ЛАЙБНИЦ, Готфрид Вилхелм (LEIBNIZ, Gottfried Wilhelm)
Gottfried Wilhelm Leibniz (Готфрид Вилхелм Лайбниц) понякога e наричан von Leibniz или Leibnitz. По произход немец. Роден е на 1 юни 1646г. в Лайпциг, Германия. Умира на 14 ноември 1716. Следва философия от 1661 г. в Лайпцигския университет, а от 1664 г. изучава право и защитава докторска дисертация през 1667 г. в Алтдорф край Нюрнберг. Математика изучава в Йенския университет. В Нюрнберг се запознава с един бивш министър на курфюрста на Майнц, следва го в Хесен и е въвлечен активно в литературата. С политическа мисия, възложена му от курфюрста, през 1672 г. заминава за Париж. Успоредно с политическите си задачи тук Лайбниц се занимава главно с математика. През 1673 г. за първи път посещава Лондон и малко по-късно става член на Лондонското кралско дружество. През периода 1676 - 1716 г. той се преселва в Хановер, където е придворен библиотекар и таен съветник по правни въпроси на хановерския херцог. От 1687 до 1690 г. пътува из Германия и Италия, за да издирва архивни материали за Велфите, чиято история му е възложена. След 1700 г. се задържа главно в Берлин и Виена. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 - 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 февруари 1716 г. в Хановер, Германия.
Лайбниц е изключително многостранен учен. Той съчинява философска монадология, пише върху теологията, философията на езика, систематизирането на архивни материали, историята, механиката, логиката и математиката, както и голям брой рецензии по научни, политически и финансови проблеми. Член е на Лондонското кралско дружество и на Френската академия на науките. Лайбниц и математиката
Основните математически постижения на Лайбниц са в областта на математическия анализ и на формализирането на математиката. В лайпцигските "Acta eruditorum" публикува разработеното от него диференциално смятане през 1684 г., а интегралното смятане - през 1686 г. Първата работа съдържа знаците за диференциране, правила за диференциране, твърдения за екстремумите и инфлексните точки. Втората работа съдържа знака за интеграл.
Лайбниц разработва правилата за диференциране на сума, разлика, произведение, степен, функция от функция, дава дефиниции за екстремни точки и точки на прекъсване, установява взаимно обратния характер на основните операции в анализа - диференцирането и интегрирането. Негова е формулата за многократно диференциране на произведение - формула на Лайбниц. Той дава и правила за диференциране на редица важни трансцендентни функции. Поставя основите на теорията на редовете и на теорията на диференциалните уравнения. Той внася в анализа широко употребяваните днес термини: функция, диференциал, диференциално уравнение, алгоритъм, абсциса, ордината и др.
Лайбниц разработва анализа независимо от Исак Нютон, но въпреки това между тях се разгаря продължителен и безсмислен спор за приоритет. Той е и един от основоположниците на математическата логика и счита, че с нейна помощ може да се изгради универсалната математика.
Бинарна цифрова система - "Готфрид Вилхелм Лайбниц"
първата чернова в новогодишно писмо (януари 1697),
до Херцог Rudolf August von Wolfenbüttel
(снимка на кредит: Уикипедия)
Leibnitz calculating machine (4.00 / 2)
Лайбниц и физиката
Изучава движението. Утвърждава относителността на пространството и уточнява понятието сила. В механиката въвежда понятието жива сила. Формулира принципа за най-малкото действие. Изобретява някои оптични и пневматични механизми. Работи над изобретяването на парна машина.
През 1673 г., след като се запознава с астронома Кристиан Хюйгенс, Лайбниц създава механична сметачна машина, която изпълнява събиране, изваждане, умножение и деление на числа. Машината е демонстрирана във Френската академия на науките и в Лондонското кралско дружество.
Сред другите му изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти, а също и чертане на поводна лодка.
Лайбниц и философията Като философ Лайбниц е рационалист - стреми се да съгласува всичко рационално във философията преди него със съвременните му научни знания. Стреми се да примири религията и естествознанието, вярата и разума, да издигне науката над границите на националните особености, да изобрети всеобщ език.
Според Лайбниц физическият свят не е нищо друго освен несъвършено сетивно изражение на истинския свят на неделимите първоелементи - монадите.
В центъра на философията на Лайбниц е проблемът на развитието. Всички следващи изменения се съдържат в първоначалния материал. Светът се състои от атоми, но според него атомът не е само най-малката частица на веществото, а и залог за следващото развитие. Поради това той нарича атомите монади (единици). Във всяка монада потенциално е заложена цялата Вселена. Животът възниква, когато атомите се пробуждат. Тези монади могат да стигнат до нивото на самосъзнанието (аперцепцията). Разумът на човека също е монада, а обикновените атоми са спящи монади. Неговите монади имат две характеристики - стремеж и възприятие. Теорията на познанието и педагогиката според Лайбниц се основават на възпитаване на вродени способности. Той твърди, че пространството и времето са субективни - че са методи за възприемане на монадите. Наистина пространството може и да не се изчерпва с трите известни ни измерения. В това отношение Лайбниц повлиява на Кант.
Въпреки своя атомизъм той счита, че монадите се излъчват и поглъщат от Бога, чиято функция е да поддържа предварително заложената хармония между монадите. Така Лайбниц извежда природата от привичките на Бога.