ХОЛЦЕР, Джени (Holzer, Jenny)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9


Джени Холцер (р. 1950) е американски неоконцептуален художник. Фокусът на нейната работа е представянето на думи и идеи в публични пространства. Холцер принадлежи на феминисткия клон на група артисти, възникнала през 80-те год. на ХХ век, търсеща нови начини за създаване на наратив или коментар като имплицитна част от визуалните обекти. Тя е активен член на Colab по това време. Неразделна част от нейната работа е публичното пространство, а мащабните й инсталации включват рекламни билборди, прожекции върху сгради и други архитектурни структури.

Известната й серия от Truisms започва през 1977 г. когато тя поставя амбивалентни фрази като PROTECT ME FROM WHAT I WANT из Ню Йорк, докато е зачислена към Independent Study Program на Музея за американско изкуство Уитни. Нейни работи са част от колекциите на Чикагският институт за изкуства, Националната галерия във Вашингтон, МоМА и Колекцията Пеги Гугенхайм във Венеция.

Творчество

В работите на Холцер често става въпрос за насилие, репресиране, сексуалност, феминизъм, власт, война и смърт; художницата често прибягва до употребата на реториката на съвременните информационни системи. Прожекциите на Джени Холцер са се появявали в над 40 града в 20 държави. През 1990 г. Холцер става първата жена, която представя САЩ на Венецианското биенале.Тя печели наградата на биеналето Златен лъв за най-добро национално представяне. Нейните ЛЕД надписи и мраморни пейки, обитават неприветливо изложбено пространство в американския павилион; също така проектира постери, шапки и тениски, които да бъдат продавани на улиците на Венеция. През 1993 г. създава серия от работи озаглавени Lustmord (в буквален превод от немски Секс убийство) като реакция на методичните убийства и изнасилвания на жени по време на войната в Босна. Нейното публично изкуство изследва как езика се използва едновременно като форма на комуникация и начин за укриване и контрол. Чрез специфичното използване на език независимо дали поставя под въпрос консуматорски поведения, описва мъки, смърт или болести, Холцер предизвиква реакцията на публиката.

„Страхотно свойство на електронните надписи е способността им да движат съдържание. Това ми харесва, защото движението много си прилича с казаната дума: можеш да наблягаш на фрази;… Пиша своя текст, казвайки думите на глас или пиша и след това произнасям думи, за да ги изпробвам. Движението на текста е продължение на този процес.“ - казва Холцер.

Инсталацията на Холцер на 44-тото Венецианско биенале, 1990 г.
ARTIST ROOMS, Tate Modern, 2018






Полезни връзки и източници:

https://projects.jennyholzer.com/exhibitions/artist-rooms--jenny-holzer

http://www.artnet.com/artists/jenny-holzer/

https://www.albrightknox.org/art/exhibitions/jenny-holzer-venice-installation