Преглед на кода на НИЧ, Херман (NITSCH, Hermann)


<strong>(29.08.1938 - 18.04.2022)</strong>

[[Файл:Hermann Nitsch.jpeg]] 

Херман Нич е една от най-противоречивите и запомнящи се фигури в съвременното изкуство. Роден в Австрия, той се превръща в символ на авангардното движение виенски акционизъм, което преобръща традиционните представи за естетика и морал. Творчеството му предизвиква силни реакции — възхищение, ужас, отвращение, възторг — и засяга дълбоки теми като живот, смърт, страдание и духовност. Централно място в неговата работа заема създаденият от него Театър на оргии и мистерии, който представлява уникално сливане между изкуство, религия и ритуал.


<strong>Биография</strong>

Херман Нич е роден на 29 август 1938 г. във Виена, Австрия. Още в ранна възраст проявява интерес към религията, философията и символизма, което ще се превърне в ключов елемент от неговата художествена визия. Завършва Графическия институт във Виена, където изучава живопис и графика. По това време започва да развива идеи, които ще оформят ядрото на неговата концепция за изкуството като тотално преживяване.
През 50-те и 60-те години Нич започва да участва в пърформанси, включващи шокиращи визуални и физически елементи, което го въвежда във виенския акционизъм — радикално арт движение, създадено в противовес на следвоенния конформизъм и лицемерие.


<strong>Творчество</strong>

<i>1. Виенски акционизъм</i>

Херман Нич е сред водещите фигури на виенския акционизъм заедно с Гюнтер Брюс, Отто Мюл и Рудолф Шварцкоглер. Тези артисти използват тялото като основна медия и изразно средство, в стремеж да шокират и пробудят обществото от апатията. Използват кръв, болка, насилие, голота и телесни течности, за да предизвикат катарзис и духовно осъзнаване.
Нич вижда изкуството като духовно дейтвие, а не просто като форма на изразяване. То трябва да ангажира всички сетива и да предизвиква физическа и емоционална реакция:

“Моето изкуство не иска да украсява света, то иска да го разтърси, да го разкъса, да го направи осъзнат.” - Х.Нич, Манифест от 1962 г.

<i>2. Театър на оргии и мистерии (Orgien Mysterien Theater)</i>

През 1957 г. Нич формулира идеята за „Театър на оргии и мистерии“ — тотално изкуство, обединяващо театър; музика - с литургичен заряд, често ритуална; живопис - пръски, кървави петна и ескпресивни жестове; пространство - всяко място се превръща в олтар; религия; митология и философия; публика - участва не като зрител, а става част от ритуалите. Основните характеристики на тези акции са:

•Използване на кръв, вътрешности и мъртви животни (взети от кланици);

•Присъствие на голота, разпятия, символични жертвоприношения;

•Интензивна, ритуална музика и хорови песнопения;

•Дълги пърформанси, траещи часове или дни;

•Символика, вдъхновена от християнството, Дионисиевите мистерии, древни култове.

Нич възприема изкуството си като форма на духовно прочистване — катарзис, който зрителят трябва да преживее чрез сетивно и емоционално предизвикателство. Това е трансцендентен акт, при който изкуството замества религията.

<i>3. Живопис и други форми</i>

Херман Нич не се ограничава до пърформанс. Създава и:

•Живопис: абстрактни платна, създавани чрез изливане на боя, вино или кръв — актове, наподобяващи ритуал. Използва телесни материали, като следите от действията му представляват документ на акта, а не само естетичен обект. Предпочитаните от него цветове са:
* Червено - кръв, живот, страст, смърт, Христос;

*Черно - траур, празнота и неизвестност;

* Жълто или златно - божественост, святост;

* Бяло - чистота, платното като олтар или гробна пелена.


“Аз не рисувам. Аз жертвам, окървавявам, свидетелствам.” - Х.Нич, 1974 г.

                                                  [[Файл:Hermann-nitsch.jpg]] 


•Музика: композира тежка, ритуална музика за своите акции.

•Писмено творчество: философски есета, поезия, бележки върху символиката на действията му.

<b>Противоречия и съдебни процеси</b>

През 60-те и 70-те години много от акциите на Нич предизвикват възмущение и обвинения в непристойност и жестокост. Той е многократно арестуван и съден, особено по повод използването на животински тела. Самият Нич настоява, че животните вече са мъртви и че действията му не са жестоки, а символични — изследване на жертвата, смъртта и възкресението.

“Сетивността е в основата на моето изкуство. Човекът трябва да усети живота, смъртта, вонята, кръвта, болката, музиката, за да бъде истински жив.” - Х.Нич, 1983 г.

[[Файл:Image.jpeg]] 
Оргии, Мистерии, Театър Лекция на Херман Нич в СГХГ, 28.10.2000 г.



<b>Наследство и влияние</b>

Херман Нич умира през април 2022 г., но оставя след себе си огромно влияние върху:

•съвременния пърформанс;

•телесното изкуство (body art);

•понятието за изкуство като тотално, ритуално и екзистенциално преживяване.


През 2007 г. е открит Музей на Херман Нич в град Мистелбах, Австрия, посветен на неговото творчество. Днес той се възприема не просто като артист, а като съвременен мистик, създал свой култ към изкуството.
Херман Нич е художник, който разширява границите на възможното в изкуството. Неговата работа е едновременно провокация и призив към духовна дълбочина. Макар и противоречив, той успява да изгради уникален художествен свят, който ни кара да се замислим за собственото си отношение към тялото, болката, смъртта и светостта. За някои — скандален провокатор, за други — гений на ритуалното изкуство. Но със сигурност — фигура, която не може да бъде подмината.


<i>Източници</i>

Gorsen, P. (1995). Hermann Nitsch: Das Orgien Mysterien Theater. Residenz Verlag.

Nitsch, H. (1990). Das Orgien Mysterien Theater: Manifeste, Aufsätze, Aktionen 1962–1990. Frankfurt: Ullstein Verlag.

Nitsch Museum. (n.d.). Nitsch Museum Mistelbach. from https://www.nitschmuseum.at