ХЬОЛЕР, Карстен (HÖLLER, Carsten)

Карстен Хьолер (р. 1961) е немски артист, добил популярност в края на 80-те год. на ХХ век. Живее и работи в Стокхолм, Швеция.

Използвайки обучението си като учен (има докторска степен по агрономия) в работата си като артист, основните интереси на Карстен Хьолер са свързани с естеството на човешкото възприятие и самоизследване. Той разработва множество проекти, които търсят и приканват участието и взаимодействието на зрителите, като същевременно поставя под въпрос човешкото поведение, възприятие и логика. Неговата „лаборатория на съмнение“, въплътена в предмети, вариращи от въртележки и хлъзгави пързалки до обърнати надолу очила, често съдържа игриви, хумористични нюанси, за да провокира размисъл и добиване на опит.

Творчество

Значими инсталации на Хьолер включват Flying Machine (1996), Test Site (2006), серия от гигантски пързалки, инсталирани в турбинната зала на Tate Modern; Amusement Park (2006), голяма инсталация в MASS MoCA представляваща въртележки от увеселителни паркове, работещи със забавена скорост; Revolving Hotel Room инсталация, която през нощта стана напълно работеща хотелска стая, представена в изложбата theanyspacewhatever на музея Гугенхайм, Ню Йорк (2008–2009 г.).

През 2017 г. Карстен Хьолер проектира нощен клуб в Маями за модната марка Prada, в който вътрешните и външни пространства имат много различни идентичности. The Prada Double Club Miami се намира в арт квартала Wynwood и е отворен за три нощи по време на изложението Art Basel и домакин на събития като Design Miami. През 2008 г. Хьолер създава подобен проект в Лондон, който е отворен осем месеца, но в новия проект има нов естетически и тематичен подход. Клубът е създаден в бивше филмово студио от 20-те год. на ХХ век и е разделен на вътрешни и външни зони. Първата е изцяло монохромна, включително и осветлението, а тъмните повърхности са осветени с бели неонови светлини, докато втората свети в ярки цветове.

Light Wall I (2000), Light Wall II (2001), Light Wall III (2002), Light Wall IV (2007) представляват серия от променливи светлинни стени, състоящи се от най-малко девет панела. Всеки панел притежава решетка от електрически крушки, които трептят с честота между седем и дванадесет херца, комбинирани с щракащ стерео сигнал, който преминава между две тонколони. Това предизвиква оптични и акустични халюцинации: зрителите виждат изменени цветни полета и възприемат себе си или казаното от другите около тях по променен начин.