ШУОРЦ, Буки (SCHWARTZ, Buky)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

„В работата си не се възприемам като артист, който се занимава с илюзията; възприемам се като артист, който се занимава с реалността, с реалността на илюзията, а не с илюзията на реалността.“


Буки Шуорц е израелски скулптор и видео артист. Роден е на 16 юни 1932 г. в Йерусалим. Между 1956 и 1958 г. учи скулптура в Avni Institute of Art and Design в Тел Авив при известния Ицхак Данцигер, а през 1959 г. се мести в Лондон, където продължава образованието си в Saint Martin's School of Art. По-късно, през 1966 и 1967 г., преподава там.

След като се връща в Израел през 1963 г., Шуорц става известен със своите рисувани стоманени, най-често геометрични скулптури. През 1965 г. основава арт групата „10+“ със свои колеги, сред които Пинхас Ешет, Ури Лифшиц и Ика Браун.

През 1971 г. Буки Шуорц отново се мести – този път в Ню Йорк, където започва да работи върху своите т.нар. „видео структури“ – в едно пространство той поставя различни, на пръв поглед несвързани форми, които изграждат цялостен образ, когато се прожектират на екран. Артистът включва и огледала в творбите си, които отразяват скулптурите или пък определени части от тях. Примери за такива негови работи могат да бъдат „Reflection Triangle“ (скулптура, 1980), „Levitation“ (скулптура, 1976), „Yellow Triangle“ (видео инсталация, 1979) и др. В този период Шуорц показва свои видео инсталации в The Cultural Space в Манхатън. Прави и концептуално изкуство, базирано на изследването на собственото му тяло.

С изобретателната употреба на различни скулптурни материали като огледала или дървени трупи през 60те и 70те години Буки Шуорц създава интересна връзка между илюзорното и реалното, физическо присъствие, обем и структура на произведенията му. Това игриво взаимодействие между облика на скулптурите и физическата реалност се превръща в централен и основен аспект във видеоинсталациите на Шуорц, който добавя този модерен медиум в работата си в края на 70те. Може да се каже, че неговите видеоконструкции са два вида - скулптурни обекти, свързани с монитори, около които зрителят се движи и пространства, подобни на архитектурни интериори, по това, че зрителят е заобиколен от различни форми и цветове, включително видеоизображения от затворена мрежа. Комплексният и категоричен начин, по който Шуорц свързва зрителя със своя видео арт, като обединява двете в едно цяло, е обвързан с редица основни аспекти от изкуството на ХХ.в. По тази причина произведенията на Шуорц са интересни не само сами по себе си, но и по отношение на мястото им в историята на модерното изкуство.

Признат както в Израел, така и в Европа и САЩ, през годините Буки Шуорц участва във Венецианското биенале (1966), биеналето на музея „Уитни“ в Ню Йорк (1981), Carengie International в Питсбърг (1982), Documenta в Касел (1987). Носител е на множество престижни награди, измежду които Наградата на Асоциацията на немските критици (1962, Берлин), Наградата за скулптура Dizengoff (1965, Тел Авив), Наградата за видео арт (1983, New York State Council on the Arts), Наградата на Гугенхайм Ню Йорк (1987), Международната награда за видеоскулптура L'immagine Elettronica (1989, Италия), Наградата за видеоскулптура Полък-Краснър (1992, Ню Йорк), Наградата за изкуство и архитектура Elhanani (1995, Тел Авив) и др. Прави над 30 самостоятелни проекта и участва в множество общи изложби. Негови произведения са част от колекциите на музеи като „Уитни“ в Ню Йорк, „Гугенхайм“ в Ню Йорк, „Смитсониън“ във Вашингтон.

Умира на 1 септември 2009 г.


Източници [1] [2]