9 Нощи: Театър и инженерство (9 Evenings: Theatre and Engineering): Разлика между версии

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: „'''9 Нощи: Театър и инженерство''' представляват серия от пърформънси от 13 до 23 октомври 1966г...“)
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''9 Нощи: Театър и инженерство''' представляват серия от пърформънси от 13 до 23 октомври 1966г, където артисти и инженери от Лабораториите Белл и Мъри хил в Ню Джърси си колаборират в първия от серия от пърформънси по-късно познати като  E.A.T. or Experiments in Art and Technology.


[[Файл:9-evenings-cage variations v13-633x400.jpg|thumb| right| Джон Кейдж - Вариации 13]]
[[Файл:Mirror-floor-bw.png|thumb| right]]


[[Файл:9Eveningsr.jpg|250px|thumb| right]]


[[Файл:9evenings2.jpg|250px|thumb| right]]


Проекта 9 Нощи: Театър и инженерство първоначално е замислен от Роберт Раусченберг и Били Клювер и има за цел да бдъе представен като част от Стокхолмския Фестивал за технологии и изкуство през 1966г. Преговорите с фестивала не минават добре и Били Клювер решава събитието да се проведе самостоятелно и го нарича 9 Нощи: Театър и инженерство. Състои се от 10 артисти и 30 инженера, които създават смесица от авангарден театър, танци и представят нови технологии.  
'''9 Нощи: Театър и инженерство''' представляват серия от пърформънси от 13 до 23 октомври 1966г, където артисти и инженери от Лабораториите Белл и Мъри хил в Ню Джърси работят съвместно в първия от серия от пърформънси по-късно познати като  E.A.T. или '''[[Experiments in Art and Technology (E.A.T)]]'''.  


9-те нощи са първата съвместна проява от подобен мащаб между артисти, инженери и учени. Двете групи работят заедно за 10 месеца, през които разработват техническото оборудване и системите, които са ключова част от художествените произведения на артистите.
Проекта 9 Нощи: Театър и инженерство първоначално е замислен от Роберт Раусченберг и Били Клювер и има за цел да бдъе представен като част от Стокхолмския Фестивал за технологии и изкуство през 1966г. Преговорите с фестивала не минават добре и Били Клювер решава събитието да се проведе самостоятелно и го нарича "9 Нощи: Театър и инженерство". Състои се от 10 артисти и 30 инженери, които създават смесица от авангарден театър и танци, представящи нови технологии.
 
9-те нощи са първата съвместна проява от подобен мащаб между артисти, инженери и учени. Двете групи работят заедно за 10 месеца, през които разработват техническото оборудване и системите, които са ключова част от художествените произведения на артистите. Тяхната съвместна работа за пръв път съчетаава както специално направени средства за случая, така и иновативна употреба на вече съществуващи технологии в театъра. За пръв път се използва затворен кръг на излъчване на телевизионен сигнал, прожекционни апарати на видео сигнали, оптични влакна и джобни камери, инфраред камери отчитащи движенията в пълна тъмнина, сонарното устройство Доплер, което сонифицира движенията, подвижни безжични FM трансмитери и усилватели. 
   
   
Their collaboration produced many "firsts" in the use of new technology for the theater, both with specially-designed systems and equipment and with innovative use of existing equipment. Closed-circuit television and television projection was used on stage for the first time; a fiber-optics camera picked up objects in a performer's pocket; an infrared television camera captured action in total darkness; a Doppler sonar device translated movement into sound; and portable wireless FM transmitters and amplifiers transmitted speech and body sounds to Armory loudspeakers.
Артистите, които участват в 9те нощи са: '''Джон Кейдж, Лусинда Чайлдс, Ойвинд Фалстрьом, Алекс Хей, Дебора Хей, Стив Пакстън, Ивон Рейнър, Роберт Ручшенберг, Дейвид Тюдор и Робърт Уитман'''.  
 
Artists involved with 9 Evenings include: John Cage, Lucinda Childs, Öyvind Fahlström, Alex Hay, Deborah Hay, Steve Paxton, Yvonne Rainer, Robert Rauschenberg, David Tudor, and Robert Whitman.
 
