Ликлайдър , Джоузеф (J.C.R. Licklider )
Често пъти иновациите са повлияни от организациите, които ги осъществяват. Това е особено вярно при създаването на интернет, защото произлиза от партньорство между три групи: военните, университетите и частните корпорации. В търсене на създателите му, неминуемо се появява образа на лаконичния и странно очарователен психолог и технолог Джоузеф Карл Робнет Ликлайдър. Роден през 1915г, той създава двете най-важни концепции за интернет: децентрализирани мрежи, чрез които се споделя информация от и до отделните им точки; и интерфейс, който да подпомага взаимодействието човек - машина в реално време. Той е основател и директор на ARPANET - военно ведомство с мрежа от агенции за проекти на съвременни изследвания, което след време се превръща в глобалния интернет.
Ликлайдър израства в селски район на Мисури. Още от малък започва да конструира самолетни модели и да ремонтира джаджи. За да избяга от този капан на изолация записва Университета „Вашингтон” в Сейнт Луис. Изкарва докторска степен по психоакустика, с което задълбочава интереса си към връзката между психологията и технологиите. В лабораторията по психоакустика на „Харвард” изследва как си взаимодействат човешкия мозък и машините. Премества се в Масачузетския технологичен институт (МТИ), за да създаде секция по психология към катедрата по електроинженерство. Там Ликлайдър допълва магнетичен кръг от инженери, психолози и хуманитаристи обединени от професор Норберт Винер (Norbert Wiener)- теоретик, който изучава начина, по който хората и мшините работят заедно. Винер въвежда термина “кибернетика”, който описва как всяка една система се обучва чрез комуникации, контрол и обратна връзка. Той е привърженик на теорията, че идеята на компютърните науки е да работят добре заедно с човешките умове, а не да се стремят да ги заменят. Ликлайдър става привърженик на този подход, който в последствие нарича “симбиоза човек - компютър”.
Типична характерна черта на добрите лидери в областта на технологиите е любовта им както към хуманитарните, така и към точните науки. Ликлайдър не й изневерява, тъй като изкуството е една от големите му страсти. Всеки път, когато пътува прекарва часове в различни музеи, възхищавайки се на всеки щрих и анализирайки как е композирана всяка картина. Това развива инстинкта му да открива таланта, както в изкуството, така и в науките. Ликлайдър смята, че любовта му към изкуството го прави по-интуитивен и му помага да обработва по-широк спектър от информация и да забелязва модели. Друго качество, което притежава и което спомага за създаване на екипа положил основите на интернет, е съгласието му да споделя идеи, без да държи на заслугите за тях.
Съвместно използване на компютри и симбиозата човек - компютър
В МТИ Ликлайдър си сътрудничи с пионера на изкуствения интелект Джон Маккарти, с който полагат съществен принос за разработването на системи за споделено машинно време - съвместно използване на компютри. Ситуацията по онова време значително се различава от съвременната: ако човек иска компютър да изпълни дадена задача, трябва да предаде купчина перфокарти на операторите на машината. Процесът е известен като “пакетна обработка” и може да бъде изключително досаден, тъй като една малка грешка в дадена карта може да провали цялата серия от изчисления, което налага повторно изпращане на целяи пакет. Този процес отнема дни и възпрепятства директната интеракция между програмистът и изчислителната машина.
Споделеното машинно време е напълно различен и революционен подход. Чрез него редица терминали (крайни компютърни устройства) мога да бъдат закачен към един основен мейнфрейм компютър, така че много потребители да въвеждат команди и да получават резултати почти мигновенно. Това осугурява на потребителите взаимодействие в реално време с машината и е ключова стъпка към прякото партньорство между човека и компютъра. Смята се че изобретяването на интеракивния компютърен процес чрез споделеното машинно време е дори по-важно от изобретяването на самия компютърен процес. Аналогия на пакетната обработка е комуникацията с някой чрез писане на писма, докато интерактивното използване на компютри е като директното водене на разговор.
Значението на интерактивното използване на компютър добива популярност в лаборатория “Линкълн” в МТИ, която Ликлайдър създава през 1951г. като излседователски център с военно финансиране. Там той съставя екип, състоящ се от психолози и инженери, за да изследват начините, по които хората биха могли да взаимодействат по-интуитивно с компютрите, а информацията от тях да се представя с по-дружелюбен интерфейс.
Една от основните задачи в лаборатория “Линкълн” е била разработването на компютри за система за противовъздушна отбрана, която да осигури ранно предупреждение в случай на нападение. Системата с име СЕЙДЖ (SAGE) трябва да осигури на потребителите си незабавно взаимодействие с компютрите й. Тя се състои от двайсет и три центъра за проследяване в САЩ, свързани помежду си междуградски телефонни линии. Системата е способна да разпространява информация за до 400 летящи с висока скорост самолети едновременно, което изисква мощни интерактивни компютри, надеждна мрежа между тях, способна да понасе огромно количество информация и система от монитори, които да представят тази информация по лесен и разбираем начин.
