РОЗЕФЕЛД, Джулиан (ROSEFELDT, Julian): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Julian-rosefeldt.jpg |380px|thumb|right| ]] | |||
'''Джулиан Розефелд''' е германски артист и режисьор, роден през 1965г. в Мюнхен. Учи архитектура в Мюнхен и Барселона, а след като се дипломира през 1994г. започва работа в сътрудничество с колегата си [http://www.pierosteinle.com/index.php?works Пиеро Щайнле]. Творчеството на Розефелд се състои основно от сложни, визуално разнообразни филмови и видео инсталации, често показвани като панорамни многоканални проекции. Стилът им варира от документален до театрално наративен. Розефелд живее и работи в Берлин от 1999г., когато се премества като художник в резиденция в [http://sammlung-hoffmann.de/en/history Sammlung Hoffmann]. | |||
В [https://www.julianrosefeldt.com/film-and-video-works/lonely-planet-2006/ Lonely Planet] (Самотна планета), 2006, сюжетът проследява западен хипи турист по време на пътешествието му в Индия. Докато се движи през поредица от клиширани ситуации, включително попадането му в налудничава боливудска хореография, камерата периодично се обръща към филмовата техника зад кадър, съблекалните и снимачния екип. Розефелд използва главно 16-мм и 35-мм филм и често работи с оператора [https://christoph-krauss.de/ Кристоф Краус]. | |||
[[Файл:Lonely planet.jpg |540px| thumb| center| Lonely Planet, 2006, инсталация ]] | |||
Участва в международни изложби от 1997г. - в P.S.1, Ню Йорк (1998), Института за съвременно изкуство в Берлин (2004), Биеналето в Сао Пауло (2004), Биеналето в Атина (2007), Кралската академия | Розефелд си сътрудничи с театъра [https://www.schaubuehne.de/de/start/index.html Schaubühne am Lehniner Platz], главно с неговия ръководител и творчески директор [https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Ostermeier Томас Остермайер]. През 2009г. е поканен като гост-професор от факултета по медийно изкуство и медиен дизайн в [https://www.uni-weimar.de/de/universitaet/start/ Bauhaus-Universität Weimar]. От 2010г. е член на [https://www.badsk.de/ Bayerischen Akademie der Schönen Künste] в отдела за филмово и медийно изкуство, а от 2011г. е професор в [https://www.adbk.de/en/ Akademie der Bildenden Künste] в Мюнхен. | ||
Участва в международни изложби от 1997г. - в [https://www.moma.org/ps1 P.S.1], Ню Йорк (1998), [https://www.kw-berlin.de/en/ Института за съвременно изкуство] в Берлин (2004), Биеналето в Сао Пауло (2004), Биеналето в Атина (2007), Кралската академия по изкуствата в Лондон (2008), [https://www.kunstmuseum-bonn.de/information/aktuell/ Kunstmuseum] в Бон (2009) и много други. Първото самостоятелно шоу на Розефелд в САЩ е представено през 2009г. от агенцията, която го представлява - ARNDT Berlin, в пространството на [https://www.phillips.com/ Phillips de Pury & Company]. | |||
| Ред 11: | Ред 14: | ||
---- | ---- | ||
[[Файл:Manifesto.jpg |1120px| ]] | |||
Manifesto е 13-канална филмова инсталация, която отдава почит на трогателната традиция и литературната красота на манифестите на художниците и поставя под въпрос ролята на артиста в обществото днес. Произведението е изградено върху съчиненията на футуристи, дадаисти, флуксус артисти, супрематисти, ситуационисти, Догма 95 и други артистични групи, както и размишленията на отделни художници, архитекти, танцьори и режисьори. Вдъхновен от идеите на Клайс Олденбург, Ивон Райнер, Казимир Малевич, Андре Бретон, Стъртевант, Сол Левит, Джим Джармуш и други ключови фигури в изкуството, Розефелд монтира тринадесет колажа от манифести на художници. | Manifesto е 13-канална филмова инсталация, която отдава почит на трогателната традиция и литературната красота на манифестите на художниците и поставя под въпрос ролята на артиста в обществото днес. Произведението е изградено върху съчиненията на футуристи, дадаисти, флуксус артисти, супрематисти, ситуационисти, Догма 95 и други артистични групи, както и размишленията на отделни художници, архитекти, танцьори и режисьори. Вдъхновен от идеите на Клайс Олденбург, Ивон Райнер, Казимир Малевич, Андре Бретон, Стъртевант, Сол Левит, Джим Джармуш и други ключови фигури в изкуството, Розефелд монтира тринадесет колажа от манифести на художници. | ||
