ЖУЛ, Бела (JULESZ, Béla)
Бела Жул (1928-2003) e роден през 1928 год. в Будапеща, Унгария. През 1950 г. се дипломира като електронен инженер в Техническия университет в Будапеща, а през 1956 година защитава докторат в Унгарската научна академия в сферата на мрежовата теория, микровълновите системи и телевизионните сигнали. През 1956 г. напуска окупираната от Съветския съюз Унгария и емигрира в САЩ, където започва да работи за БЕЛ ЛАБС (BELL LABS). От 1964 г до 1982 г. е ръководител на отдела по "Сензорни и перцептивни процеси", а от 1983 г. до 1989 г. е ръководител на отдела „Изследвания на визуалното възприятие“. 1987 г. става член на Националната академия на науките, САЩ. През 1989 г. е пенсиониран е от BELL LABS и създава лабораторията за „Зрителни изследвания“ към Катедрата по психология, Университета Рутгер, част от Държавния университет в Ню Джърси.
НАГРАДИ
1983 г. носител на наградата McArthur “Genius Award”, за работата си по Експерименталната психология и изкуствения интелект; 1985 г. носител на наградата „д-р Х. П. Хайнекен“ (Dr. H. P. Heineken Prize) от Кралската нидерландска академия за изкуства и науки; 1989 г. носител на наградата „Карл Спенсър Лашли“ от Американското философско дружество
НАУЧНИ СТАТИИ И КНИГИ
Публикува множество статии в Техническия журнал на Bell Labs; 1971 г. – публикува книгата „Основи на Циклопското зрение“ (Foundations of Cyclopean Vision); 1994 г. – публикува книгата „Диалози за възприятията“ (Dialogues on Perception)
ИЗЛОЖБИ
1965 - Участва в първата американска изложба за дигитално компютърно изкуство (Computer-Generated Pictures) заедно с Майк Ноу (Mike Knoll) от Bell Labs в Howard Wise Gallery в Ню Йорк. Там показва компютърно-генерирани стереограми и текстури.
3D_julesz, 1960 год. Компютърно генерирано изображение[1]
Anaglyph, 1960 год. Компютърно генерирано изображение[2]
ХУДОЖЕСТВЕНО-НАУЧНИ ПРОЕКТИ
Бела Жул работи в точката на пресичане между комуникационното инженерство, визуалната невронаука, експерименталната психология, визуалното възприятие. Развива познанието ни за форма и патерн, работи върху откриването на локалните особености и анализа на пространствените повторения, текстурите от по-висок ред (higher-order texture) и усещането за бинокулярна дълбочина и глобален стереопсис. Изследва перцептивната обработка на пред-вниманието и вниманието. Работи върху идеята за ментална холография, циклопски образ, стерео вниманието, текстонна теория, използването на визуалния шум като инструмент за визуално изследване и други. Занимавайки се с въпросите свързани с нашите познания за формата и възприятията на патерни той се превръща и в един от първите компютърни художници.
ТЕОРЕТИЧНИ РАЗРАБОТКИ
Пред-внимание
Бела Жул е един от първите учени фокусирали се върху изучаването на пред-вниманието и визуалната обработка (зрителната обработка) на етапа, в който невралните знаци все още не са достигнали съзнанието. Той счита това ниво за „истинската визуална обработка“ – преди когнитивните и лингвистични процеси да имат възможността да се намесят в процесите на възприятието. Работи върху разграничаването между внимание и пред-внимание, като част от перцептивните процеси.
Циклопско зрение
Изследва визуално възприятие на триизмерния свят посредством комбинация от два ретинални образа. Бил е добре запознат с проблемите по декодиране на наличните обекти от несъответствията между референтния лъч, който се препраща и рефлективния лъч, на обектите по техния път. Той генерализира този подход в проблема как мозъка декодира 3D структурата на света от несъответствието между образите получени от двете различни гледни точки на двете очи. Към образите добавя рандом шумови полета представляващи огромен брой разбъркани точки, като по този начин маскира възприятието на обектите за всяко око по отделно. Той използва разработения компютърен ресурс на Bell Labs, за да изобрази виртуални обекти „напръскани“ с точки позиционирани срещу също такъв хаотичен точков фон. По този начин ефективно се прикрива тяхната видимост с изключение на триизмерната им структура. Така гледащият не може да познае формата на виртуалните обекти, гледайки ги единствено със своите очи, но трябва да извлече формата им чрез модел от бинокулярни различия, повтарящи се като образи за двете очи, възприемайки дълбочината. Тази способност е наречена от Бела „циклопско зрение“, понятие идващо от концепцията на Херинг (1868 г.) за метафорично единствено око, представящо комбинираната информация от двете очи. Тази дълбочинна структура може да бъде изследвана само чрез обработване на зрителния кортекс, факт който позволява на Бела да развие форма на „перцептивен микроелектрод“, за да изследва процесите в мозъка заобикаляйки ретината и монокулярните зрителни пътеки.
1971-73 - Портрета на Линкълн
Колаборация с Леон Хармон, в която създава силно пикселизиран портрет на Абрахам Линкълн по фотография създадена през 1864 от Mathew Brady и използвана за банкнотата от 5 щатски долара. Изображението е създадено за да илюстрира научна статия за SCIENTIFIC AMERICAN със заглавие „Разпознаването на лица“. Научният интерес е насочен към блоково фрагментирано замъгляване на картината, което отстранява информация и в същото време добавя информация към изображението, но то все още може да бъде разпознато.
Портрет на Линкълн създаден от Бела Жул в колаборация с Леон Хармон[3]
ИЗТОЧНИЦИ
http://www.nasonline.org/publications/biographical-memoirs/memoir-pdfs/julesz-bela.pdf
http://dada.compart-bremen.de/item/agent/271
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/j.1538-7305.1968.tb01076.x