-те години на ХХ век), включително Ален Роб-Грийе (1922–2008) и Мишел Бютор (1926–2016). Греъм се премества в Ню Йорк през 1963 г. и започва кариера като писател; неговите текстове засягат най-различни теми, включително изкуство, архитектура, телевизия, музика и самоосъзнаване.

На следващата година той става съучредител и ръководи галерията „Джон Даниелс”, в която са изложени произведения на художници-концептуалисти и художници-минималисти като Сол Левит (1928–2007), Робърт Смитсън (1938–1973) и Доналд Джъд (1928–1994). Греъм затваря галерията през 1965 г. поради несъстоятелност и започва сам да прави изкуство. В концептуалните си произведения „31 март 1966 година” (1966 г.) и „Схема (март 1966 г.)” (1966–67 г.), както и в поредица от снимки на американски жилища в предградията „Домове за Америка” (1966–67 г.) той изследва систематичното повторение.

През 70-те години на ХХ век Греъм се отдава на филмови и видео изпълнения с участието на актьори, включително самият той, в помещения, които нарича „павилиони” – стоманени, обикновено подобни на стаи архитектурни структури, включващи двупосочно отражателни огледала, които дават възможност на хората да се видят така, както другите ги виждат. Често променял идеята на тези изпълнения в творби като „Срещуположни огледала и видеомонитори за забавяне на времето” (1974; 1993) – които използват видеоклипове, огледални стени и прегради, за да объркат пространствения усет на наблюдателя, и „Изпълнител/публика/огледало” (1977) < https://www.eai.org/titles/performer-audience-mirror >.

Dan Graham. Performer/Audience/Mirror. 1975 - MoMA

През 80-те Греъм започва да изследва изкуството в социалния му контекст. Неговото изследване на теми от модерното изкуство и попкултурата – както е видно от документалния му филм “Rock My Religion” < https://whitney.org/collection/works/12964 > (1982–84), фокусиран върху културата на рокендрола, до известна степен издига Греъм в култ сред по-младите художници.

Творбите на Греъм са представени в няколко важни изложби, включително „Обществено/Частно” (1994), която се открива в „Колеж по изкуство и дизайн Мур” във Филаделфия, Пенсилвания. “Dan Graham, Works 1965–2000”, голяма ретроспективна изложба, открита през 2001 г. в музея „Сералвес” в португалския град Порто, а през 2009 г. Греъм получава първата си значима американска ретроспектива, “Dan Graham: Beyond”, организирана от Музея за съвременно изкуство, Лос Анджелис, в сътрудничество с Музея за американско изкуство „Уитни” в Ню Йорк.

През 2002 г. завършва поръчания павилион „Ин/Ян” в Масачузетският технологичен институт (MIT). През 2004 г. Греъм си сътрудничи с рок групата “Japanther” и хора на изкуството като Лоран П. Бергер (р. 1972 г.), Родни Греъм (р. 1949 г.), Брус Одланд (р. 1952 г.) и Тони Урслър (р. 1957 г.) в рок операта „Не вярвайте на никого над трийсе”, която включва кукли, жива музика, звукозаписи и видеопрожекции. Греъм продължава да създава павилиони през XI век и 2009 г. завършва „Crazy Spheroid: Two Entrances”, първоначално проектиран за Нюйоркската ботаническа градина.

Източник:

Nolen, Jeannette L. Dan Graham. Encyclopædia Britannica, inc. Date Published: April 15, 2019 https://www.britannica.com/biography/Dan-Graham Access Date: December 11, 2019

Външни препратки:

Electronics Art Intermix – Biography of Dan Graham: [1]

Lisson Gallery – Biography of Dan Graham: [2]

Dan Graham | Lisson Gallery: [3]

The Art Story – Modern Art Insight: [4]

Artsy: [5]

Dan Graham Interview: Recreating Childhood Desires | Copyright: Louisiana Channel, Louisiana Museum of Modern Art, 2018: [6]