ПАЙК, Нам Джун (PAIK, Nam June): Разлика между версии

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 3 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Paik & Charlotte Moorman.jpg|мини|400px| '''Нам Джун Пайк''' с Шарлот Моорман и К-456 Robot ]]
[[Файл:Paik & Charlotte Moorman.jpg|мини|400px| '''Нам Джун Пайк''' с Шарлот Морман и К-456 Robot ]]


Нам Джун Пайк (20 юли, 1932г. – 29 януари, 2006г.) е американски артист с корейски произход. Счита се за първият видео артист.
'''Нам Джун Пайк''' (20 юли, 1932г. – 29 януари, 2006г.) е американски артист с корейски произход; счита се за първият видео артист.
Роден в Сеул, като пето дете в семейството на производител на текстил. През корейската война семейството бяга първо в Хонг Конг, после в Япония. Пайк завършва Токийския Университет (История на Изкуството и История на Музиката). Премества се в Германия за да продължи да изучава история на музиката в Мюнхенския Университет. Там се запознава с композиторите Карлхайнц Щокхаузен и Джон Кейдж и концептуалистите Йозеф Бойс и Волф Востел., които го вдъхновяват да се занимава с електроника.
Роден в Сеул, като пето дете в семейството на производител на текстил. През корейската война семейството му бяга първо в Хонг Конг, после в Япония. Пайк завършва Токийския Университет със специалности история на изкуството и история на музиката. Премества се в Германия за да продължи да изучава история на музиката в Мюнхенския Университет. Там се запознава с композиторите '''Карлхайнц Щокхаузен''' и [[КЕЙДЖ, Джон (CAGE, John)]] и концептуалистите '''Йозеф Бойс''' и [[ВОСТЕЛ, Волф (VOSTELL, Wolf)]], които го вдъхновяват да се занимава с електроника.


Нам Джун Пайк се включва в нео-дадаисткото движение Флуксус. Прави своя дебют на изложбата Exposition of Music-Electronic Television, където поставя телевизори навсякъде и използва магнити за да изкривява изображенията.
Нам Джун Пайк се включва в нео-дадаисткото движение [[ФЛУКСУС (FLUXUS)]]. Прави своя дебют в изложбата '''Exposition of Music-Electronic Television''', където поставя телевизори навсякъде и използва магнити за да изкривява изображенията.
През 1964 се мести в Ню Йорк и започва работа с челистката Шарлот Мурман, смесвайки видео, музика и пърформанс. TV Cello например е пърформанс, на които Мурман свири на чело, създадено от телевизори, на които има изображения на нея и други челисти. Известен инцидент е, когато през 1967 Мурман е арестувана при изпълнение на пърформанса на Пайк Opera Sextronique, на който тя свири полу гола.
През 1964 се мести в Ню Йорк и започва работа с челистката Шарлот Морман, смесвайки видео, музика и пърформанс. '''TV Cello''' - пърформанс, в които Морман свири на чело, създадено от телевизори, на които има изображения на нея и други челисти. Известен инцидент е, когато през 1967 Морман е арестувана при изпълнение на пърформанса на Пайк '''Opera Sextronique''', на който тя свири полугола.


След като Сони представя Портапак (портативна камера, записваща видео и звук) през 1965 г., Пайк вече може да снима навсякъде. Оттам насетне се превръща в международна знаменитост.
След като '''Сони''' представя '''Портапак''' (портативна камера, записваща видео и звук) през 1965 г., Пайк вече може да снима навсякъде. Оттам насетне се превръща в международна знаменитост. През 1974г. Пайк използва термина „super highway” спрямо телекомуникациите. Освен с видео арт, инсталации и пърформанси, артистът е известен и с направата на роботи от телевизори.
През 1974г. Пайк използва термина „super highway” спрямо телекомуникациите.
От 1979г. до 1996г. той е професор в '''Staatliche Kunstakademie''', в Дюселдорф. През 1996г. получава удар, който оставя половината му тяло парализирано; умира през 2006г. след усложнения от удара.
Освен с видео арт, инсталации и пърформанси, артистът е известен и с направата на роботи от телевизори.
От 1979г. до 1996г. той е професор в Staatliche Kunstakademie, в Дюселдорф. През 1996г. получава удар, който оставя половината му тяло парализирано. Пайк умира пре 2006г. след усложнения от удара.


