ОППЛ, Бернд (Oppl, Bernd)
Бернд Оппл е австрийски художник, роден през 1980 г. Творбите му са включени в престижни изложби в ключови галерии и музеи- CCA Andratx и Националния център за съвременни изкуства- Москва. Работатите на твореца са предлагани на търг многократно като реализираните цени варират от $ 319 USD до $ 1546 USD. Една от централните основи в творчеството му можем да характеризирме чрез неговото изявление:
„Камерата ни позволява да изпитаме визуални преживявания, които биха били невъзможни без нея...Ние имаме шанса да потопим зрението си на пътуване благодарение на филмовите устройства.“
Под този лозунг той създава техноидни видео скулптури и видео инсталации от движещи се архитектонични модели, технически апарати, видеокамери, чрез които изненадва нашето възприятие и го анализира едновременно.
Много от работите на твореца са базирани върху ранната история на кинематографията и динамичните кадри. Пресъздаването на пространството, както и литературното повествование на неговите проекти силно напомнят на класическия театър.
Oppl също така е вдъхновен ранните филми през 19-ти век и „Киното на атракциите“, което се провежда на панаири и водевилни театри, а не в изискани киносалони.
Този вид ранно кино се отличава с кинематографични приоми- шокови ефекти и изненадващи кадри, чиито устройства генерират илюзионистки ефекти, никога не са били скрити от публиката. Творецът е очарован от устройствата праксиноскопа, зоотропа или биоскопа, както и от ранните филмови студия на Томас Алва Едисон-"Black Marie" и Жорж Мелиес. Въпреки това, вместо да пресъздава тези стари визуални медии в своята работа, Оппл се интересува повече от връзката между технологията и илюзията.Инсталациите на твореца предават тази ранна кинематографична връзка. Неговите видео скулптури и видео инсталации се основават на самостоятелно проектирани устройства, които са комбинация от физически, експериментални настройки на сцената и архитектонични модели. Тези модели често имат формата на черна кутия, която напомня на мистериозен корпус, в който се случват загадъчни, на пръв поглед неразбираеми събития. Черната кутия в различните си вариации винаги има поне един или няколко прозореца, които позволяват на зрителя да погледне в нея. В интериора на кутиите се помещават предимно прости, но на пръв поглед реалистични пространства в миниатюрна форма - прости хотелски стаи, коридори, стаи с врати и прозорци, които съдържат елементи, които обикновено не са свързани с тях като топки, прах облаци и други елменти. Променящите се пространства са резултат от механизъм, който върти елементите в инсталацията с повтарящи се движения. Видеокамерите, които са здраво закрепени към пространствата на модела, записват случващото се вътре и проектират действията на живо, на екран или в пълен размер пред стена в изложбеното пространство.
Предаването в реално време е толкова важен аспект, колкото и директният изглед в черната кутия, тъй като допринася значително за натуралистичността на показваното видео изображение. Всичко изглежда реално - обектът, движението, предаването на живо отвътре. От друга страна всъщност виждаме илюзионистки трик, при който видео предаването показва процеси, които не подлежат на законите на гравитацията.
Една от най-интригуващите негови творби е “Angular Field” (2013). Тя е базирана на стаята на Еймс, позната от перцептивната психология. Стаята изглежда перпендикулярна, когато се гледа от определена перспектива само с едно око. Истинската форма на помещението обаче е трапецовидна. Това води до удивителни оптични илюзии. Лицата или предметите сякаш рязко растат или се свиват, когато се движат през помещението. В “Angular Field”, подобно на оптическия експеримент, черната кутия извършва бавно и непрекъснато въртеливо движение. Вътре, в нейния отвор, се вижда малка стая с две сребърни топки, които се търкалят от единия ъгъл до другия. Силно увеличеното изображение на интериора е предадено чрез проекция на стената. Образът на стената изглежда перпендикулярен, тъй като камерата е фиксирана в кутията. Това води до оптичния ефект, при който топките стават по-големи или по-малки без причина, докато се движат през стаята. Образува се двойно несъответствие между това, което виждаме през прозореца на черната кутия - изкривена стая и две еднакви по размер топки - и това, което ни показва видео изображението, перпендикулярна стая и топки, които се променят мистериозно. Техническият апарат - черната кутия, камерата, изображението - стават донякъде вълшебни стредства, привидно обръщат законите на физиката с главата надолу, като променят ориентацията и референтните системи у зрителите. Апаратът се превръща в магическа кутия, чрез която може да се генерира различна реалност. От друга страна произведението изважда на показ диалектическото отношение между двата свята, светът на измислената от медиите илюзия (проекцията на стената) и светът на реалностите на производствените технологии (въртенето на кутията с елементите в нея). Чрез показването на процесите с които се създавава виртуалния образ, авторът разкрива интерфейса на взаимосвързания медиен свят.
Бернд Оппл, също така, разгръща творчеството си в полето на фотографията. В голяма част от тези работи могат да се интерпретират, като синтез на обектите и методите, формулирани в неговите видео скулптури и видео инсталации. В трите фотографии в “Shrinking City” (2013) изследва възприемането на пространството чрез архитектурата на големите градове. Близък план на обектива прави восъчните небостъргачите да изглеждат монументални, докато в същото време тяхната крехка, органична вещественост напомнят на експресионистични филмови декори на "Метрополис" на Фриц Ланг (1927). Във филма градската архитектура изразява дисфункционалната психика на обществото и преобладаващото доверие на модерната епоха към технологиите.Това от своя страна е в ущърб на човечеството, защото градът се превръща във Вавилон, който заема колосални размери. В Shrinking City топлината постепенно прави люлеещите се небостъргачи и целият град да се разпадне и разтече. Творецът изобразява антиутопия, при която архитектурата е крехка, органична, подобна на тялото като същевременно прави референция за икономически провал.
Други ярки фотосерии са “Ennis House” (2012) и “Untitled (Plaza de las Tres Culturas) ” (2012). Те са „субективни архитектурни портрети“, които внушават динамичност у зрителя. Чрез използването на метода на камерата за аналогова многократна експозиция, при която няколко снимки са събрани в едно изображение, Оппл събира различни перспективи в снопове от пресичаща се архитектура и пространствени последователности. Фотографиите символизират нашата памет, в която последователности от изображения и време се проявяват в сложни пресичащи се мрежи. Както на снимките, така и в човешките спомени, образите са фрагментарни- произволни, неконтролируеми и субективни. “Ennis House” е портрет на къща със същото име проектирана от американския архитект Франк Лойд Райт през 1923г. Стилът на къщата е вдъхновен от древните храмове на маите, но е изработен със съвременен материал.Чрез използването на множество приоми на медията, както във филмовите декори на “Blade Runner” или “Mulholland Drive”, сградата добива качествата на суперпозиция, при която множеството ѝ гледни точки се преплитат. Фотосерията “Untitled (Plaza de las Tres Culturas) ” - създадена в Мексико Сити - изобразява подобно суперпространство, където разклонената история на страната е представена под формата на предколумбийски пирамиди, католическа катедрала и високи сгради от XX век, които се наслагват в културна амалгама. С метода за събиране и кондензиране на перспективи изкуството му отразява сложността, неяснотата и субективността на това как възприемаме архитектурата и градските пространства.
Източник:
The Outsourcing of the Eye to the Camera (Jürgen Tabor, 2014) https://berndoppl.net/en/texts/ Access Date: June 23, 2021.
Biography - https://www.mutualart.com/Artist/Bernd-Oppl/D9FE6BD1892E3944/Biography Access Date: June 23, 2021.
Външни препратки:
Official website: [1]