Изпълнявайки този „манифест на манифести“, докато обитава тринадесет различни персони - сред тях учител, кукловод, читател на новини, работник и бездомник - австралийската актриса Кейт Бланшет | Изпълнявайки този „манифест на манифести“, докато обитава тринадесет различни персони - сред тях учител, кукловод, читател на новини, работник и бездомник - австралийската актриса Кейт Бланшет дава нов драматичен живот на манифестите, рецитирани в неочаквани контексти. | ||
Работата на Розефелд разкрива както перформативния компонент, така и политическото значение на тези прокламации. Често написани в младежка ярост, те не само изразяват желанието за промяна на света чрез изкуството, но и отразяват гласа на цяло поколение. Manifesto поставя въпроса дали думите и настроенията са издържали на времето. Могат ли да се прилагат универсално? Как се измества динамиката между политиката, изкуството и живота? | Работата на Розефелд разкрива както перформативния компонент, така и политическото значение на тези прокламации. Често написани в младежка ярост, те не само изразяват желанието за промяна на света чрез изкуството, но и отразяват гласа на цяло поколение. Manifesto поставя въпроса дали думите и настроенията са издържали на времето. Могат ли да се прилагат универсално? Как се измества динамиката между политиката, изкуството и живота? | ||
== Източници: == | |||
https://peoplepill.com/people/julian-rosefeldt/ | |||
https://www.julianrosefeldt.com/ | |||
Текуща версия към 22:27, 19 юли 2020
Джулиан Розефелд е германски артист и режисьор, роден през 1965г. в Мюнхен. Учи архитектура в Мюнхен и Барселона, а след като се дипломира през 1994г. започва работа в сътрудничество с колегата си Пиеро Щайнле. Творчеството на Розефелд се състои основно от сложни, визуално разнообразни филмови и видео инсталации, често показвани като панорамни многоканални проекции. Стилът им варира от документален до театрално наративен. Розефелд живее и работи в Берлин от 1999г., когато се премества като художник в резиденция в Sammlung Hoffmann.
В Lonely Planet (Самотна планета), 2006, сюжетът проследява западен хипи турист по време на пътешествието му в Индия. Докато се движи през поредица от клиширани ситуации, включително попадането му в налудничава боливудска хореография, камерата периодично се обръща към филмовата техника зад кадър, съблекалните и снимачния екип. Розефелд използва главно 16-мм и 35-мм филм и често работи с оператора Кристоф Краус.
Розефелд си сътрудничи с театъра Schaubühne am Lehniner Platz, главно с неговия ръководител и творчески директор Томас Остермайер. През 2009г. е поканен като гост-професор от факултета по медийно изкуство и медиен дизайн в Bauhaus-Universität Weimar. От 2010г. е член на Bayerischen Akademie der Schönen Künste в отдела за филмово и медийно изкуство, а от 2011г. е професор в Akademie der Bildenden Künste в Мюнхен.
Участва в международни изложби от 1997г. - в P.S.1, Ню Йорк (1998), Института за съвременно изкуство в Берлин (2004), Биеналето в Сао Пауло (2004), Биеналето в Атина (2007), Кралската академия по изкуствата в Лондон (2008), Kunstmuseum в Бон (2009) и много други. Първото самостоятелно шоу на Розефелд в САЩ е представено през 2009г. от агенцията, която го представлява - ARNDT Berlin, в пространството на Phillips de Pury & Company.
Manifesto е 13-канална филмова инсталация, която отдава почит на трогателната традиция и литературната красота на манифестите на художниците и поставя под въпрос ролята на артиста в обществото днес. Произведението е изградено върху съчиненията на футуристи, дадаисти, флуксус артисти, супрематисти, ситуационисти, Догма 95 и други артистични групи, както и размишленията на отделни художници, архитекти, танцьори и режисьори. Вдъхновен от идеите на Клайс Олденбург, Ивон Райнер, Казимир Малевич, Андре Бретон, Стъртевант, Сол Левит, Джим Джармуш и други ключови фигури в изкуството, Розефелд монтира тринадесет колажа от манифести на художници.
Изпълнявайки този „манифест на манифести“, докато обитава тринадесет различни персони - сред тях учител, кукловод, читател на новини, работник и бездомник - австралийската актриса Кейт Бланшет дава нов драматичен живот на манифестите, рецитирани в неочаквани контексти. Работата на Розефелд разкрива както перформативния компонент, така и политическото значение на тези прокламации. Често написани в младежка ярост, те не само изразяват желанието за промяна на света чрез изкуството, но и отразяват гласа на цяло поколение. Manifesto поставя въпроса дали думите и настроенията са издържали на времето. Могат ли да се прилагат универсално? Как се измества динамиката между политиката, изкуството и живота?