БАБИДЖ, Чарлз (BABBAGE, Charles)

Чарлз Бабич е роден в Лондон, Англия на 26 декември 1791 година и умира през 1871. Той е математик, философ, изобратател и инжинер. Известен е най–вече с това, че оформя концепцията за програмируемия компютър. Смятан е за бащата на компютъра, като изобретява първия механичен компютър, изобретение, което евентуално води до по–усложнени проекти по темата.

По времето на Бабич е имало доста голямо ниво на грешки при изчислителните процеси, затова той се заема със задачата да намали човешкия фактор при изчисленията. Започва да мисли по въпроса доста рано още през 1812 година, когато създава принципа на механична калкулираща машина. През 1822 година той представя на кралската астрономична гилдия своята диференцираща машина. Тя можела да пресмята полиноми с помоща на диференциращ метод. Следващото му изобретение се нарича аналитична калкулираща машина, която е подобрение на предишната, но може да бъде програмирана за пресмятане на друг вид калкулации. По – късно той започва да проектира втора диференцираща машина, кото използва натрупаните си вече знания най – вече от аналитичната машина. Новото изобретение съдържало над 8000 части и е истински инженерен шедьовър. За изобретенията си Бабич получава златен медал за принос към изчисленията на математически и астрономически таблици. Също така е преподавал математика в университета Кембридж.

Британският математик, философ и изобретател, Чарлз Бабидж, е създател на изчислителна машина - истински предшественик на компютъра, но тя не се появява на бял свят, а остава като проект. Тази машина била наречена Аналитична машина. Първата програма е написана от графиня Ада Лъвлейс Кинг.

Бабидж е роден на 13 август 1791 година в Лондон в семейството на банкера. Поради влошено здраве той до 11-годишен учил у дома. След това бил записан в едно от най-добрите частни училища на Англия, където веднага бил впечатлен от богатата библиотека. Там имало прекрасни книги по математика. Към тази наука той се отнасял с трепет през целия си живот. Бабидж се увличал също така и от изобретателство. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за да погледне как е устроен механизмът на сцената.

В началото на 19 век Бабидж формулира основните принципи, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на изчислителна машина от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за управление на последователността на изпълнение на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за управление. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на резултати, т.е. устройство за вход-изход.

Тези изходни принципи, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж прави опит да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи. От 1834 година и до края на живота си Бабидж работил над проекта за аналитична машина, без да се опитва да я построи. Чак през 1906 година неговият син изработил демонстрационни модели на някои части на машината. Ако такава аналитична машина би била завършена , то , по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.

В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните изчисления.

През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да управлява хода на собствената си работа, в зависимости от заложена програма и резултатите от междинните изчисления!

Прародителят на IBM бил наречен "Аналитична машина". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят компютъра: памет за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, управляващ последователността на операциите, устройства за вход и изход на данните. Преди него никой дори не бил опитал да създаде истински универсален изчислител.

Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често й гостували у дома, а тя била активен участник в научните спорове.

Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема изчислителна машина, и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс разработила всички основни принципи на програмирането, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘АДА’.

Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "Аналитичната машина". Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "Аналитичната машина" - аритметическото устройство, което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.

Той приключва земния си път на 18 октомври 1871 година.