С опита си в психологията, Ликлайдър се намира в основата на проектирането на интерфейса човек - машина. Той създава теории за начините, по които може да се култивира симбиоза, чрез която хората и машините да си сътрудничат при решаването на проблеми. Особено важно е намирането на подходящо визуално представяне на информацията по време на променящи се ситуации.
Интерактивните компютри, интуитивните интерфейси и високоскоростните мрежи показват как хората и машините могат да си партнират, а Ликлайдър вижда приложение на това отвъд сферата на системите за противовъздушна отбрана. Започва да говори за нещо, което тогава нарича “истинска СЕЙДЖ система”, която да се свърже с “центровете на мисленето” и да включва общирни библиотеки със знания, с които хората да си взаимодействат с потребителски интерфейс - с други думи Ликлайдър предвижда съвременния дигитален свят.
Тези идеи са в основата на един от най-влиятелните трудове в историята на следвоенната технология, озаглавен „Симбиозата човек – компютър“, който Ликлайдър публикува през 1960г. В него разказва за визията си, че не след дълго човешките мозъци и изчислителните машини ще се свържат здраво помежду си и че полученото партньорство ще мисли по начин, непознат за човешкия мозък и ще обработва информацията по различен начин, от който изчислителните машините са работили тогава. Ликлайдър продължава със своето визионерско виждане като предрича, че хората ще поставят целите, ще формулират хипотезите, ще определят критериите и ще извършват оценяването, докато изчислителните машини ще изпълняват рутинната работа, която е необходима, за да се подготви пътят за прозрения и решения в техническото и научното мислене.
Междугалактическата компютърна мрежа
Комбинирайки интересите си областта на психологията и инженерната наука, Ликлайдър все по-силно се съсредоточава върху компютрите. Ръководейки екип в BBN, изследва как компютрите могат да променят библиотеките. В доклада си „Библиотеките на бъдещето“ изследва потенциала на „устройства и техники за онлайн взаимодействие човек – компютър“ - концепция предвестник на интернет. Предвижда натрупването на огромна база данни, както и че информацията трябва да се подбира и организира, за да не става прекалено разпиляна, многословна, неподлежаща на възприемане или ненадеждна. Ликлайдър също така предвижда че цифровата информация не би могла напълно да замени печатните издания, тъй като „напечатаната страница е превъзходно средство за представянето на информация“. През 1962г. Ликлайдър е нает от Вашингтон да оглави нова служба, която се занимава с обработка на информация в Агенцията за разширени изследователски проекти към Министерството на отбраната известна тогава като АРПА (ARPA). Разположена в Пентагона, тя е с правомощия да финансира фундаментални изследвания в университетите и корпоративните институти. Отделът в АРПА, който Ликлайдър ръководи се нарича „Командни и контролни проучвания“, се заел със задачата да изследва начина, по който интерактивните компютри могат да помогнат за улесняване на потока на информация. По това време Ликлайдър получава и предложение да застане на чело на група изучаваща психологическите фактори при вземането на военни решения. Той смята че тези две теми трябва да се разглеждат заедно, защото проблемите по командването и контрола са по същество проблеми на взаимодействието човек – компютър. В крайна сметка поема и двете служби като създава Отдел за техники и обработка на информация (ОТОИ) към АРПА.
Ликлайдър има много вълнуващи идеи и страсти за начините, по които да се насърчи споделянето на машинно време , взаимодействието в реално време и интерфейсите, които ще са в основата на симбиозата човек – машина. Всички те в основата си водят до една простра концепция – мрежа. В бележка от април 1964г., Ликайдър говори за визията си за „междугалактическа компютърна мрежа“, в чиято основа са центрове, свързани в мрежа и „говорещи“ общ език. Боб Тейлър и Лари Робъртс се явяват двигатели за реализацията на идеите и концепциите поставени от Ликлайдър и през 1969г, е създадена първата компютърна мрежа от екипа на АРПА, АРПАНЕТ, която в последствие става предшественика на съвременния интернет. През първите си години мрежата свързва компютрите на водещите академични институции в САЩ.
Чрез работата си Ликлайдър вдъхновява създаването на първата компютърна мрежа, полага основите на дигиталните библиотеки, предлага и нов вид взаимодействие между работещите на различни места посредством свързаността им в мрежа. Също така предвижда виртуалната обмяна на пари чрез съвременното онлайн банкиране. Въпреки че Ликлайдър не успява да види реализирани всичките идеи, на които е основоположник, все пак е свидетел на началото на интернет бума и ще остане в историята като един от най-важните пионери в областта на компютърните мрежи.