Проследяване на термина видео арт: „Обработка на изображения“ като жанр (Tracking Video Art: "Image Processing" as a Genre)

Видео тапет ... специални ефекти... компютърни изкуства ... високотехнологичните видеота... синтез на изображения ... манипулация на изображения - това са някои от термините, които се използват от художници, които експериментират от края на 60-те години с електронни видео инструменти. Нито един от тези термини не е особено полезен – те са или твърде общи или твърде специфични, или остават свързани с за „безмозъчните” неперсонални технологии.

Дори и най-общият термин, „обработка на изображение“, е проблематичен. Докато в комерсиалната телевизия, този термин обикновено обозначава корекцията на видео тайминга, в света на видео изкуството , термина се отнася за всички операции. „Обработването на изображението “ синтезира манипулацията на видео сигнал по начини, чрез които доста често избражението се променя драстично. Съчетава не само алтернативни видео генерирани изображения чрез процесите на колоризация , изсветляване , преместване, но и комбинира тези процеси със синтезирани изображения, които не са извлечени от видео материал. Това става референция на всички от най-основни аналогови процеси и техники до крайно изпипани дигитални техники за компютърни ефекти и графика. И все пак, освен широтата на термина, „обработка на изображение“, съединява някои много спецефични стереотипи, придаващи отрицателен смисъл, понякога определени като психиделични изображения, компзирани от меки неясни форми, в които цветовете са силно сатурирани и това им придава нарисуван ефект. Другите форми, които се използват са геометрични абстракции, които претърпяват визуални изменения. За много от хората, които използват тези инструменти, характеристиките им са повърхностни и злепоставят обхвата на работата, която пада под чадъра на обработването на изображенията.

Въпреки че етикетът е концептуално и технически неадекватен изглежда е останал такъв поради липса на по-добър да се опише това, което всъщност е станало a отделен естетически жанр. Но категориите които сега разделят видео-документалните филми, обработката на изображения, производителност, и инсталация – са били на практика несъществуващи в началото на 60-те години; тогава всички форми на видео функционират хомогенно като израз на активизма на периода - като алтернативно телевизионно движение. Както Стейна Васулка си спомня: Трябва да ги разбереш ранни години, те бяха толкова невероятно интензивни. , , , Това беше "Революция от 60-те години." Нямахме разделението в ранните времена. Ние всички знаехме, че се интересуваме различни неща, като видео синтез и електронно видео, което беше определено различно от общността тип видео достъп, но ние не се виждахме кат отсрещни лагери. Всички се борехме заедно и всички използвахме същите инструменти. " Джоана Гил забелязва, че желанието да използва средствата за комуникация се променя, буквално, светът поема редица форми - най-преките са да работиш с общността и опозиционни политически групи. Целите от алтернативните медийни групи биват артикулирани в първия брой на „Радикал“ Софтуер, изданието, основано в 1970 г. от Берил Корот и Филис Гершуни, което до 1974та година се превръща в словото на движението:

"Силата вече не се изразява в земя, труд и капитал, а в достъп до информация и средства за разпространението й. Ако най-мощните инструменти (не оръжия) не останат в ръцете на тези който могат да ги използват, няма алтернатива културната визия, която да може да успее. Освен ако не проектираме и приложим алтернативни информационни структури, които надхвърлят и преконфигурират съществуващите, друга алтернативна система и начин на живот ще бъдат не повече от продукти на съществуващите процеси. „ Нашите видове ще оцелеят не чрез напълно отхвърляне нито безусловно обхващане на технологията - но чрез хуманизирането, което позволява на хората достъп до информационни инструменти, от които се нуждаят да оформят и осигурят контрола върху животите си.“

Отхвърлянето на търговската телевизия не се е проявило пряко като самостоятелно социално действие. Преносимото нискотарифно видео оборудване е било нещо толкова ново, че използването му за каквато и да било цел се е смятало за радикално. Като части от нов вид „медийна екология ", видео средата (предшественик на видео инсталацията) бива създадена. Някои ситуации биват интерактивни, предназначени за излагане и заобикаляне еднопосочната доставка на търговска телевизия. Други - вдъхновени и от Маршал Маклуан и от Норбърт Уайнър и работата им в кибернетиката - отразява корелациите между тези мислители, електронна схема и работата на човешката нервна система. Идеализмът в статията на Хуан Дауни „Технологии и отвъд "е типичен за това, което Дейвид Антин е нарича „киберскат“, футуристичния жаргон, изговарян не само от Дауни но и от Франк Жилет, Пол Райън, Нам Джуун Пайк, и много, много други:

„Операционни кибернетични технологии в синхрон с нервната ни система са алтернативният живот за a дезориентиранот човечество. Процеса самовъзстановяване в естествените енергийни модели е невидима Архитектура, отношение на тотална комуникация, в която ултраразвитите умове ще бъдат телепатично свързани към клетките на електромагнитното цяло“