ПОПЪР, Франк (POPPER, Frank)
Франк Попър (1918-2020) е историк на изкуството и технологиите, повлиял на поколения художници и теоретици с новаторското си разбиране за дискурса за връзката между съвременното изкуство и новите технологии. Роден е в Чехия през 1918 г. Като младеж работи като текстилен инженер във Виена, а по-късно става безжичен оператор в Кралските военновъздушни сили. Той влиза в Сорбоната, за да учи литература, но скоро измества фокуса си и пише дисертация на тема „Движението във визуалното изкуство от 1860 г.“. Умира на 12.07.2020 г. в Лугано, Швейцария на 102 годишна възраст. Сред най-значимите му достижения е документирането на появата на това, което той ще нарече „Виртуално изкуство“, чийто произведения, включват интерактивни технологии за стимулиране на публиката.
Попър използва термина, виртуално изкуство, по отношение на изкуството, създадено с техническите медии, разработени в края на 80-те години на миналия век (или малко преди това, в някои случаи). Те включват интерфейси човек-машина, стереоскопични очила и екрани, генератори на триизмерен звук, ръкавици и облекло за данни, сензори за местоположение, тактилни и захранващи системи за обратно подаване и др. Впечатлението за реалността, което се чувства при тези условия, се осигурява не само от зрението и слуха, но и от другите телесни сетива.
Книгата му From Technological to Virtual Art (2006) анализира развитието на всепоглъщащото, интерактивно, ново медийно изкуство, като включва задълбочен поглед върху работата на артисти като Нам Джун Пайк, Джон Маеда и Джени Холцер. Попър показва, че съвременното виртуално изкуство е допълнително усъвършенстване на технологичното изкуство от края на ХХ век, но също така и отклонение от него. Според него, нововъведението на това ново медийно изкуство е неговата хуманизация на технологиите, акцентът върху интерактивността, философското му изследване на реалното и виртуалното и мултисензорната му природа. Попър смята, че това, което отличава художниците, практикуващи виртуално изкуство от традиционните художници, е тяхното комбинирано обвързване на естетиката и технологиите. Давайки широкото определение на виртуалното изкуство, като изкуство, което ни позволява да се потопим в изображението и да си взаимодействаме с него, Попър идентифицира естетико-технологична логика на създаване, която позволява художественото изразяване чрез обединяване с технологията. След като описва художествени предшественици на виртуалното изкуство от 1918 до 1983 г., които са използвали светлина, движение и електроника, в своите художествени практики, Попър разглежда художници занимаващи се със съвременни нови медийни форми. Авторът проучва работи, които са материализирани, но основаващи се на дигиталното начало, интерактивни дигитални инсталации, нет арт, на автори като Джон Маеда, Джени Холцер, Бренда Лорел, Агнес Хегедус, Стеларк и Игор Стромайер. Включените биографични данни подсилват идеята на Попър, че технологията се хуманизира от изкуството. Виртуалното изкуство, според него, предлага нов модел за мислене на хуманистичните ценности в технологичната епоха.
В интервю с художника Джоузеф Нечватал, Попър казва: „Една от основните причини за първоначалният ми интерес към връзката между изкуството и технологията беше, че по време на проучванията ми за движението и светлината в изкуството, бях поразен от техническите компоненти в него.“ Той добавя: „Бях убеден, че техническите и технологичните елементи играят решаваща роля в това изкуство.“