Дигиталният компютър като творческо средство (The Digital Computer as a Creative Medium)

В компютъра човек е създал не само неодушевен инструмент, но и интелектуален и активен партньор, който, ако бъде напълно употребен, може да се използва за изработването на изцяло нови форми на изкуство и вероятно нови естетични преживявания.                                             А.Майкъл Нолл, "Телефонни Лаборатории Бел"

Дигиталните компютри сега се използват за продуциране на музикални звуци и генериране на визуални изображения. Артистът и композиторът взаимодействат директно с компютъра чрез кознола. Тази статия изследва възможностите на компютъра като артистично средство и прави някои прогнози относно бъдещето на изкуството.

Идеята за създаване на произведение на изкуството чрез средството на машини може да звучи малко странна. Повечето хора, които са чували за експерименталната употреба на дигитални компютри в творческите начинания, вероятно са ги пренебрегнали като незначителни. От една страна, творчеството универсално е било прието като личното и някак мистериозно владение на човека, от друга страна, както всеки инжинер знае, компютърът може да прави само това, което е програмиран да прави, което е малко вероятно някой да бъде достатъчно великодушен да нарече творческо.

Въпреки всичко, артистите обикновено са откливали на експериментирането с и дори усвояването на определени идеи и способи, в резултат от новите научни и технологически развития. Компютрите не са изключение. Композитори, филмови аниматори и графични артисти са се заинтересовали от прилагането на компютри в техните творчески начинания. Още повече, напоследък артистичните експерименти с компютри са произвели резултати, които трябва да ни накарат да преосмислим нашите предубеждения относто творчеството и машините. Някои от експериментите, описани в статията всъщност навеждат на мисълта, че тясното взаимодействие между артиста и компютъра представлява абсолютно ново, действащо и вълнуващо артистично средство.

Как работи един артист?

Има един анекдот, приписван на Анри Матис, за това как да се пристъпи към творческото действие на живописването: "Взимаш бялото платно - казал френския художник, - и след като се взираш в него за известно време, рисуваш ярък червен диск. Оттогава нататък, не правиш нищо повече, докато нещо не се появи нещо, което да е точно толкова вълнуващо, колкото оригиналния червен диск. Продължаваш така, поддържайки винаги чрез всеки нов гамбит с боята и четката първоначалното силно визуално вълнение на червения диск"

Анекдотът е някак опростена версия на идеята на Матис, но дори да не се вземе присърце, може да направи редица неща за нас. Едно нещо e, че той разсейва малко от чувството на мистерия, което кръжи над похватите на творечската личност. Казва ни нещо конкретно и лесно за представяне относно творческия процес, докато поставя ударение върху ролята на неочакваните идеи, за които художникът седи в очакване и за които поставя привиден "капан" в средата си.

Дори сравнително "пасивната" среда - боя, четка, платно - ще извика в съзнанието на артиста нови идеи, докато той се занимава.