Дигиталният компютър като творческо средство (The Digital Computer as a Creative Medium)
В компютъра човек е създал не само неодушевен инструмент, но и интелектуален и активен партньор, който, ако бъде напълно употребен, може да се използва за изработването на изцяло нови форми на изкуство и вероятно нови естетични преживявания. - А. Майкъл Нол, "Телефонни Лаборатории Бел"
Дигиталните компютри сега се използват за продуциране на музикални звуци и генериране на визуални изображения. Артистът и композиторът взаимодействат директно с компютъра чрез конзола. Тази статия изследва възможностите на компютъра като артистично средство и прави някои прогнози относно бъдещето на изкуството.
Идеята за създаване на произведение на изкуството чрез средството на машини може да звучи малко странна. Повечето хора, които са чували за експерименталната употреба на дигитални компютри в творческите начинания, вероятно са ги пренебрегнали като незначителни. От една страна, творчеството универсално е било прието като личното и някак мистериозно владение на човека, от друга страна, както всеки инженер знае, компютърът може да прави само това, което е програмиран да прави, което е малко вероятно някой да бъде достатъчно великодушен да нарече творческо.
Въпреки всичко, артистите обикновено са откликвали на експериментирането с и дори усвояването на определени идеи и способи, в резултат от новите научни и технологически развития. Компютрите не са изключение. Композитори, филмови аниматори и графични артисти са се заинтересовали от прилагането на компютри в техните творчески начинания. Още повече, напоследък артистичните експерименти с компютри са произвели резултати, които трябва да ни накарат да преосмислим нашите предубеждения относно творчеството и машините. Някои от експериментите, описани в статията всъщност навеждат на мисълта, че тясното взаимодействие между артиста и компютъра представлява абсолютно ново, действащо и вълнуващо артистично средство.
Как работи един артист?
Има един анекдот, приписван на Анри Матис, за това как да се пристъпи към творческото действие на живописта: "Взимаш бялото платно - казал френския художник, - и след като се взираш в него за известно време, рисуваш ярък червен диск. Оттогава нататък, не правиш нищо повече, докато нещо не се появи нещо, което да е точно толкова вълнуващо, колкото оригиналния червен диск. Продължаваш така, поддържайки винаги чрез всеки нов гамбит с боята и четката първоначалното силно визуално вълнение на червения диск"
Анекдотът е някак опростена версия на идеята на Матис, но дори да не се вземе присърце, може да направи редица неща за нас. Едно нещо e, че той разсейва малко от чувството на мистерия, което кръжи над похватите на творческата личност. Казва ни нещо конкретно и лесно за представяне относно творческия процес, докато поставя ударение върху ролята на неочакваните идеи, за които художникът седи в очакване и за които поставя привиден "капан" в средата си.
Дори сравнително "пасивните" средства - боя, четка, платно - ще извика в съзнанието на артиста нови идеи, докато той става вглъбен. Съприкосновението на платното или неговата еластичност към намазаната с боя четка, визуалния шок на истинския цвят и линия, миризмата на боята, всичко това ще въздейства върху чувствителността на художника. Стичането на боята или привидно "случайните" маски на четката могат да бъдат възприети от него като съставителни елементи на завършената творба. Така че художникът изследва, открива и усъвършенства възможностите на средството. Неговото изкуство е форма на игра, но е сериозна игра.
Най-вече анекдотът на Матис внушава, че артистичния процес включва някои форми на "програма", със сигурност по-сложна отколкото си признава анекдота, но категорична програма от действия стъпка-по-стъпка. Без да е твърде насилствена за разума ни от това, което е прието, може да я сравним с изчислителната техника за изкачване на хълмове, в която художникът се опитва да оптимизира и стабилизира на високо ниво параметъра "вълнение".
Веднъж преглътнали тази метафора, става все по-невероятно да си представим, че компютрите могат да бъдат използвани, в различни дълбини на вглъбяване, като активни партньори в артистичния процес. Но компютрите са ново средство. Те не се характеризират с бои, четки и платно. Нито "изявленията", които израстват от вглъбеността на художника в тях, е вероятно да са подобни на изявленията от например маслените картини. Интересен въпрос за изследване тогава е как компютрите биха могли да се използват като творческо средство. Какви видове артистичен потенциал може да бъде развит чрез употребата на компютрите, които сами по себе си продължават да бъдат развивани, за да притежават повече усъвършенствани и интелигентни характеристики?
