Редимейд (READYMADE)

През 1915 г. в Ню Йорк, Марсел Дюшан започва серията "readymade" - фабрично произведени предмети, които той избира и представя като изкуство. Всъщност първият такъв обект - велосипедно колело, монтирано върху дървено столче - той прави още през 1913 г., но чак две години по-късно го нарича ready made. "Закачалката за бутилки" (1914) се смята за първия "чист" обект от серията, създадена от Дюшан.

Тя всъщност е малка, включва едва двайсетина произведения. Повечето са загубени и по-късно художникът прави авторски копия, които могат да се видят в музея във Филаделфия, САЩ. Някои от ready made обектите скандализират публиката в своето време, други – напротив - остават незабелязани от нея. Сред първите е споменатият вече писоар, озаглавен поетично "Фонтан", от 1917 г. Скандална е и репродукцията на "Мона Лиза", на която през 1919 г. Дюшан рисува изящни мустачки и брадичка, а под картината изписва L.H.O.O.Q. Произнесени последователно, буквите съставят на френски фразата "Elle a chaud au cul" ("Тя има горещ задник") и намекват, че дамата на портрета е в състояние на сексуална възбуда. Сред произведенията, останали незабелязани от публиката, е например "Закачалката за дрехи". Според инструкциите на художника в изложбата тя е била сложена на стената близо до вратата – и зрителите не са я разпознали като изкуство, възприели са я като обичаен предмет в интериора. Подобна е съдбата на "Лопатата за сняг", по невнимание използвана по пряко предназначение и впоследствие загубена... Със серията ready made Марсел Дюшан атакува традиционните представи за изкуство по няколко линии. Първо, утвърждава, че художествената творба е преди всичко избор на художника - той определя дали даден обект е изкуство или не, независимо дали го създава или го взема наготово от заобикалящата го среда. Второ, отправя предизвикателство към класическата естетика, към определенията за красиво и грозно. Изборът на ready made обектите изглежда случаен, но всъщност е много обмислен.

"Трудно е да избереш обект, който абсолютно не те интересува, който няма шанс да стане привлекателен или красив и който не е нито приятен за гледане, нито особено грозен", казва художникът. Обявявайки такъв обект за изкуство, Марсел Дюшан съсредоточава погледа на зрителя върху него, провокира възприятията му за красиво и грозно... и ги превръща в индивидуален избор. Защото - и това е третият преломен момент - за Марсел Дюшан зрителят е съавтор, а не просто наблюдател. "Творческият акт не е дело само на художника; зрителят е този, който поставя произведението в контакт с външния свят, дешифрирайки и интерпретирайки вътрешните му стойности - и така дава своя принос в творческия процес".

След серията readymade Марсел Дюшан работи 8 години върху т.нар. "Голямо стъкло" (1915-1923) – гигантска механично-сюрреалистична композиция в две части, затворени между две стъкла. (Официалното заглавие на творбата е приблизително "Булката, събличана от нейните ергени, вечер".) След това художникът вече не се занимава с изкуство. Отдава се на шаха. А светът бавно започва да осъзнава артистичната революция, която е извършил.