Фуджихата, Масаки (Fujihata, Masaki)
Масаки Фуджихата е един от пионерите на японското ново медийно изкуство, започвайки своята кариера във видео и цифровите изображения в началото на 80-те години. Като ранен практикуващ в прилагането на нови технологии в процеса на творчеството, той е един от първите художници, които използват стереолитография, техника, при която лазер полимеризира течна смола. Той създава и най-малките скулптури в света, като използва техниките за производство на интегрални схеми (тези работи се виждат само с електронен микроскоп).
Признат е със сложните си интерактивни мрежови инсталации, чрез използването на мултимедийни технологии, най-новите технологии в интерактивното изкуство, виртуалната реалност и изграждането на мрежи, повдигат редица проблеми, които не са се появили в предишните медии на изразяване, и в този процес Фуджихата вдъхва нов живот в изкуството. Изследва фундаменталните въпроси, свързани например с човешкото възприятие и осъзнаване, защо хората комуникират и търси възможностите за комуникация във виртуални пространства.
Неговите интерактивни творби Removable Reality (1992), в който използва инфрачервен безжичен телефон и Impressing Velocity (1994), в който използва преносим компютър, снабден с GPS, за дигитална карта на Mount Fuji, са достъпни и интерактивни за зрителите.
Той вярва, че „реалността не противоречи на виртуалността: тя е допълващият аспект на подобно пространство като живота“.
Работите и проектите, които се раждат от неговата философия и идеи, са високо оценени както в Япония, така и в чужбина.
В международен мащаб е изнесъл конференции Siggraph (САЩ), Арс Електроника (Линц), DEAF (Ротердам), CyberForum (Лисабон), VEAF (Ванкувър) от 1983, 1984, 1996 и 2000. Автор е и на много книги.
"Field-Works"
Поредица от проекти, които възстановяват колективните спомени в киберпространството, като видео архив, индексиран с данни за местоположението, заснети с GPS и видео изображение.
1992-94:"Impressing Velocity [Mt.Fuji]"
2000:"Tsumari" Проект, реализиран в рамките на семинара "Цумари-Триенале 2000" с местни младши ученици.
2001: "Hayama" Първият експеримент използва сензор 3DM, който улавя данни за ориентацията на камерата, които могат да записват къде се приближава камерата.
2002: " Alsace " Колекции от интервюта с местни жители и пътници около границата между Франция и Германия. Цели интервюта се намират на мястото, където интервюто е било направено и повторено, както е направено в зависимост от позицията и движението на камерата.
2002: "Lake_Shinji" Споделяне на колективна памет за езерото Шинджи. Повече от 50 души, местни рибари, велосипедисти и т.н., се събраха, за да съберат своите лични истории като видео данни.Част от снимките са представяни в реално време в галерии и музеи.
2003-2005: "Mersea Circle" Проект за колективна памет с местни жители в Mersea остров, разположен близо до Колчестър, Есекс в Англия. Посетителите са поканени да ходят на ръба на острова с видеокамера и GPS за запис на позицията, което ще бъде реконструирано в кибер архив.
2005: " Talking Tree " Проектът започна с интервю от една от най-старите дами, която живее в Грац. След това тя дава следващата връзка, докато нейните приятели започват следващ клон на интервюто, по този начин интервюто се разширява, а формата на връзките расте като дърво.
2005: " Landing Home in Geneva " Масаки интервюира 7 професионални преводачи, които са родени извън Женева,но живеят там по някаква причина. Всички интервюта започват в техните домове. Съдържанието е фокусирано върху границата между страната и езика, а видео интервютата се подредени според географските позиции, събрани от GPS.
2009: " Simultaneous Echoes " Композиране на видео изображения и локализирани данни, заснети с GPS.Проектът е фокусиран върху производството на музика в кибер пространство.
2012: " Voices of Aliveness " Място за викове, колекция от гласове. Основната тема на проекта е как можем да изразим нашия живот, нашата жизненост, нашата дейност в киберпространството и как можем да документираме това, което правим, като колективна памет в цифров формат. Участието на всеки човек, неговият "вик" е ключът към свързването на технологията и паметта.