Характерът на компютърната среда
В настоящето състояние на компютърната използваемост, артистите със сигурност имат техните проблеми в разбирането на инженерните описания и в научаването как да програмират компютри, така че да изследват това, което може да се прави с тях. Въпреки това те учат и вече са използвали дигитални компютри и свързаната с тях екипировка, за да произведат звуци и артистични визуални образи.
Визуалните образи се генерират от автоматичен плотер под контрола на дигиталния компютър. Плотерът се състои от електроннолъчева тръба и камера за фотографиране на образите, "изрисувани" върху лицето на тръбата от отражения на електронния лъч. Дигиталния компютър произвежда инструкции за опериране на автоматичния плотер, така че картинно-рисуващата способност е под контрола на програма. Музикални звуци са произведени от компютъра чрез средството на дигитална извадкова версия на звуците, които трябва да бъдат превърнати в аналогова форма от стандартен цифро-аналогов преобразувател.
И за двете артистични приложения предизвикателен проблем е композицията на езици и подпрограми за програмиране със специално предназначение, така че артистът да може да общува с компютъра, използвайки разумно технологията подобно на специално неговото изкуство. Например, специален музикален съставител е бил написан, така че композиторът може да уточни сложни алгоритми за произвеждането на един единствен звук и после да сглоби тези прости звуци в цяла композиция. Подобна философия е била използвана в специалния език, разработен за компютърна анимация, наречен Бефликс (Beflix). И двете приложения споделят недостатъка, че артистът трябва да чака броени часове между действителния ход на компютърната програма и завършеното генериране на картинната продукция или музикалния звук, когато той ще може да види или чуе резултатите.
След като в момента научната общност е най-големия потребител на компютри, повечето описания и идеи относно артистичните възможности за компютрите са били разбираемо писани от учени и инженери. Тази ситуация ще се промени несъмнено, когато компютрите станат по-достижими за артистите, които очевидно са по-квалифицирани в това да изследват и развиват артистичния потенциал на компютърното средство. За жалост, учените и инженерите са обикновено твърде запознати с вътрешната работа на компютри и това знание има тенденцията да създава много консервативни идеи относно възможностите на компютрите в изкуството. Повече от сигурно е, че компютърът е едно електронно устройство, способно да извършва само тези операции, които е било изрично инструктирано да извършва. И обикновено това води до представянето на компютъра като мощен инструмент, но и неспособен на истинско творчество. Все пак, ако творчеството е ограничено да означава продукцията на нетрадиционното или непредвидимото, тогава компютърът в замяна трябва да се представя като творческо средство - действащо и творческо сътрудничество с артиста.
Компютрите и творчеството
Дигиталните компютри са конструирани от безброй електронни компоненти, чиято цел е да предават съвсем малки електрични потоци почти мигновено. Най-вътрешните изработки на компютъра са управлявани от поредица от инструкции, наречени програма. Въпреки че компютрите трябва да бъдат изрично инструктирани, за да извършат всяка операция, езиците за програмиране на високо равнище позволяват постепенното увеличаване на програмните инструкции, които по-късно се разширяват в обикновени компютърни инструкции от специални съставителни програми. Тези езици за програмиране обикновено са проектирани така, че човешкият потребител да може да пише на компютърната програма, използвайки думи и символи, подобни на тези от своята собствена избрана сфера. Всичко това води до представянето на компютъра като инструмент, способен да извърши задачи точно както е програмиран.
