ХИПЕРТЕКСТ (HYPERTEXT)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

Така или иначе основната идея и патоса на новото технологично чудо е, че благодарение на хипертекста “обичайният”, линеен наратив се трансформира в “нелинеен” и “многопосочен”. Читателят може да отиде където пожелае не само в рамките на конкретния текст, но лесно и удобно да достигне до други текстове. На практика се размиват границите на текста. Край на строгата йерархия. Индивидуалният текст се разтваря в “потенциалната необозримост на мрежата и в нейната множественост.” И наистина хипертекстът няма начало, среда и край. Само от читателя зависи откъде ще влезе, накъде ще поеме и откъде ще излезе. Единственото сигурно нещо е, че един текст води към друг, той до нов и така до безкрайност… В една съвсем условна типология различаваме три вида хипертекста според тяхната организация: “осов”, “дървовиден” и “мрежов”. Типичен пример за осов хипертекст, е текстът, който четете в момента. Имаме една ос – “основният” текст и няколко разклонения, към които препраща той. Това са различните бележки под линия, които цитират други текстове, които не може да видите в момента. Дотук има само дванайсет “препратки”, но тенденцията е към увеличаване. Тим Бърнърс-Лий, който в края на 80-те години създава хипертекстовия браузър “World Wide Web”. И ако дотогава нещата като по правило са започвали през дъждовните есенни следобеди в университетите и са продължавали в секретни военни лаборатории, вече е дошло времето светът да разбере, че е настъпила нова ера. През 1987 година се провежда първата конференция, посветена на хипертекста. Нейното заглавие, “Hypertext”, може и да е лишено от въображение, но много ясно, точно и категорично задава темата за години напред. И понеже в областта на високите технологии промените се извършват с шеметна скорост, съвсем скоро идва време за първите преоценки. Като капак на всичко през 1999 година легендата Тед Нелсън обявява, че възможностите на Интернет, вече му изглеждат ограничени, затова се налага да се търсят “нови хоризонти”. Какво означава изразът “нови хоризонти” в света на безграничната виртуалност не е много ясно, но ако е вярно, че революциите изяждат своите деца, ние присъстваме на наистина рядък случай. Къде другаде ще видите как бащата се отказва с лека ръка от най-прочутото си дете – хипертекста? През есента на 1986 година се появява първото хипертекстово произведение – “Следобяд, една история”. Негов автор е Майкъл Джойс. През 1995 година поетът Робърт Кендъл започва първия “on-line” курс по хипертекстова литература, горе-долу по същото време е публикуван “Сократ в лабиринта” на Дейвид Колб – първият целенасочен опит да се прави философия във формата на хипертекст.

НЕЛСЪН, Тед (NELSON, Theodor Holm)