Кeмбъл, Джим (Campbell, Jim )
Джим Кембъл е роден през 1956 г. в Чикаго, Илинойс. Той получава дипломи по електротехника и математика от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс през 1978 г. и в момента живее и работи в Сан Франциско, Калифорния. Като инженер Камбъл притежава повече от дузина патента в областта на обработката на изображения и понастоящем работи по продукти, свързани с HDTV, в лаборатория в Калифорния.
Първоначално режисьор, Кембъл се обръща към науката, след като няколко години работи върху филм за психични заболявания. В крайна сметка Кембъл слива с художествения и научния свят и през 1988 г. започва да създава интерактивни инсталации, използвайки онова, което нарича "потребителска електроника", която проектира за уникалната цел на всяка инсталация. //Неговите електронни произведения на изкуството са били изложени в музеи в САЩ и Европа, включително Музея за модерно изкуство в Сан Франциско и Музея на изкуствата в Аризона.
Произведенията му интегрират отзивчиви компютърни системи и софтуери, които чрез метафори, играят с идеята за контрол на посетителя. А изследвайки принципа на Хайзенберг за неопределеността, според който нищо не може да бъде точно измерено, защото обектът винаги ще бъде променен от всеки, който го измерва, изгражда пространства, които са като средства за съблазняване и възпиране, и в този процес често принуждава зрителя да разглежда въпроса за желанието - нашето желание да видим това, което ни е казано, че не можем да видим.
В работите му медия и послание са неделими. Той използва технологии, разработени за трансфер и съхранение на информация, за да изследва човешкото възприятие, спомените, съвременната база данни и паметта, като се съсредоточава върху, фундаменталните елементи на възприятието,цветът и формата,и свързването на техни последователности към събитие или изображение.
Изследвайки линията между представянето и абстракцията, Кембъл прави човешката способност да интерпретира информация и "запълва празнините", необходими за създаването на пълна идея. Неговото изследване на разликата между аналоговия свят и неговото цифрово представяне метафорично сравнява разликата между поетичното разбиране или "знанието" спрямо математиката на "данните".