Въпреки всичко компютърът е толкова изключително мощен инструмент, така понякога артистичните ефекти могат да бъдат лесно постигнати, както би било на практика невъзможно за традиционните артистични техники. Например чрез пресмятане и рисуване на автоматичния плотер перспективните проекции от 2 малко по-различни посоки на някакъв 3-измерен обект, компютърът може да генерира 3-измерни филми на нови форми и състояния. Такива 3-измерни анимации или кинетични скулптури са далеч по-скучни за представяне чрез всеки друг метод. Способността на компютъра да се справя с малки детайли е направила възможни такива интригуващи преливания и разтягания като тези на Стан Вандербийк (Stan Vanderbeek), без досадата на традиционната анимация на ръка. Математически уравнения с определени променливи величини под управлението на артиста също са били използвани от Джон Уитни (John Whitney), за да постигне съвсем нови ефекти в анимацията. Често в "оп арт" се използват повтарящи се модели, които обикновено могат да се изразят много просто в математически термини. Формите на вълни, възпроизведени на стр. 89, които са като картината на Бриджит Райли (Bridget Riley) "Currents" (бел.пр. потоци), са генерирани като паралелни синусоиди с линеарно увеличаващ се край. По този начин компютърът и автоматичния плотер унищожават досадната част от получаването на "оп" ефекти.
Компютрите със сигурност не са просто машини, но те са способни да извършват милиони операции в част от секундата и с изключителна точност. Те могат да бъдат програмирани да измерват внимателно, в зависимост от специфичен критерий, резултатите от различни алтернативи и да действат съобразно; по този начин в елементарен смисъл, може да изглежда сякаш компютрите показват интелигентност. Те могат да преценяват резултатите от минали действия и да изменят техните програмирани алгоритми, за да подобрят предишни резултати; компютрите потенциално могат да бъдат програмирани да се учат. И серия от числа, които са толкова сложно свързани, че да ни изглеждат случайни, може да бъде изчислена от компютър.
Разбира се, всичко, което прави машината трябва да бъде програмирано, но заради голямата скорост, свобода от грешки, необятни способности за оценка и последователни модификации на програми, ни изглежда сякаш действа непредвидимо и произвежда неочакваното.
Експериментът Мондриан
Колко разумно е да приписваш дори тези елементарни творчески качества на една неодушевена машина? Творчеството нещо, което трябва да се свързва с произведения от човека ли е? Не много отдавна, през 1950, А. М. Тюринг (A. M. Turing) изразява вярата, че в края на века "Човек ще може да говори за мислещи машини, без да очаква противоречие." Тюринг предложил добре известния се в настоящето експеримент, състоящ се от разпитвач, човек и машина, в който разпитвачът трябвало да разпознае човека, задавайки на него и на машината въпроси, на които да отговорят или да изпълнят лесни задачи.
Груба приблизителност до експеримента на Тюринг е била изпълнена, използвайки "Composition with Lines" (1917)(бел.пр.композиция с линии) на Пийт Мондриан (Piet Mondrian) и компютърно-генерирана картина, съставена от псевдослучайни елементи, но подобни като цяло на композицията на картината на Мондриан. Въпреки, че Мондриан очевидно поставил вертикалните и хоризонтални решетки в картината си внимателно и подредено, решетките в компютърно генерираното изображение са поставени в съответствие с псевдослучаен числов генератор със статистики, избрани да отговарят на гъстотата на решетките, дължините и широчините в картината на Мондриан.
По принцип тези хора, изглежда сякаш свързват случайността на компютърно генерираното изображение с човешкото творчество, докато поставянето на подредени решетки в картината на Мондриан им изглежда като машинно. Това откритие разбира се, не накърнява артистичните способности на Мондриан. Неговите картини, все пак, са вдъхновението за алгоритмите, използвани за изработката на компютърно генерираното изображение, и след като компютрите не са съществували преди 50 години, Мондриан не е можел да има компютър на разположение. Още повече, трябва да признаем, че намаляването на размера на оригиналната картина и нейната ксерографна репродукция намаляват и нейните уникални естетични качества. Въпреки всичко, резултатите от експеримента в светлината на предложението на Тюринг за експеримент наистина повдигат въпроси относно значението на творчеството и ролята на случайността в артистичното създаване. В известен смисъл компютърът с неговата програма може да се приеме за творчески, въпреки че може да се спори дали човешкото творчество е замесено в оригиналната програма с компютърът, представен само като подчинен инструмент.
Тези въпроси трябва може би да бъдат изследвани по-дълбоко чрез по-амбициозни психологични експерименти, използващи компютърно генерирани изображения като стимули.