Преглед на кода на Файл беседа:Pipilotti Rist at Fundació Joan Miró in Barcelona.jpg

'''Пипилоти  Елизабет Рист'''
[[Файл:Pipilotti Rist at Fundació Joan Miró in Barcelona.jpg|500px|thumb|left]]
  Елизабет Шарлот Рист, по-известна като Пипилоти  Елизабет Рист, е родена на 21 юни 1962 г. в Грабс, в швейцарската долина на река Рейн. Тя е визуален артист , известна със създаването на експериментални едноканални и многоканални аудио-визуално инсталационни видеа и инсталационно изкуство. 
  Израстнала в семейство с баща лекар и майка учителка, Елизабет учи един семестър теоретична физика във Виена, след което от 1982 г. до 1986 г. учи комерсиално изкуство, илюстрация и фотография във Виенския университет за приложни изкуства. Специализира видео в Базелското училище по дизайн в Швейцаря. Междувременно от 1988 г. до 1994г. е част от екперименталната група Les Reines Prochaines, която комбинира танго, фолклорни мотиви, класическа музика и др.
 За творчеството и е характерно ползването на наситени сатурирани цветове, калейдоскопичните и психоделични визуални ефекти. Темите, които предимно засяга са свързани със сексуалност, пол и човешкото тяло, като много критици намират творчеството и за абстрактно, сюрреалистично и феминистко. По време на следването си, Пипилоти започва да експериметира със супер 8 филми, като се придържа до няколко минути времетраене, повлияно от рекламните видеоклипове и музикалните излъчвани по MTV. Развитието и като артист се движи успоредно с технологичния напредък, тъй като той и разкрива нови творчески хоризонти.

'''Творчески проекти и изяви'''

[[Файл:I'm Not The Girl Who Misses Much.jpeg|500px|left]] Сред по-значимите и творби се нареждат I'm Not The Girl Who Misses Much (1986) , в което Пипилоти се вижда полуоблечена в черна рокля, танцуваща и пееща. Видеото е почити монохроматично и липсва фокус.
 В Pickelporno – видео проект от 1992 г. , Рист изобразява голите тела на мъж и жена – допирът им, опознаването им. Видеото е силно сатурирано и има сюреален характер, поради широката оптика ползвана при заснемането му (fish eye).

 [[Файл:Sip my Ocean.jpg|500px|right]]Друго значимо пройзведение от творчеството и е Sip my Ocean аудио – визуална инсталация от 1996 г. Тя се прожектира върху две съседни стени, а образът е огледален, което до голяма степен напомня на мастилените етна на Роршах. Видеото носи характера на сън, в който се сливат морски и въздушни картини, хора и случайни предмети, под вода се сливат. На фон звучи Пипилоти изпълняваща кавър на " Wicked Game " на Крис Айзък, но с напредването на песента, гласът и излиза от синхрон с инструментала, а към края на песента, започва да крещи „Не, не искам да се влюбя“.

 [[Файл:Ever Is Over All.jpg|500px|thumb|right]]Ever Is Over All (от 1997г.) е една от първите широкомащабни инсталации на Рист, придаващи пространствено измерение на нейния пищен визуален език и издигащи я на международната сцена.  Придружена от мечтателен музикален саундтрак, инсталацията се състои от две припокриващи се видео прожекции. Едната показва момиче вървящо по улицата и чупещо прозорците на колите с голямо тропическо цвете, а на другата – близки кадри на самото цвете. И двата видеоклипа са забавени до хипнотично темпо, създавайки усещане за спокойствие, но и подбуждаки особено напрежение у зрителя. Заснета с видеокамерa, от потребителски клас, работата подчертава живописните качества на видеото със стандартна разделителна способност, в което се виждат пикселите или „цветният шум“, съставляващ изображението. Тук творецът трансформира един разрушителен импулс в обнадеждаващ, катарзисен жест. Творбата печели награда на  Биеналето във Венеция и е закупена от музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

 [[Файл:I_want_to_see_how_you_see_–_a_portrait_of_Cornelia_Providori.jpg ‎|500px|thumb|right]]През 2000 г., Рист участва и в Messages to the Public (проект основан през 1980 г.) с Open My Glade – творба, която бива пускана веднъж на всеки час на част от екраните на Таймс Скуеър в Ню Йорк. Видеото представя нейният образ, изкривен и деформиран от допирът и до стъкло, с което засяга темата за възприемането на женския образ и стандартите наложени от масите. 
 “I want to see how you see – a portrait of Cornelia Providori” е аудио-визуалан творба от 2003 г. Тя се състои от два до четири слоя изображения, редактирани, изрязани и сглобени едно върху друго. Аудио частта на творбата е създадена с помощта на  Андреас Гугисберг, с котото Рист работи често. Изследва се макро и микро космоса на човека, а всяка част на тялото символично е представена, като част от света.