Преглед на кода на 9 Нощи: Театър и инженерство (9 Evenings: Theatre and Engineering)


[[Файл:9-evenings-cage variations v13-633x400.jpg|thumb| right| Джон Кейдж - Вариации 13]]
[[Файл:Mirror-floor-bw.png|thumb| right]]

[[Файл:9Eveningsr.jpg|250px|thumb| right]]

[[Файл:9evenings2.jpg|250px|thumb| right]]

'''9 Нощи: Театър и инженерство''' представляват серия от пърформънси от 13 до 23 октомври 1966г, където артисти и инженери от Лабораториите Белл и Мъри хил в Ню Джърси работят съвместно в първия от серия от пърформънси по-късно познати като  E.A.T. или '''[[Experiments in Art and Technology (E.A.T)]]'''. 

Проекта 9 Нощи: Театър и инженерство първоначално е замислен от Роберт Раусченберг и Били Клювер и има за цел да бдъе представен като част от Стокхолмския Фестивал за технологии и изкуство през 1966г. Преговорите с фестивала не минават добре и Били Клювер решава събитието да се проведе самостоятелно и го нарича "9 Нощи: Театър и инженерство". Състои се от 10 артисти и 30 инженери, които създават смесица от авангарден театър и танци, представящи нови технологии. 

9-те нощи са първата съвместна проява от подобен мащаб между артисти, инженери и учени. Двете групи работят заедно за 10 месеца, през които разработват техническото оборудване и системите, които са ключова част от художествените произведения на артистите. Тяхната съвместна работа за пръв път съчетаава както специално направени средства за случая, така и иновативна употреба на вече съществуващи технологии в театъра. За пръв път се използва затворен кръг на излъчване на телевизионен сигнал, прожекционни апарати на видео сигнали, оптични влакна и джобни камери, инфраред камери отчитащи движенията в пълна тъмнина, сонарното устройство Доплер, което сонифицира движенията, подвижни безжични FM трансмитери и усилватели.  
 
Артистите, които участват в 9те нощи са: '''Джон Кейдж, Лусинда Чайлдс, Ойвинд Фалстрьом, Алекс Хей, Дебора Хей, Стив Пакстън, Ивон Рейнър, Роберт Ручшенберг, Дейвид Тюдор и Робърт Уитман'''. 

Сред инженерите, които са свързани с проекта са: '''Бела Джулз, Били Клювер, Макс Матюс, Джон Пиърс, Манфред Шрьодер и Фред Уалдхауер'''.


== Пърформънси ==

   '''- Variations XIII by John Cage'''
   '''- Vehicle by Lucinda Childs'''
   '''- Kisses Sweeter Than Wine by Öyvind Fahlström'''
   '''- Grass Field by Alex Hay'''
   '''- Solo by Deborah Hay'''
   '''- Physical Things by Steve Paxton'''
   '''- Carriage Discreteness by Yvonne Rainer'''
   '''- Open Score by Robert Rauschenberg'''
   '''- Bandoneon! (A Combine) by David Tudor (performance engineer Fred Waldhauer)'''
   '''- Two Holes of Water - 3 by Robert Whitman'''


[[Файл:69th Regiment 2.jpg|250px|thumb| left|Сградата на арсенала на 69 полк]]

== Били Клювер за 9 Evenings ==

"Идеята за съвместно творчество между артисти и инженери се материлизира с 9 нощи: Театър и Инженерство и се случи от 13 до 23 октомври 1966г. в сградата на арсенала на 69ти полк на Лесингтън Авеню в  Ню Йорк. 
За пръв път обсъдих идеята с Роберт Ручшенберг и решихме да я развием. Поканихме останалите артисти, които участваха, а аз се свързах с инженерите от Лабораториите Бел, с които работихме по проекта.
На 14 януари 1966г групата от артисти и инженери започна срещи. На първото ни събиране казах на артистите да питат за всичко, което пожелаят, а инженерите от своя страна отговориха с много предложения за развитие и реализация на идеите им. Тези срещи продължиха до Март. Получихме повече от 70 различни искания от артистите, но не успяхме да реализираме всяко едно от тях.

Инженерите започнаха да работят. С напредването на времето по един инженер бе разпределен към всеки артист в зависиомост от проекта и от специализацията на инженера. Други екипи от специалисти започнаха работа по системи и оборудване , което се използва от повече от един артист.
Сградата на арсенала на 69 полк беше свободна и на разположение. Има много арсенални сгради около Ню Йорк, които служат като щабове или зали за обучение на военните. Тази сграда е била мястото, на което се е провело култовото "Арсенално Шоу" през 1913г, на което е представено съвременно европейско изкуство в Съединените Щати. Там Марсел Дюшан показва Nude Descending the Staircase. Вълнуващо пространство, въпреки ужасната си акустика. Времето за реверберация на звука беше 6 секунди! На артистите им хареса големината на пространството, а и така щеше да е възможно да се достигна по-голяма аудитория от тази, която имаха в Църквата Джъдсън или от хепинингите в центъра на града. Големината на аудиторията се бе превърнала в проблем за тях.

Започнахме подготвителна работа в пространството на артилерията на 8 октомври - само пет дни преди първия пърформанс. През следващите 5 дни инсталирахме електрическата система за сценичното осветление и останалото оборудване. Положихме километри кабели, инсталирахме озвучителна система с 12 високогворителя в балконите около централното пространство, както и седящи места за публиката. Междувременно артистите репетираха и проведохме безброй конференции. Беше голямо предизвикателство.
9те нощи оставиха силно влияние върху участниците, както и върху младите артисти в публиката. Те се превърнаха в класическо събитие."
----


'''Полезни връзки''':

 - https://www.youtube.com/watch?v=W-cgnK-kFoo
 - https://www.fondation-langlois.org/html/e/page.php?NumPage=1716
 - https://www.youtube.com/watch?v=B0coC9CxER4
 - https://monoskop.org/images/8/8b/Forti_Simone_2015_A_View_of_9_Evenings_Theatre_and_Engineering.pdf
 - http://www.da-fest.bg/DADict/index.php?title=Experiments_in_Art_and_Technology_(E.A.T)