Notable engineers involved include: Bela Julesz, Billy Klüver, Max Mathews, John Pierce, Manfred Schroeder, and Fred Waldhauer.  
 
 
 


Performances
Сред инженерите, които са свързани с проекта са: '''Бела Джулз, Били Клювер, Макс Матюс, Джон Пиърс, Манфред Шрьодер и Фред Уалдхауер'''.


    Variations VII by John Cage
    Vehicle by Lucinda Childs
    Kisses Sweeter Than Wine by Öyvind Fahlström
    Grass Field by Alex Hay
    Solo by Deborah Hay
    Physical Things by Steve Paxton
    Carriage Discreteness by Yvonne Rainer
    Open Score by Robert Rauschenberg
    Bandoneon! (A Combine) by David Tudor (performance engineer Fred Waldhauer)
    Two Holes of Water - 3 by Robert Whitman


== Пърформънси ==


  '''- Variations VII by John Cage'''
  '''- Vehicle by Lucinda Childs'''
  '''- Kisses Sweeter Than Wine by Öyvind Fahlström'''
  '''- Grass Field by Alex Hay'''
  '''- Solo by Deborah Hay'''
  '''- Physical Things by Steve Paxton'''
  '''- Carriage Discreteness by Yvonne Rainer'''
  '''- Open Score by Robert Rauschenberg'''
  '''- Bandoneon! (A Combine) by David Tudor (performance engineer Fred Waldhauer)'''
  '''- Two Holes of Water - 3 by Robert Whitman'''


Billy Klüver about 9 Evenings


    "The idea of the artist-engineer collaboration materialized with 9 Evenings: Theatre and Engineering, a group of collaborative performances that took place from 13 to 23 October 1966 at the 69th regiment Armory on Lexington Avenue in New York City.
[[Файл:69th Regiment 2.jpg|250px|thumb| left|Сградата на арсенала на 69 полк]]
== Били Клювер за 9 Evenings ==


    I first discussed the idea with Robert Rauschenberg, and we decided to go ahead. We invited artists to participate: Steve Paxton, Robert Whitman, Alex Hay, Deborah Hay, David Tudor, Öyvind Fahlstrom, John Cage, Yvonne Rainer, Lucinda Childs, and Robert Rauschenberg. I recruited engineers from Bell Laboratories to work on the project.
"Идеята за съвместно творчество между артисти и инженери се материлизира с 9 нощи: Театър и Инженерство и се случи от 13 до 23 октомври 1966г. в сградата на арсенала на 69ти полк на Лесингтън Авеню в  Ню Йорк.
За пръв път обсъдих идеята с Роберт Ручшенберг и решихме да я развием. Поканихме останалите артисти, които участваха, а аз се свързах с инженерите от Лабораториите Бел, с които работихме по проекта.
На 14 януари 1966г групата от артисти и инженери започна срещи. На първото ни събиране казах на артистите да питат за всичко, което пожелаят, а инженерите от своя страна отговориха с много предложения за развитие и реализация на идеите им. Тези срещи продължиха до Март. Получихме повече от 70 различни искания от артистите, но не успяхме да реализираме всяко едно от тях.


    On January 14, 1966, the group of artists and engineers began to meet. At the first artist-engineer meeting, I told the artists to ask for anything they wanted and the engineers responded with suggestions on how to accomplish their ideas. These meetings lasted through March, and we collected more than seventy artists' requests. Not all of these were realized.
Инженерите започнаха да работят. С напредването на времето по един инженер бе разпределен към всеки артист в зависиомост от проекта и от специализацията на инженера. Други екипи от специалисти започнаха работа по системи и оборудване , което се използва от повече от един артист.
Сградата на арсенала на 69 полк беше свободна и на разположение. Има много арсенални сгради около Ню Йорк, които служат като щабове или зали за обучение на военните. Тази сграда е била мястото, на което се е провело култовото "Арсенално Шоу" през 1913г, на което е представено съвременно европейско изкуство в Съединените Щати. Там Марсел Дюшан показва Nude Descending the Staircase. Вълнуващо пространство, въпреки ужасната си акустика. Времето за реверберация на звука беше 6 секунди! На артистите им хареса големината на пространството, а и така щеше да е възможно да се достигна по-голяма аудитория от тази, която имаха в Църквата Джъдсън или от хепинингите в центъра на града. Големината на аудиторията се бе превърнала в проблем за тях.


