ПИХЛЕР, Валтер (PICHLER, Walter): Разлика между версии

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
Неговото творчество е белязано от духовно и почти магическо отношение към архитектурното пространство и скулптурата, тъй като е силно повлиян от Праисторията и източните култури. Артистичният му подход, считан за архаичен, се приема като опозиция на статуквото, но архитекти като [https://en.wikipedia.org/wiki/Hans_Hollein Ханс Холайн] и [https://en.wikipedia.org/wiki/Raimund_Abraham Реймънд Абрахам] споделят неговите виждания. След серия от архитектурни проекти (1962-63), в които поставя под въпрос концепциите за пластичност и симетрия, Пихлер се ориентира към форма на анти-функционализъм с намерението за „освобождаване” на архитектурата от оковите на строителната дейност и на скулптурата от ограниченията на абстракцията.
Неговото творчество е белязано от духовно и почти магическо отношение към архитектурното пространство и скулптурата, тъй като е силно повлиян от Праисторията и източните култури. Артистичният му подход, считан за архаичен, се приема като опозиция на статуквото, но архитекти като [https://en.wikipedia.org/wiki/Hans_Hollein Ханс Холайн] и [https://en.wikipedia.org/wiki/Raimund_Abraham Реймънд Абрахам] споделят неговите виждания. След серия от архитектурни проекти (1962-63), в които поставя под въпрос концепциите за пластичност и симетрия, Пихлер се ориентира към форма на анти-функционализъм с намерението за „освобождаване” на архитектурата от оковите на строителната дейност и на скулптурата от ограниченията на абстракцията.


През 1963г. колаборативният му проект с Холайн прераства в изложба в [https://en.wikipedia.org/wiki/Galerie_n%C3%A4chst_St._Stephan Galerie nächst St. Stephan] във Виена - основната платформа за австрийския авангард по това време. Тази изложба поставя началото на експерименталната виенска сцена, от която по-късно възникват групи като [http://www.coop-himmelblau.at/studio/profile/ Coop Himmelb(l)au] и [https://www.spatialagency.net/database/haus-rucker-co Haus-Rucker-Co]. През същата година Пихлер посещава Съединените щати и радикално се повлиява от тамошната архитектура, пример за което е проектът му Compact City (1963-64). През 1967 Пихлер представя серията „Прототипи”, [https://www.youtube.com/watch?v=_1GgL8Zt2b0 Prototypen], която е показана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Бианалето в Париж и Документа 4 в Касел, 1968 г. . Сред най-известните са Portable Libving Room /Преносима дневна/ и  Portable TV-Helm /Преносим ТВ шлем/. Тези протетични и интерактивни произведения създават измерение, в което тялото е зона за експерименти.
През 1963г. колаборативният му проект с Холайн прераства в [http://www.hollein.com/index.php/eng/Exhibitions/Architektur изложба] в [https://en.wikipedia.org/wiki/Galerie_n%C3%A4chst_St._Stephan Galerie nächst St. Stephan] във Виена - основната платформа за австрийския авангард по това време. Тази изложба поставя началото на експерименталната виенска сцена, от която по-късно възникват групи като [http://www.coop-himmelblau.at/studio/profile/ Coop Himmelb(l)au] и [https://www.spatialagency.net/database/haus-rucker-co Haus-Rucker-Co]. През същата година Пихлер посещава Съединените щати и радикално се повлиява от тамошната архитектура, пример за което е проектът му Compact City (1963-64). През 1967 Пихлер представя серията „Прототипи”, [https://www.youtube.com/watch?v=_1GgL8Zt2b0 Prototypen], която е показана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Бианалето в Париж и Документа 4 в Касел, 1968 г. . Сред най-известните са Portable Libving Room /Преносима дневна/ и  Portable TV-Helm /Преносим ТВ шлем/. Тези протетични и интерактивни произведения създават измерение, в което тялото е зона за експерименти.
   
