ХЮН-КИ, ПАРК (Hyun-ki, Park)
ПАРК Хюн-Ки (Park Hyun-ki, Korean: 박현기, 1942 – 13 January 2000) е пионер в корейското видео изкуство. Парк е роден през 1942 година в Осака, Япония, по времето на Японското колониално управление. Когато то свършва, през 1945, семейството се мести в Южна Корея, град Тегу (Daegu). Започва да се утвърждава като художник на фестивала на съвременното изкуство " Тегу" (основан през 1974 г.) и разширява обхвата си, като участва в международни панаири на изкуствата като Bienal de São Paulo (1979), Biennale de Paris (1980 г.) и различни изложби в Япония през 80-те години.
Вниманието към Парк в собствената му страна се насочва към него едва през 90-те години, когато видео изкуството влиза в светлината на прожекторите в Корея. Това води до продуцирането на някои от неговите ключови творби, като сериите „Мандала“ и сериите „Presence & Reflection“, всички те се появяват от 1997 г. насам.
След като е диагностициран с рак на стомаха, Парк умира през януари 2000 г. на 59-годишна възраст. По време на живота му не е било продадено нито едно произведение, но той е оставил след себе си огромната си колекция от над 20 000 произведения и предмети, които са били дарени на Националния музей на модерното и съвременното изкуство, Корея.
Oбразование
След задълбочено изучаване на живопис и архитектура в университета "Хонгик" в Сеул, Парк се завръща в Тегу през 70-те години, когато се занимава с архитекура и интериорен дизайн, за да може да финансира оборудване, с котето да започне артистичните си дейности.
Творчество
Парк се отличава от другите видео артисти от своето поколение, с това че изхожда от източната философска нагласа и интерпретира средата като духовен символ на материализма и западните технологии. Работата му може да бъде характеризирана с нискотехнологична простота, която третира телевизионния монитор и телевизионния образ като скулптури сами по себе си. В творбите си, той разгръща темите за медитация и материално отражение. Парк включва органични материали като камъни и вода. Чрез модифицирането на подобен тип обекти оспорва съществуващите възприятия и йерархии.
Каменна кула – 1978 (Stone Tower) Тази скулптура от камъни и монитор, показващ кадри от камъни е ключова за Парк. Тя му спечелва международно признание и покани за участие на фестивали. Творбата „Каменна кула“ (Stone Tower) илюстрира, че работата на Парк често се занимава с противопоставянето на природата и съвременната цивилизация в усилията да се хармонизират двата контрастни елемента. Като резултат, произведенията му са по същество силно медитативни.
Тази творба, в крайна сметка се превръща в трайна запазена марка на Парк, насърчавайки стремежа му да обогатява човешкото възприяте за прости явления.
Видео Наклонена Вода – 1979 (Video Inclining Water) Представен на Биеналето в Сао Пауло през 1979 г., този проект е симулация, при която телевизионната вода се измества в съответствие с ориентацията на монитора, предизвиквайки ефекта на гравитацията. Парк отново демонстрира връзката с източната философия чрез естествения елемент на водата. Същевремнно признава процъфтяващото влияние на технологиите, а оттам и на западната цивилизация, чрез видео медията.
Мандала – 1997 (Mandala Series) Определено различно, видео арт произведението, наречено „Мандалата“ е минималистична видео творба, представяща просветлението на универсалната същност. При по-детайлно вглеждане, се вижда, че всеки видеоклип е порнографски. Те формират изображения на Буда до абстракции на цветя, животни и букви на Санскрит между тях. Този калейдоскопичен монтаж се сблъсква светотатственото състояние както на свещения, така и на светския свят.
Източници
e-flux - publishing platform and archive, artist project, curatorial platform