Доротея Павлова Янева

LOVE ART

В далечната 1988 година в средата на лятото или по-точно на 28-ят ден от юли месец в малкото областно градче Кърджали е родена Доротея П.Янева. Израстна будно дете с широк светоглед и желание да обиколи целия свят. От дете изкуството я следваше навсякъде – майка й я записа на танци, после посещаваше кръжок по изобразително изкуство, опита се дори да пее, но най- обичаше театъра. Двете с майка й посещаваха всяка постановка в театъра в Кърджали, а Доротея се запали дори и да играе. Посещаваше дори театрала школа и й се отдаваше много. Сърцето й беше в играта, все едно живееше няколко паралелни живота. Въпреки всичките неща, с които се занимваше, в тоз малък и прекрасен град, за нея беше тясно. От малка започна да иска да се премести в прекрасната столица София, да яхне живота с пълна сила. Постоянно разказваше на майка си, как ще замине и какво ще направи и след всички тези приказки майка й й повярва, че като навърши 14 години ще се премести при леля си в София. За да не загуби малката си дъщеря от сега, реши да се преместят да живеят в Пловдив. Поне малко от малко да се угоди на това дете. На 12 години се озова в Пловдив, толкова различен и голям град, за известно време това задоволи желанието на Доротея да покорява големи градове. В Пловдив не успя да продължи с театралното изкуство, но откри модата, която бе вродена от усета на майка й за естетика. От 14 годишна започна да посещава модна академия, да се явява по различни модни събитияи да мечтае за световни модни подиуми. Така неусетно в нови приятелства, игри, първи любови и засилваща се любов към модата, минаха тийнейджърските години на Доротея, но тя не престана да мечтае за столицата и да иска да обиколи света. И ето че вече пълнолетна тя изпълни заветната си мечта и пристигна в София. Студетка в Софийски Университет, престижната специалност психология и голям набор от мечти беше готова да завладява... Тя продължи да се занимава с мода и след три години за пръв път замина за моден ангажимент в Китай, после се наредиха Индия, Испания,Италия, Дубай и Англия. Така тя изпълваше и другата си мечта да пътува и обикаля света, нямаше по-ценно нещо от това за нея. Междувременно знаеше, че моделската кариера не е вечна и мислеше с какво би се занимавала след като реши да спре да пътува. Мислеше си, че не иска да се отделя от изкуството и да продължи живота си с някаква обикновена работа, но нищо не й идваше на ума. Един ден майка й разказваже за някаква книга, в която се разказваже за художници и галерии, тогава я осени идеята, че може да не може да рисува, но може да се научи да разбира от изкуство и така тя пое по пътя към разбирачеството. Така тя продължава да се вдъхновява и да иска да се развива, и израства....