   
В началото на 70-те години на ХХ век, Пихлер се оттегля да живее и работи в австрийската провинция и остава там до края на живота си. Той превръща старата ферма в [https://en.wikipedia.org/wiki/Sankt_Martin_an_der_Raab Sankt Martin an der Raab] в „експериментално поле” за скулптурните си търсения. Произведенията му са създадени за това пространство и стават органична част от него. Пихлер буквално строи своеобразни къщи, в които са поместени скулптурите му. Авторът рядко и с неудоволствие ги излага в изложбена среда. Най-емблематичните сред тях са - The Haus für den Rumpf und Schädeldecken (Къщата на торса и черепа), the Haus für die Wagen (Къщата на колата), the Haus für das große Kreuz (Къщата на големия кръст) and the Haus für die zwei Tröge (Къщата на двете падини). Творбите му са изпълнени с изключителна сръчност и прецизност и са създадени за продължителен период от време. През този период авторът си помага финансово и като прави дизайн и илюстрации на книги за няколко издателства.  
В началото на 70-те години на ХХ век, Пихлер се оттегля да живее и работи в австрийската провинция и остава там до края на живота си. Той превръща старата ферма в [https://en.wikipedia.org/wiki/Sankt_Martin_an_der_Raab Sankt Martin an der Raab] в „експериментално поле” за скулптурните си търсения. Произведенията му са създадени за това пространство и стават органична част от него. Пихлер буквално строи своеобразни къщи, в които са поместени скулптурите му. Авторът рядко и с неудоволствие ги излага в изложбена среда. Най-емблематичните сред тях са - The Haus für den Rumpf und Schädeldecken (Къщата на торса и черепа), the Haus für die Wagen (Къщата на колата), the Haus für das große Kreuz (Къщата на големия кръст) and the Haus für die zwei Tröge (Къщата на двете падини). Творбите му са изпълнени с изключителна сръчност и прецизност и са създадени за продължителен период от време. През този период авторът си помага финансово и като прави дизайн и илюстрации на книги за няколко издателства.  


Валтер Пихлер умира през 2012г. като емблематична фигура на радикалната архитектура на 60-те и 70-те, участник в множество изложби и колекции по света и носител на награда за цялостно творчество – [https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Austrian_State_Prize Grand Australian State Prize].
Валтер Пихлер умира през 2012г. като емблематична фигура на радикалната архитектура на 60-те и 70-те, участник в множество изложби и колекции по света и носител на награда за цялостно творчество – [https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Austrian_State_Prize Grand Australian State Prize].

Версия от 22:27, 13 юли 2020

Валтер Пихлер е австрийски артист и архитект, роден на 01.10.1936г. в Южен Тирол, Италия. След Втората световна война заминава за Австрия. Между 1952г. и 1955г. посещава Техническото училище в Инсбрук, а след това учи графичен дизайн в Училището по приложни изкуства във Виена и развива интерес към архитектурата. През 60-те добива популярност със своите архитектурни рисунки, които противоречат на настоящата модернистична и функционалистична архитектура. Те са рисунки на сгради, които никога няма да бъдат построени и изследват емоционалното въздействие на архитектурата.

В свое есе, той пише: ”Това, в което упреквам архитектурния функционализъм е, че той вече не функционира. Това, за което апелирам е, архитектура, която очарова”

Неговото творчество е белязано от духовно и почти магическо отношение към архитектурното пространство и скулптурата, тъй като е силно повлиян от Праисторията и източните култури. Артистичният му подход, считан за архаичен, се приема като опозиция на статуквото, но архитекти като Ханс Холайн и Реймънд Абрахам споделят неговите виждания. След серия от архитектурни проекти (1962-63), в които поставя под въпрос концепциите за пластичност и симетрия, Пихлер се ориентира към форма на анти-функционализъм с намерението за „освобождаване” на архитектурата от оковите на строителната дейност и на скулптурата от ограниченията на абстракцията.

През 1963г. колаборативният му проект с Холайн прераства в изложба в Galerie nächst St. Stephan във Виена - основната платформа за австрийския авангард по това време. Тази изложба поставя началото на експерименталната виенска сцена, от която по-късно възникват групи като Coop Himmelb(l)au и Haus-Rucker-Co. През същата година Пихлер посещава Съединените щати и радикално се повлиява от тамошната архитектура, пример за което е проектът му Compact City (1963-64). През 1967 Пихлер представя серията „Прототипи”, Prototypen, която е показана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Бианалето в Париж и Документа 4 в Касел, 1968 г. . Сред най-известните са Portable Libving Room /Преносима дневна/ и Portable TV-Helm /Преносим ТВ шлем/. Тези протетични и интерактивни произведения създават измерение, в което тялото е зона за експерименти.

В началото на 70-те години на ХХ век, Пихлер се оттегля да живее и работи в австрийската провинция и остава там до края на живота си. Той превръща старата ферма в Sankt Martin an der Raab в „експериментално поле” за скулптурните си търсения. Произведенията му са създадени за това пространство и стават органична част от него. Пихлер буквално строи своеобразни къщи, в които са поместени скулптурите му. Авторът рядко и с неудоволствие ги излага в изложбена среда. Най-емблематичните сред тях са - The Haus für den Rumpf und Schädeldecken (Къщата на торса и черепа), the Haus für die Wagen (Къщата на колата), the Haus für das große Kreuz (Къщата на големия кръст) and the Haus für die zwei Tröge (Къщата на двете падини). Творбите му са изпълнени с изключителна сръчност и прецизност и са създадени за продължителен период от време. През този период авторът си помага финансово и като прави дизайн и илюстрации на книги за няколко издателства.

Валтер Пихлер умира през 2012г. като емблематична фигура на радикалната архитектура на 60-те и 70-те, участник в множество изложби и колекции по света и носител на награда за цялостно творчество – Grand Australian State Prize.