ДИНАБУК (DYNABOOK)

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето

DYNABOOK e творение на Алан Кей и неговите колеги от Xerox's Palo Alto - Изследователски център в Калифорния, в началото на 70-те години. Първоначалното намерение било да се създаде високо отговорен персонален компютър, с размер на книга, с висока резолюция на цветовата способност и радио връзка със световната компютърна мрежа, който да функционира като секретар, поща, библиотека, телефонна централа и център за развлечения. Независимо, че били само мечта, тези ранни идеи имали огромно влияние върху дизайна на изчислителните системи. В края на 70-те години същата група създала персоналната работна станция известна като Star, която въпреки че била с "desk" размери, а не с "book" размери, и с много по-малка изчислителна мощност отколкото се предполагало, била доста мощна машина. Работната станция 'Star' била проектирана, за да бъде използвана от един човек. Това означава, че проблемите възникващи от споделянето на време, такива като нестабилни отговорни времена и терминали в зададени локации, били успешно елиминирани. И най-вече, системата била създадена с голяма, "bitmapped", високорезолюционна способност, създаваща бързи и висококачествени графични образи. С такава добра графика и компютърна мощност станало възможно взаимодействие много по-сложно от предишното. Инсталирана е мишка, която дава възможност да се посочват опции от менюто на екрана вместо да се пишат команди. Чрез местенето на мишката върху плоска работна повърхност, на екрана се движе съответен курсив или стрелка. При по-късните версии се използвали икони на екрана обозначаващи обекти или функции. Те можели да се местят по екрана, да се избират или отварят чрез управление на мишката. Слоагат се основите на нов тип взаимодействие. Въпреки, че Xerox не могли бързо да инвестират в своето откритие, то проправило пътя за друга компютърна компания - Apple, която да експлоатира изобретението. В началото на 80-те бил създаден Apple Lisa. Той бил последван от по-малък, по-евтин и по-мощен-Macintosh. Успехът му бил смайващ. Освен това, в края на 80-те почти всички нови операционни системи за графично-ориентирани компютри били основани върху Star-Macintosh типа интерфейс. Значението на графиката и графичните метафори продължило и през 90-те в Графични Потребителски Интерфейси(ГПИ). Графичните потребителски среди изглежда дълго ще се използват. Освен благодарности към работещите в Xerox, трябва да се спомене и че много от черната работа била извършена през 60-те и началото на 70-те години. Един от влиятелните изследователи бил Ликлидер, 1960 (Joseph Liklider), който визуализирал симбиозните взаимоотношения между хората и компютрите. Той предвиждал компютри способни на повече от това да обработват информация: партньорство между компютъра и човешкия мозък, което ще усъвършенства мислещите процеси и ще доведе до повече творчески постижения. Друг влиятелен труд била изследователската работа на Съдърланд,1963 (Ivan Sutherland, 1938-), който създал системата Sketchpad в MIT. Тя предоставила голям брой мощни, нови идеи, като способността за изобразяването, управлението и копирането на картини на екрана и употребата на нови входни устройства като светлинната химикалка (light-pen). Освен развитието в интерактивните графични среди, с бърза скорост се развиха и интерактивните текстообработващи системи. Вървящо по стъпките на редови и display редакторите било развитието на системи, които позволяват на потребителите да създават и редактират документи, които са представени изцяло на екрана. Основната философия на тези системи е представена в термина WYSIWYG, който означава: "това, което виждаш е това, което получаваш". С други думи, документите се изобразявали на екрана по начина, по който щели да изглеждат, когато са принтирани. Това била драстична разлика от по-ранните редактори на документи, където командите участвали в текста и било невъзможно да се види как ще изглежда един документ, преди да се принтира. Интересно е, че се наблюдава различие в изследванията и развитието от двете страни на Атлантика. Първите изследователи на ЧМИ в Щатите се интересували основно от това как компютъра може да обогати и улесни живота им. Те предсказали използването му като средство за улесняване на творческата работа и решаването на задачи. През 70-те и 80-те години били основани няколко изследователски групи в най-големите компютърни компании, както и в университетите. Тяхната работа се състояла в изграждането на модели на интерфейса, извършване на емпирична оценка и изследване на психологията на програмиране. В Европа, ранните изследвания били фокусирани върху хардуерни аспекти като терминалния и клавиатурния дизайн. През 80-те години, учените започнали да се занимават повече с изграждането на теории за ЧМИ и развитието на методи за дизайн, които да имат предвид нуждите и целите на потребителя. Един от големите приноси от Европейска страна бил опитът да се формализира по-цялостно идеята за използваемост (първоначално развита в САЩ) и да се покаже как това може да бъде приложено към дизайна на компютърните системи (Shakel, 1981). Основната насока на работата била развитието на операционни критерии и оценяващата метрична система.