    The engineers went to work. As time went on one engineer was assigned to each artist depending on what the artists' project was and what the engineer's speciality was. Other engineers worked on equipment and systems that would be used by more than one artist.
Започнахме подготвителна работа в пространството на артилерията на 8 октомври - само пет дни преди първия пърформанс. През следващите 5 дни инсталирахме електрическата система за сценичното осветление и останалото оборудване. Положихме километри кабели, инсталирахме озвучителна система с 12 високогворителя в балконите около централното пространство, както и седящи места за публиката. Междувременно артистите репетираха и проведохме безброй конференции. Беше голямо предизвикателство.
9те нощи оставиха силно влияние върху участниците, както и върху младите артисти в публиката. Те се превърнаха в класическо събитие."
----


    The 69th Regiment Armory on Lexington Avenue at 25th Street was empty and available. The many Armories located around New York City serve as headquarters and practice halls for local National Guard Units, who still hold drill practice there. This particular Armory had been the site of the famous Armory show of 1913, that introduced modern European art to the United States, and where Marcel Duchamp showed Nude Descending the Staircase. It was a very exciting space, although the acoustics were terrible. The reverberation time for sound was 6 seconds. The artists liked the idea of its size. It would now be possible to reach a much larger audience than they had had at Judson Church or at the downtown Happenings. Audience size had become an issue for them.


    We moved into the 69th Regiment Armory to set up on October 8th, with only five days to the first performance. During the next five days we installed the electrical system for the stage lights and other equipment, laid miles of cable, installed the sound system with 12 speakers in the balcony surrounding the central space, and set up the bleachers for the audience. The artists held rehearsals as best they could.There were endless conferences. The Armory had a vaulted steel roof, 40 meters high in the center. It was a challenge.
'''Полезни връзки''':


    9 Evenings left a permanent impression on the artists who participated and on the many younger artists who were in the audience. It has become a classic event."
- https://www.youtube.com/watch?v=W-cgnK-kFoo
- https://www.fondation-langlois.org/html/e/page.php?NumPage=1716
- https://www.youtube.com/watch?v=B0coC9CxER4
- https://monoskop.org/images/8/8b/Forti_Simone_2015_A_View_of_9_Evenings_Theatre_and_Engineering.pdf
- http://www.da-fest.bg/DADict/index.php?title=Experiments_in_Art_and_Technology_(E.A.T)

Версия от 18:13, 6 август 2020

Джон Кейдж - Вариации 13

9 Нощи: Театър и инженерство представляват серия от пърформънси от 13 до 23 октомври 1966г, където артисти и инженери от Лабораториите Белл и Мъри хил в Ню Джърси работят съвместно в първия от серия от пърформънси по-късно познати като E.A.T. или Experiments in Art and Technology (E.A.T).

Проекта 9 Нощи: Театър и инженерство първоначално е замислен от Роберт Раусченберг и Били Клювер и има за цел да бдъе представен като част от Стокхолмския Фестивал за технологии и изкуство през 1966г. Преговорите с фестивала не минават добре и Били Клювер решава събитието да се проведе самостоятелно и го нарича "9 Нощи: Театър и инженерство". Състои се от 10 артисти и 30 инженери, които създават смесица от авангарден театър и танци, представящи нови технологии.

9-те нощи са първата съвместна проява от подобен мащаб между артисти, инженери и учени. Двете групи работят заедно за 10 месеца, през които разработват техническото оборудване и системите, които са ключова част от художествените произведения на артистите. Тяхната съвместна работа за пръв път съчетаава както специално направени средства за случая, така и иновативна употреба на вече съществуващи технологии в театъра. За пръв път се използва затворен кръг на излъчване на телевизионен сигнал, прожекционни апарати на видео сигнали, оптични влакна и джобни камери, инфраред камери отчитащи движенията в пълна тъмнина, сонарното устройство Доплер, което сонифицира движенията, подвижни безжични FM трансмитери и усилватели.

