ШНЕЕМАН, Кароли (SCHNEEMANN, Carolee)

Кароли Шнееман работи всеобхватно живопис, пърформанс, филми и видео. От рано изследва темите за пола и сексуалността, идентичността и субективността, както и културните пристрастия на историята на изкуството, полага основите за много от тенденциите в изкуството на 1980-те и 90-те. Нейните смели предизвикателства пред табу и традиция може да се разглежда като вдъхновение на много артисти, толкова разнообразни, колкото Пол Маккарти, Valie износ, Guerrilla Girls, Трейси Емин и Карън Финли.

Докато тя често е описвана като пърформър, Кароли Шнееман първо учи живопис и обучението и формира хода на цялата последвала работа. Може да се види в поддържането на идентификация като художник и формалистичен, на вниманието си към арт-исторически личности като CŽzanne и в ръчно оцветяване и марки, на които тя е подложила на повърхността на някои от нейните филми. Въпреки това, ефектът от ранното си опит с рисуването е реактивен и отрицателен, като жена в началото на 1960-те работещи в доминирана от мъже среда, тя признава, че "четката принадлежи към абстрактения експресионист - мъжко начинание и че Четката е фалическа. " Осъзнаването на това, съвпаднало с експлозията на нови художествени форми, Schneemann никога няма да се откаже от живопис,но тя насочва вниманието си към центъра авангарда, танците, театър, и производителността.

Участва в различни танцови начинания, което се оказва от решаващо значение за собствената и концепция от това, което бих нарекъла "кинетичен театър." Въпреки, че тя експериментира с пърформанса през 1960 г.В 1964г.,тя става известна с прословутото си действие във филма „Meat Joy“, работата и в тази насока стана публична. Този "празник на плътта като материал, пълна с голи тела, сурова риба, пилета, и колбаси, е от времето на сензационни виенска група Aktionist, някой художници е нарекоха „crazy sister“. Но вместо да преследва тяхнните болни мисля ,тя решава да представи „Meat Joy” като "еротичен ритуал" , като поставя на преден план човешката сексуалност и Дионисиева екстаз с мощен и подмолно положителен дух. Този дух се утвърждава още по-ясно една година по-късно в "анти-порно", колаж филм, замислен като отговор на работата на нейния приятел, експерименталния режисьор Stan Brakhage. Филмът оспорва доминиращите видове тълкуване, и също e провокация, както за авангардните филми, но установяване и на феминисткото движение.