ПИХЛЕР, Валтер (PICHLER, Walter)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

Валтер Пихлер е австрийски артист и архитект, роден на 01.10.1936г. в Южен Тирол, Италия. След Втората световна война заминава за Австрия. Между 1952г. и 1955г. посещава Техническото училище в Инсбрук, а след това учи графичен дизайн в Училището по приложни изкуства във Виена и развива интерес към архитектурата. През 60-те добива популярност със своите архитектурни рисунки, които противоречат на настоящата модернистична и функционалистична архитектура. Те са рисунки на сгради, които никога няма да бъдат построени и изследват емоционалното въздействие на архитектурата.

В свое есе, той пише: ”Това, в което упреквам архитектурния функционализъм е, че той вече не функционира. Това, за което апелирам е, архитектура, която очарова”

Неговото творчество е белязано от духовно и почти магическо отношение към архитектурното пространство и скулптурата, тъй като е силно повлиян от Праисторията и източните култури. Артистичният му подход, считан за архаичен, се приема като опозиция на статуквото, но архитекти като Ханс Холайн и Реймънд Абрахам споделят неговите виждания. След серия от архитектурни проекти (1962-63), в които поставя под въпрос концепциите за пластичност и симетрия, Пихлер се ориентира към форма на анти-функционализъм с намерението за „освобождаване” на архитектурата от оковите на строителната дейност и на скулптурата от ограниченията на абстракцията.

През 1963г. колаборативният му проект с Холайн прераства в изложба в Galerie nächst St. Stephan във Виена - основната платформа за австрийския авангард по това време. Тази изложба поставя началото на експерименталната виенска сцена, от която по-късно възникват групи като Coop Himmelb(l)au и Haus-Rucker-Co. През същата година Пихлер посещава Съединените щати и радикално се повлиява от тамошната архитектура, пример за което е проектът му Compact City (1963-64). През 1967 Пихлер представя серията „Прототипи”, Prototypen, която е показана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Бианалето в Париж и Документа 4 в Касел, 1968 г. . Сред най-известните са Portable Libving Room /Преносима дневна/ и Portable TV-Helm /Преносим ТВ шлем/. Тези протетични и интерактивни произведения създават измерение, в което тялото е зона за експерименти.

В началото на 70-те години на ХХ век, Пихлер се оттегля да живее и работи в австрийската провинция и остава там до края на живота си. Той превръща старата ферма в Sankt Martin an der Raab в „експериментално поле” за скулптурните си търсения. Произведенията му са създадени за това пространство и стават органична част от него. Пихлер буквално строи своеобразни къщи, в които са поместени скулптурите му. Авторът рядко и с неудоволствие ги излага в изложбена среда. Най-емблематичните сред тях са - The Haus für den Rumpf und Schädeldecken (Къщата на торса и черепа), Тhe Haus für die Wagen (Къщата на колата), Тhe Haus für das große Kreuz (Къщата на големия кръст) и Тhe Haus für die zwei Tröge (Къщата на двете падини). Творбите му са изпълнени с изключителна сръчност и прецизност и са създадени за продължителен период от време. През този период авторът си помага финансово и като прави дизайн и илюстрации на книги за няколко издателства.

Валтер Пихлер умира през 2012г. като емблематична фигура на радикалната архитектура на 60-те и 70-те, участник в множество изложби и колекции по света и носител на награда за цялостно творчество – Grand Australian State Prize.