Артистите, които участват в 9те нощи са: Джон Кейдж, Лусинда Чайлдс, Ойвинд Фалстрьом, Алекс Хей, Дебора Хей, Стив Пакстън, Ивон Рейнър, Роберт Ручшенберг, Дейвид Тюдор и Робърт Уитман.

Сред инженерите, които са свързани с проекта са: Бела Джулз, Били Клювер, Макс Матюс, Джон Пиърс, Манфред Шрьодер и Фред Уалдхауер.


Пърформънси

  - Variations VII by John Cage
  - Vehicle by Lucinda Childs
  - Kisses Sweeter Than Wine by Öyvind Fahlström
  - Grass Field by Alex Hay
  - Solo by Deborah Hay
  - Physical Things by Steve Paxton
  - Carriage Discreteness by Yvonne Rainer
  - Open Score by Robert Rauschenberg
  - Bandoneon! (A Combine) by David Tudor (performance engineer Fred Waldhauer)
  - Two Holes of Water - 3 by Robert Whitman


Сградата на арсенала на 69 полк

Били Клювер за 9 Evenings

"Идеята за съвместно творчество между артисти и инженери се материлизира с 9 нощи: Театър и Инженерство и се случи от 13 до 23 октомври 1966г. в сградата на арсенала на 69ти полк на Лесингтън Авеню в Ню Йорк. За пръв път обсъдих идеята с Роберт Ручшенберг и решихме да я развием. Поканихме останалите артисти, които участваха, а аз се свързах с инженерите от Лабораториите Бел, с които работихме по проекта. На 14 януари 1966г групата от артисти и инженери започна срещи. На първото ни събиране казах на артистите да питат за всичко, което пожелаят, а инженерите от своя страна отговориха с много предложения за развитие и реализация на идеите им. Тези срещи продължиха до Март. Получихме повече от 70 различни искания от артистите, но не успяхме да реализираме всяко едно от тях.

Инженерите започнаха да работят. С напредването на времето по един инженер бе разпределен към всеки артист в зависиомост от проекта и от специализацията на инженера. Други екипи от специалисти започнаха работа по системи и оборудване , което се използва от повече от един артист. Сградата на арсенала на 69 полк беше свободна и на разположение. Има много арсенални сгради около Ню Йорк, които служат като щабове или зали за обучение на военните. Тази сграда е била мястото, на което се е провело култовото "Арсенално Шоу" през 1913г, на което е представено съвременно европейско изкуство в Съединените Щати. Там Марсел Дюшан показва Nude Descending the Staircase. Вълнуващо пространство, въпреки ужасната си акустика. Времето за реверберация на звука беше 6 секунди! На артистите им хареса големината на пространството, а и така щеше да е възможно да се достигна по-голяма аудитория от тази, която имаха в Църквата Джъдсън или от хепинингите в центъра на града. Големината на аудиторията се бе превърнала в проблем за тях.

Започнахме подготвителна работа в пространството на артилерията на 8 октомври - само пет дни преди първия пърформанс. През следващите 5 дни инсталирахме електрическата система за сценичното осветление и останалото оборудване. Положихме километри кабели, инсталирахме озвучителна система с 12 високогворителя в балконите около централното пространство, както и седящи места за публиката. Междувременно артистите репетираха и проведохме безброй конференции. Беше голямо предизвикателство. 9те нощи оставиха силно влияние върху участниците, както и върху младите артисти в публиката. Те се превърнаха в класическо събитие."


Полезни връзки: 

- https://www.youtube.com/watch?v=W-cgnK-kFoo
- https://www.fondation-langlois.org/html/e/page.php?NumPage=1716
- https://www.youtube.com/watch?v=B0coC9CxER4
- https://monoskop.org/images/8/8b/Forti_Simone_2015_A_View_of_9_Evenings_Theatre_and_Engineering.pdf
- http://www.da-fest.bg/DADict/index.php?title=Experiments_in_Art_and_Technology_(E.A.T)
Взето от „https://www.da-fest.bg/DADict/index.php?title=9_Нощи:_Театър_и_инженерство_(9_Evenings:_Theatre_and_Engineering)&oldid=2661“.