Преглед на кода на ЛУСИЕР, Алвин (LUCIER, Alvin)

[[Файл:Alvin Lucier.jpg|мини|500px]]

==Биография==

'''Алвин Лусиер''' (роден на 14 май 1931 г. в Нашуа, Ню Хемпшир) е американски композитор на експериментална музика и звукови инсталации, който изследват акустиката и слуховите възприятия. Образованието си получава в енорийското училище „The Portsmouth Abbey School“, Йеил и в Brandeis University, като прекарва две години в Рим с стипендия Fulbright. От 1962 до 1970 г. преподава в Brandeis, където ръководи камерния хор, който посвещава голяма част от времето си за изпълнение на нова музика. През 1966 г., заедно с Робърт Ашли, Дейвид Берман и Гордън Мума, съосновава '''Sonic Arts Union''', за чиито концерти той развива множество живи електронни творби, изследвайки ехолокацията, мозъчните вълни, акустиката на стаята и визуалното представяне на звука. От 1968 до 2011 г. преподава в Wesleyan University, където е професор по музика.

От средата на 60-те години на миналия век Лусиер създава редица важни композиции, които повлияват културата на експерименталната музика и звуковите изкуства. Като се съсредоточава върху звука като физическо явление, Лусиер разширява полетата на експерименталната музика, често чрез изследователската си ориентация, посветена на акт на слушане. От композициите на Лусиер можем да извлечем обща теория за звука, която предлага как да живеем в звуковия свят, както и да чуем, това което още не е прозвучало.

==Творби==

'''MUSIC FOR SOLO PERFORMER'''

През 1965 г. Лусиер изгрява на сцената с пърформансът ''Music for Solo Performer''. Използвайки оборудване, взето от ученият Едмънд Доуан, той усилва своите алфа мозъчни вълни и използва сигналите за да управлява 16 ударни инструмента свързани с осем високоговорителя. 

'''CLOCKER'''

През 1978 г. Лусиер създава ''Clocker'', в които пърформанс, сензор прикрепен за кожата изпраща електрически сигнал през тялото на изпълнителя. Минималните промени в съпротивлението на кожата, повлияни от мислите и емоциите му, контролират темпото на часовник, което създава усещане в публиката за това, че той има влияе върху изминалото време.

'''I AM SITTING IN A ROOM'''
 
В най-известното си произведение, от. 1969 г., композиторът седи в една стая, като записва себе си, изговаряйки текст за това как стои в стая, след което го възпроизвежда и записва отново. Той прави това общо 32 пъти, за 45 минути, като при всяко следващо възпроизвеждане се чува, как качеството на звука намалява, непрекъснато, докато постепенно се превръща в неразбираеми честоти. 
Заекването на Лусиер в ''"I Am Sitting In a Room"'' е неслучайно. Той се препъва в началото с няколко думи, като в последната фраза на неговият текст научаваме, че постепенната загуба на качество всъщност е предназначена да поправи неговото затруднение:

''"Смятам, че тази дейност не е само демонстрация на физически факт, а е по-скоро начин за изглаждане на недостатъците, които моята реч може да има".''


==Източници==

1. http://alucier.web.wesleyan.edu/bio.html

2. http://www.documenta14.de/en/artists/5877/alvin-lucier

3. http://www.lovely.com/artists/a-lucier.html

4. https://noisey.vice.com/en_ca/article/nz83j7/alvin-lucier-has-found-the-music-in-the-world-around-him-for-more-than-50-years

==Препратки==

1.https://youtu.be/bIPU2ynqy2Y

2.https://www.youtube.com/watch?v=fAxHlLK3Oyk&t=1350s