''"Our life is half natural and half technological. Half-and-half is good. You cannot deny that high-tech is progress. We need it for jobs. Yet if you make only high-tech, you make war. So we must have a strong human element to keep modesty and natural life."''


"Our life is half natural and half technological. Half-and-half is good. You cannot deny that high-tech is progress. We need it for jobs. Yet if you make only high-tech, you make war. So we must have a strong human element to keep modesty and natural life."
Пайк е всепризнатият баща на видео-арта. Известен е също така и с критиката, които отправя към манипулативното въздействие на телевизията: голама част от неговото творчество е насочена главно към порицанието на масовите медии. Такава е инсталацията му с неработещи или неизлъчващи  картина телевизори.




Пайк е всепризнатият баща на видео-арта. Известен е също така и с критиките, които отправя към маниполативното въздействие на телевизията.Голама част от неговото творчество е насочена главно към порицанието на  масовите медии. Такава е инсталацията му с неработещи или неизлъчващи  картина телевизори.
==Връзки==


 
http://www.paikstudios.com/index.html  
Връзки: http://www.paikstudios.com/index.html  


http://www.ubu.com/film/paik.html
http://www.ubu.com/film/paik.html

Текуща версия към 14:42, 6 април 2018

Нам Джун Пайк с Шарлот Морман и К-456 Robot

Нам Джун Пайк (20 юли, 1932г. – 29 януари, 2006г.) е американски артист с корейски произход; счита се за първият видео артист. Роден в Сеул, като пето дете в семейството на производител на текстил. През корейската война семейството му бяга първо в Хонг Конг, после в Япония. Пайк завършва Токийския Университет със специалности история на изкуството и история на музиката. Премества се в Германия за да продължи да изучава история на музиката в Мюнхенския Университет. Там се запознава с композиторите Карлхайнц Щокхаузен и КЕЙДЖ, Джон (CAGE, John) и концептуалистите Йозеф Бойс и ВОСТЕЛ, Волф (VOSTELL, Wolf), които го вдъхновяват да се занимава с електроника.

Нам Джун Пайк се включва в нео-дадаисткото движение ФЛУКСУС (FLUXUS). Прави своя дебют в изложбата Exposition of Music-Electronic Television, където поставя телевизори навсякъде и използва магнити за да изкривява изображенията. През 1964 се мести в Ню Йорк и започва работа с челистката Шарлот Морман, смесвайки видео, музика и пърформанс. TV Cello - пърформанс, в които Морман свири на чело, създадено от телевизори, на които има изображения на нея и други челисти. Известен инцидент е, когато през 1967 Морман е арестувана при изпълнение на пърформанса на Пайк Opera Sextronique, на който тя свири полугола.

След като Сони представя Портапак (портативна камера, записваща видео и звук) през 1965 г., Пайк вече може да снима навсякъде. Оттам насетне се превръща в международна знаменитост. През 1974г. Пайк използва термина „super highway” спрямо телекомуникациите. Освен с видео арт, инсталации и пърформанси, артистът е известен и с направата на роботи от телевизори. От 1979г. до 1996г. той е професор в Staatliche Kunstakademie, в Дюселдорф. През 1996г. получава удар, който оставя половината му тяло парализирано; умира през 2006г. след усложнения от удара.

"Our life is half natural and half technological. Half-and-half is good. You cannot deny that high-tech is progress. We need it for jobs. Yet if you make only high-tech, you make war. So we must have a strong human element to keep modesty and natural life."

Пайк е всепризнатият баща на видео-арта. Известен е също така и с критиката, които отправя към манипулативното въздействие на телевизията: голама част от неговото творчество е насочена главно към порицанието на масовите медии. Такава е инсталацията му с неработещи или неизлъчващи картина телевизори.


Връзки

http://www.paikstudios.com/index.html

http://www.ubu.com/film/paik.html